Романът "Време разделно" на 52 години

Преди две седмици се навършиха 85 години от рождения ден на Антон Дончев, автора на големия български и не само български роман "Време разделно". Написах "не само български", защото повече от трийсетте му издания на разни езици го правят популярен и в много други страни. Филмът, заснет по този роман от режисьора Людмил Стайков,  също се класира на първо място между българските кинотворби в неотдавнашното подреждане (казваше се "Лачените обувки на българското кино"!).
В свое интервю авторът на този забележителен роман разкрива баналната си писателска тайна. Той казва: "Аз бях длъжен да се превъплътя в моите герои, да се пренеса изцяло във времето, в което живеят, да знам всичко, което става със и около тях, как отговарят на хиляда въпроса - отношението им към цветята, към небето, към времето, към ближния, към тревата..."
И наистина, характерна черта в този и в другите романи на големия ни белетрист е (и не може да убегне от погледа на читателя) авторовата грижа към описанието на онези детайли в нрава или в облеклото, или в постъпките на героите, които играят важна роля в тяхното характеризиране. Някъде Антон Дончев споменава за краткия срок, в който е написал романа. Това обаче не изключва подробното и същевременно необходимо описание на онези детайли, които предполагат задълбочено предварително проучване.
Освен с "Време разделно", Антон Дончев е много известен и с други свои творби на историческа тема. Между тях са "Сказание за времето на Самуила и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия и за много други хора,  живели преди нас" - 1961 г., "Деветото лице на човека" - 1989 г., "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" - 1992 г., "Странният рицар на свещената книга" - 1998 г., "Трите живота на Кракра" - 2007 г., и други книги и статии. Скоро ще излезе от печат и новото произведение на Антон Дончев - "Книга за Александър Македонски"...
Но нека напишем и няколко обикновени думи за големия писател! Роден е в град Бургас на 14 септември 1930 г., завършва гимназия във Велико Търново и право в София. Живял е още в градовете Сливен и Смолян, но вече известен, не е отказал среща с читатели в който и да е град на България.
Има син, който се казва Никола. Първата му жена, загинала при катастрофа, е шахматната гросмайсторка Евелина Троянска, а втората (много години след загубата на първата) е актрисата Райна Василева. Като приятел, или поне близък познат на академика, мога да кажа, че е много сърдечен човек и говорейки с него, събеседникът му не би допуснал, че това е авторът на толкова много и толкова хубави книги, които изискват голяма и отговорна предварителна подготовка... Да не говорим за работата му по киносценариите и другите му литературни занимания!
Интересно ми е как човек с чувствителността на Антон Дончев е написал понякога страшните сцени в произведенията си. На въпроса "Те измислени ли са?" писателят отговаря: Романът е "нежен" в сравнение с това, което се е случило в историята! И по-нататък: Имало е дръвник, имало е чалми, плащал се е кръвен данък... Сто и петдесет хиляди души са превърнати в роби... А на питането дали са били убивани прадедите ни, големият писател отговаря така: Цялата история говори за едно непрекъснато клане...
И тези страхотии писателят Антон Дончев е пресъздал във "Време разделно" и в другите си творби с голямо майсторство. Те предизвикват у читателя гняв, но не отнемат удоволствието от възприемането на историческото събитие. С това магическо чувство за мярка се отличават произведенията на големия автор. Отличният език и стил, някъде сурови, но винаги правдиви, също допринасят за пълноценното възприемане на картини и сцени.
Запомнил съм изказванията на Антон Дончев при нашите срещи с публиката, организирани от Иван Гранитски. Тези изказвания - мъдри и с добре подредени думи, винаги се възприемаха от гражданите, препълнили салоните, с чувството, че са научили нещо важно. С такова доверие се отнасяха те към големия творец. 
Едно интервю отпреди десетина години писателят завършва така: "Аз съм оптимист, гледайки назад в миналото, и като знам, че този народ е прегазил много реки, издържал е много студ, но винаги е дочаквал лятото."
Японците имат такава поговорка: "Не бой се от зимата, защото след нея идва пролет, бой се от есента, защото след нея идва зима!" Ние не сме есен - ние сме си чиста зима, което значи, че скоро ще се запролети!