Румънската десница се готви за реванш

"Рибата е  още в морето, а те слагат тиган за пържене". Тази поговорка подобава на ръководни дейци в опозиционната Демократическо-либерална партия (ДЛП), които лансират свои кандидати за президент на Румъния на изборите чак през 2014 година. И това става преди националната конференция на партията за избор на председател. Свикването й стана наложително след провала на партията на парламентарните избори миналата година. Председателят на ДЛП Василе Блага успя да избегне искането за незабавна оставка, като отложи избора на неин ръководител на Националната конференция, насрочена за 23 март тази година.
Миналогодишните парламентарни избори изразиха рязката промяна на съотношението на силите в страната и положението на страната в рамките на Европейския съюз. Съкрушителното поражение, което Социаллибералният съюз (СЛС) на социалдемократи и националлиберали нанесе на управляващата тогава ДЛП, коренно промени вътрешнополитическото положение. СЛС получи 70% от състава на парламента и пое в свои ръце правителството начело с Виктор Понта. Предишното дясноцентристко правителство не можа да се справи с икономическата и социалната криза. Отказът на Брюксел да приеме страната в пространството на Шенген засили скептицизма и антиевропейските настроения. Правителството силно реагира на отказа, а президентът Бъсеску замълча.

Кандидатите

Румънските политически анализатори разкриват настроенията в партията и шансовете на отделни политически дейци да заемат високия пост на партиен ръководител. Очертаха се трима кандидати с широка популярност - сегашният председател на партията Василе Блага, столичният партиен лидер Елена Удря и евродепутатката Моника Маковей. И тримата поддържат еднакво общите принципи на солидарност, уважение към църква и семейство, тясна връзка с гражданското общество. Ценности, които се споделят от всички десноцентристки партии. Извън сходството в техните позиции се открояват и различия, някои от които са трудно примирими.
Сериозно внимание привлича платформата на председателя на партията Василе Блага, която е най-дълга и с много лозунги, въпреки че е озаглавена "Дясна Румъния. ДЛП - политика без лозунги". Призивите му са "насърчаване правата на човека", "модернизация на държавата", "осигуряване благосъстоянието на гражданите". В икономическата област и социалните отношения всичко е в унисон с неолиберализма, а вътрешнополитическият живот е подчинен на строга дисциплина. Като изключение са призивите за диалог с други партии по въпроси на националните интереси, евентуално сътрудничество с националлибералите.
Предизборната програма на Елена Удря щедро предлага сътрудничество със социалдемократи и с националлиберали, но без да партнира в правителство "през задните врата". Апелът й към Националлибералната партия на Крин Антонеску е създаване на "могъща десница". Като прагматични се оценяват предложенията й за "взаимодействие със социалдемократите за един "ляв популизъм" и отказ от някои либерални принципи. Удря е известна със своята елегантна външност и със заглавието на програмата "Нова ДЛП - нова Румъния".
С трудно прикрит консерватизъм се представя третият кандидат - Моника Маковей. Нейната платформа "Реформисти" е най-кратка, с някои основни послания. Маковей обвинява сегашното правителство в "арогантност и некомпетентност, протежиращо корупцията". Нейният девиз е недвусмислена "Приватизация и дебюрократизация" и борба с корупцията. Маковей настоява за реорганизация на партията "по американски модел", както и за синтез на десноцентристки идеи. Във външната политика се говори за "постепенно намаляване и елиминиране на енергийната зависимост" от Русия. Наблюдателите характеризират нейната платформа като вярност на принципите на десницата, но с малко шансове за успех и с подозрение, че ще внесе бъркотия в партията.

Неизвестните след избора

Печелившият кандидат е вече известен. Бъдещето на партията обаче остава неясно. На личните желания и амбиции се противопоставят обективни обстоятелства.
Двама зам.-председатели на ДЛП напуснаха партията преди изборите и преминаха към Националлибералната партия. Вероятно те ще бъдат последвани от други ръководни дейци и обикновени членове. Целта била да се засили дясната тенденция в НЛП против "флирта" на нейния председател Крин Антонеску със социалдемократите.
Някои наблюдатели сочат, че при сегашното положение в партията тя се самопоставя в шах. Президентските избори през есента на 2014-а може да й наложат мат. Партията е изправена пред някои трудни проблеми. Антикомунизмът вече не действа на идейнополитическите настроения. В неотдавна проведена анкета 61% от запитаните съжаляват за режима на Чayшеску. "Въпреки всички опити за реформи", писа"Ревиста-22", "най-зле трябва да се чувстват тези, които осъждаха комунизма".
Друг сериозен проблем е липсата на идейна доктрина. Василе Блага пишеше някога обширни статии в печата за идеологическите предимства на либерализма като доктрина с бъдеще. Той самият обаче стана нейна жертва.
Освен това анализатори изтъкват липсата в партията на влиятелен и популярен ръководител с ясни визии за бъдещето й. Самият Блага предвижда в краткосрочен план партията да получи "добри резултати" на предстоящите президентски избори, в средносрочен план - ycneх и правителство през 2016 г., а още по-далеч - превръщане и в първа политическа сила. Цели, които са лишени от солидни аргументи на този етап. Известни надежди има за предстоящите президентски и общоевропейски избори, на които се очаква разпадане на Социаллибералния съюз. Крин Антонеску тогава няма да бъде председател на НЛП и двете либерални партии щели отново да се обединят.
Известни изненади крие бъдещето на сегашния президент Траян Бъсеску. Той неколкократно заяви, че след края на мандата си няма да се отдаде на игра на шах или табла. А какво ще прави? Ще остане в политиката като играч. Как? 3ависи от новия председател на ДЛП. Влиянието на Бъсеску в партията не е загубено, той е неин създател и покровител в продължение на два мандата. С Василе Блага, който често му опонираше, няма да могат да мелят. Затова пък Бъсеску предпочита, според журналистическия жаргон, "писиките" (олицетворение на жените). Смята се, че в най-близкото му обкръжение е Елена Удря, наричана с нежното умалително "Ленуца". Това навежда на мисълта, че след изтичане на законния срок като президент Бъсеску има намерение да остане пак президент, само че зад кулисите. Връзките му с Брюксел са отлични и резултатът от референдума за неговия импийчмънт ще бъде забравен.
От избора на 23 март, който ще покаже кой ще свири първа цигулка в ДЛП, ще зависи в какво направление ще поеме румънският десноцентризъм. Както и какво ще допринесе за бъдещето на нашата северна съседка.


Василе Блага

Елена Удря

Моника Маковей