Приказка за злото куче
/ брой: 51
Партията на справедливостта и развитието, водена от Реджеп Ердоган, за кой ли път вече показа какво стои зад внимателно подбраните думи в името й. Справедливост и развитие - символи на надежда, доверие, упование и човещина. Аферим! За символизма, разбира се, който от ден на ден безвъзвратно се размива и потъва в тинята на лицемерната лъжа. Това особено силно си пролича и в изцепките на турските власти срещу правото на глас в иначе широко прокламираната като светска и демократична Турция, след като преди броени часове "независим съд в Анкара" постанови закриването на мощната опозиционна медийна група "Коза-Ипек Холдинг". Което очевадно показва не само открито обявената война срещу свободата на словото, но и утвърждаващия се "добронамерен" авторитарен диктат в южната ни съседка.
Само дето някак си не доловихме реакцията на "Символа на демокрацията" (САЩ), който или още не се е събудил след шоуто с "Оскарите", или пък поради всеизвестни вече на широката публика причини, нещо странно се разсея по въпроса именно за тази свобода. Е, друго си е, ако подобно нещо се случеше в Русия, Китай или пък другаде, които казват истините за нещата от живота нелицеприятно и смущаващо. При подобен факт зад океана политиците и свързаните с тях медии със сигурност щяха да ревнат гръмогласно, назидателно, дори санкционно. Но както беше казал преди време известен американски "демократ" - "Може да е зло кучето, но пък то е наше куче!" Затова - силенциум!, господа...
Колкото до официална Анкара - реакцията на властта е обяснима. Отнякъде ми хрумна сравнението, илюстриращо познат от историята подход - "щом не ръкопляскаш, значи си против нас"! А това в днешна Турция звучи повече от рязко като категоричен постулат, превръщащ се в неписан, но странно защо оставащ извън полезрението на "квесторите" закон. Повече от ясно е, че в асоциациите сред публиката той все по-често се свързва пряко с Ердоган, както и обратното... Това все повече проличава в многопосочността на водената от турския президент и вътрешна, и международна политика. Следващ логиката на наложения от доктрината на неоосманизма авторитаризъм в ръководството на страната, той показа всъщност дискредитиращо управленческо поведение на фона на остро бликаща конфликтност, при това на всяка цена и във всички посоки. Войната в Сирия, проблемът с кюрдите, конфронтацията с Русия, сродяването с Рияд и плахите опити за прикриване на свързаността с "Ислямска държава" всъщност само доказват това.
Но, видите ли, медиите били виновни. Дискредитирали били "светлите" пориви на Ердоган.