Питагор 2013

За пети път тази година Министерството на образованието и науката връчи националните награди за наука "Питагор". Журналистите ги наричат българските нобели, те бяха учредени през пролетта на 2009 г., но всъщност станаха продължение на годишните награди за наука, които се присъждаха и преди това в просветното министерство. Може да се каже, че това е единственият жест, с който българската държава един път в годината показва, че забелязва науката и нейните творци. В останалото време тя издевателства над тях, държи ги в немотия и ги кара да си плащат за това, че работят.   
Наградите "Питагор" са парични и се придружават със статуетка, изработена от Вежди Рашидов (както при театралните "Аскеер" пък фигурката е изработена от Георги Чапкънов). Жалко е, че когато се учредяваха годишните научни награди, им бе дадено името "Питагор", като че ли българският принос в науката не можеше да се чества с името на някой от световноизвестните наши учени - акад. Георги Наджаков наример. Днес те вече придобиха гражданственост с гръцкото си име и в крайна сметка са вече традиция.

Общо 12 се оказаха този път наградените с "Питагор" в 10 категории, наградите бяха връчени преди 24 май в специална церемония в столичния хотел "Шератон". Сред удостоените 6-ма са от БАН, 3-ма са от Софийския университет и по един от ХТМУ, МУ-София и Русенския университет. Най-големите овации и най-много внимание отнесоха двамата млади учени, които си поделиха голямата награда "Питагор" за млад учен. Но все пак, когато е връчена и специалната награда за цялостен принос в науката - на човек, който е посветил на делото си десетилетия и е постигнал бляскави успехи, редно е представянето да започне с него.

Специалният приз за цялостен принос в науката

Тази награда не бе връчвана от 5 години насам, когато тя бе присъдена на акад. Дочи Есксерова. Навремето, през 2002 г., подобна награда за пръв път бе връчена на космическия ни академик Димитър Мишев, той за съжаление не можа да се радва на своята 80-годишнина, която се навършва след няколко дни. Тази година големият приз за цялостен принос в развитието на науката получи акад. Дечко Павлов от Института по електрохимия и енергийни системи при БАН. Той е сред водещите наши учени от световноизвестната българска школа по физикохимия и е наистина известен в цял свят с приносите си в теорията на технологичните процеси при оловните акумулатори. Само за 2010-2012 г. акад. Павлов има 240 публикации, цитирани над 400 пъти в световната научна литература.

Големият приз за млад учен

Журито за конкурса "Питагор" явно доста се е затруднило да избере носителя на голямата награда за млад учен, та я е разделило на две - нейни лауреати тази година са гл.ас. Николай Георгиев от ХТМУ и гл.ас. Петко Денев от Института по органична химия при БАН, филиал Пловдив. Николай Георгиев работи в едно от най-съвременните научни направления - молекулни сензори и логически устройства, свързани със синтез на флуоресцентни съединения. Той е работил върху синтезирането на голям брой нови съединения с приложение в аналитичната химия, биологията и медицината. Участва в 5 проекта, публикувал е 10 статии, цитирани 9 пъти. Петко Денев пък се занимава с изолиране, пречистване и изследване на биологично активни вещества от растителен произход и червени плодове с цел приложението им като лечебни храни с антиоксидантно, имуностимулиращо и антитуморно действие. На 23 май т.г. ДУМА публикува интервю с младия учен. 

За технически науки

Неочаквано бе, че тъкмо в инженерните науки е отличен учен, чийто трудове са цитирани от други автори в чужбина 3513 пъти, като най-цитираната му статия е с 1591 цитата! Само в последните три години статии на чл.-кор Красимир Атанасов от Института по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН са били посочвани от други учени над 1000 пъти. Това означава, че неговите научни търсения в областта на интелигентните системи и изкуствения интелект са твърде интересни за изследователите по света, занимаващи се с тази тематика.    
 
За биомедицински науки

В конкуренция с още двама номинирани в тази научна област наградата спечели проф. Людмила Георгиева от Медицинсикя университет - София. Тя се занимава с нещо, което не дай боже да ви нападне - вид микроорганизми (Helicobacter pylory), които причиняват инфекции на стомашно-чревния тракт. Научните резултати на проф. Георгиева намират клинично приложение при ранната диагностика и терапията на тези неприятни заболявания. В последните три годии тя е съавтор в 12 публикации в световни списания (цитирани 54 пъти) и на 2 монографии. Ръководител е на три научни проекта и има един докторант.  

За природни науки и математика

Това са българи, които не говорят, а работят - така ректорът на СУ проф. Иван Илчев определи призьорите на "Питагор" по време на връчването на наградите. Сред тях е химикът проф. Георги Вайсилов от Софийския университет. Занимава се с експериментални наблюдения и анализи, свързани с важни каталитични системи и процеси. Неговите разработки имат приложение при автомобилните катализатори, индустриалните катализатори за получаване на водород и пр. Проф. Вайсилов участва в три проекта, финансирани от ЕС, и в 5 с българско финансиране. От 2010 г. насам е публикувал 25 статии в престижни международни списания и е цитиран 480 пъти.

За обществени и хуманитарни науки

В тази област награденият учен е малко особен - едновременно математик и педагог. Проф. Сава Гроздев от Института по математика при БАН изследва самоорганизацията в процеса на учене, кто използва примери от международните ученически олимпиади по математика. В периода след 2010 г. са защитили успешно 9 негови докторанти. За същия период по неговата система са открити и подкрепени 5000 изявени по математика ученици, някои от които печелят олимпийски медали в олимпиадите по математика по света.

За ръководство на международни проекти

Деканът на Химическия факултет на СУ чл.-кор. Тони Спасов е ръководител на 4 големи проекта с европейско финансиране, благодарение на които се модернизира материалната база на факултета. Работи върху материали с приложение във фармацията, медицината, възобновяемата енергия и оптоелектрониката. Негова заслуга е привличането на 30 изявени наши изследователи в чужбина, включително за нови научни договори, както и активизирането на международните контакти с Европа, САЩ и Япония. В последните 3 години ръководи и два договора с фирми в Белгия и Холандия, публикува 12 статии, цитирани 27 пъти.

За научен колектив с внедрени резултати

Извличането на биологично активни вещества с приложение в медицината е благодатно научно направление в България, в чиято флора изобилстват полезните билки и растения. Тази тематика е традиционна за Института по органична химия при БАН, където работи доц. Павлинка Долашка. Нейният научен колектив е създал редица нови технологии за получаване на биологично активни вещества. През 2011 г. той е награден със Сребърен медал за иновации, а през 2012 г. получава титлата "Изобретател на годината". Колективът има внедрени научни продукти в наши и чужди фармацевтични фирми. Доц. Долашка е ръководител на 11 проекта, съавтор е на 12 статии, на 3 монографии и и 4 патента. 
      
Специална награда за принос в природните науки

Наградените в тази област са двама и от всички призьори тази година са може би най-известни на широката публика - доц. Леандър Литов от Софийския университет и проф. Владимир Генчев от БАН. Наградата им е присъдена за ръководството на два научни колектива, участвали в най-голямото откритие във физиката през ХХI век - получаването на т.нар. хигс бозон ("божествената частица") в големия адронен колайдер в европейския атомен център ЦЕРН. Откритието е епохално, а за приноса им в изграждането на прототипи, в анализите и в създаването на комплексен детектор на елементарни частици екипите им са получили високи оценки от международната общност в ЦЕРН. В над 200 статии са публикувани резултатите от научната работа на двамата изследователи.

Награда на фонд "Научни изследвания" за научен мениджър
   
Ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев е награден като ръководител и изпълнител в над 20 национални и международни проекта, подкрепени от научния фонд в МОМН. Привлечените средства по тези договори са над 8 млн. лв. Това е втори "Питагор" за русенския вуз, през 2009 г. с нея бе удостоен зам.-ректорът по науката проф. Ангел Смрикаров (тогава доцент) също за успешно ръководство на международни проекти.