Представителство и управление
/ брой: 8
В неделя по телевизията привлекателна и изискана девойка - привилегирован човек на новото време, сподели, че като двегодишна помни как преди 10 ноември 1989 г. нямало банани и къщите се осветявали със свещи. Част от кратката истина става етикет за цяла епоха. По тази логика друга двегодишна ще сподели след време, че е живяла в ерата на демократичните подслушвания. В края на XVIII в. единственото техническо списание в Англия обявило, че човечеството вече знае всичко за електричеството. Оттогава учените са много предпазливи спрямо изчерпването на познанието. Казват, че проблемът на демокрацията днес е нейното представителство. Точно обратното. Този проблем е решен отдавна. С революции и реформи, с отстъпи и скокове. Под представителство се разбира всеобщо, най-сетне и за жените, избирателно право, пропорционални според населението избирателни райони, тайно гласуване, ликвидация на имуществен или образователен ценз, отхвърляне на верски или расови ограничения, свободна агитация и право на сдружения. Колкото и да изглежда противоестествено днес - също и заплащане на народните представители, което осигурявало тяхната лична самостоятелност. Днес всичко това го има! Тогава защо не работи?
Същия ден чух наблюдението, че всички в парламента са богати хора. Е, има и някои изключения. Собствено, кого го интересуват изключенията? Впечатляващото е да сме важни и назидателни. Една от драмите на съвременния свят и особено на българския, е отсъствието на правото на истински избор. Но нали демокрацията беше именно това? Тази оскъдица като че ли доминира над останалите демократични постижения и дефекти. Ние често вграждаме добродетели и качества в незаслужаващи такава възхита хора, просто защото няма други! Ние разбираме как едни бандити клепят другите и одобряваме това, в повечето случаи със сляпата инерция на злорадството. Без да разбираме, че при такъв климат ще има само поредната смяна и нищо друго! Без много да се замисляме, че онези, разобличителите, са всъщност същите. Това е тихата драма на порядъчния човек, който отчаяно се е вкопчил в надеждата. Какви са тези министри, които безропотно приемат, че е естествено да бъдат подслушвани. Трябва да има много сериозни основания, за да си подслушван. Та това не е рутинна процедура, а брутална намеса, при която част от интимния ни живот също излиза наяве. Вероятно подслушвачите често се подсмиват на интимните подробности! Това е все едно лятото за удобство да ходиш гол, защото няма какво да криеш! Когато това става рутина под прикритието на порочни явления, цялата борба срещу корупцията се възпроизвежда в същото. А много режими са започвали тъкмо по този начин.
Когато нямаш избор, започваш да създаваш въображаеми герои и виртуални идеи. А когато има сурогат на атмосфера, на просперитет, тогава има вероятност да сбъркаш просперитета с ретроградност. В това отношение съвременният герой е мълчаливият герой, който знае какво става, но въпреки това си гледа работата. А не онзи зоологически възторг на другите, които възприемат като спасители всяка появила се агресивна личност. В способността да различаваме тези две състояния като че ли днес е най-добре да видим има ли бъдеше нашето Отечество и имат ли бъдеще най-вече порядъчните хора. Главният герой - нобелист в "Опасен ум", казва: Нима наистина съм достигнал до онова състояние на порядъчност, което се приема като глупост!"