"Пазарът" се пресити от професори

В България умрем да правим дискусии, да събираме форуми, да препълваме фейсбук с разсъждения и всеки - сведущ или не по даден проблем, непременно да изкаже пространно мнение. Това разнопосочно приказване продължава с месеци, понякога с години. Накрая парата отива в свирката и нищо не се случва реално. И румънците имаха глупостта в еуфорията на криворазбраната демокрация да премахнат Висшата си атестационна комисия и да пуснат слободията на "местното производство" на доценти и професори. Но като видяха, че за три години по градове и паланки се нароиха 3000 титуловани "учени" - с тапии, но без качества, светкавично затворха сергията и приеха нов закон. Не само го приеха, не само възродиха националната си научна комисия, не само разписаха най-подробни изисквания за получаване на званията, ами прекараха през централния орган за научно оценяване всичките "демократично въздигнати" на местно ниво професори. Който не покрива националните изисквания, му се отнема титлата.
У нас 20 години се правиха десетки опити да се напише нов Закон за научните степени и научните звания, в парламента в годините се пръкнаха 36 варианта, но нито един не бе приет. Накрая Сергей Игнатов и герберските депутати силово натикаха възможно най-безумния вариант, в който няма ни едно изискване за научен принос на кандидатите и според който професор се става много по-лесно, отколкото асистент. И го нарекоха Закон за израстване на академичния състав (ЗРАС). Съвсем ясно беше какво ще се случи. Шуробаджанащината и принципът "аз на тебе, ти на мене" нароиха за две години 1600 нови доценти и професори, голяма част от които с научните публикации са по-зле от обикновен докторант и по света биха ги наели единствено да носят чантата на сериозните професори. Плагиатството пък, което преди и в България бе престъпление, се простря дотолкова, че вече не му и обръщат внимание. Да не говорим, че из министерствата се появиха едни новоизпечени доценти, които в нарушение дори на новия закон (превърнал пожизнените звания в длъжности), не са постъпили на работа във вуза, а си разхождат титлата из управленските коридори, прикачайки я по стар навик вместо малкото си име. Сериозните учени сред тази гвардия се претопиха и се размиха в топлата гнилостна среда и потънаха в общото определение "игнатовски професори" (за разлика от ВАКовските).
 И

изведнаж всички се плеснаха по челото

и се завайкаха. Вече в разните обсъждания из вузове и институти няма да чуете някой да защитава "закона в този му вид". Напротив - всички искат той да бъде променен и поправен, в него да се въведат общодържавни изисквания за получаване на научните степени и за заемане на академичните длъжности, а рецензентите да бъдат избирани не от приятелски кръгове и от непробиваеми местни кланове, а от национална листа на хабилитираните лица. Дори Съветът на ректорите взе решение да иска точно това. А в унисон с българската народопсихология дори тези, които вече докопаха лесни титли, изведнъж станаха борци за идеята национални комисии да определят степените и длъжностите - "пазарът" се пресити, та не им трябват повече конкуренти, равни на тях.
Само че, за разлика от Румъния, у нас нищо не се случва. И няма да се случи скоро. Защото да твърдиш, че искаш незабавно да се спре порочната практика и в същото време да предлагаш това да стане чрез промяна в закона, означава, че или живееш на Луната, или понеже Игнатов и ГЕРБ уж вече ги няма, ти е позволено да се правиш на герой. Резултатът е, че цялата герберска политика и практика всъщност ще продължават до трето пришествие. Както продължава игнатовската сага с фонд "Научни изследвания". Вече сме април, а нищо не се е случило с прокламираното за успиване на протестиращите допълнително оценяване на проектите - то не е и започнало. В МОМН дори се говори, че временните научни комисии на фонда, които бяха основата на престъпното класиране на кандидати без научен капацитет, нямало да се променят, понеже членовете им имали... мандат! Това увъртане е доказателство само за едно - че служебното правителство си е мутант на ГЕРБ и има главната цел да замаже золумите, да скрие виновните и да разчисти пътя на провалилата се власт към ново властване.     
Та, Законът за развитие на академичния състав

 няма как да бъде променен "незабавно"

и порочната практика да се прекрати "веднага". Ако парламентът, който ще избираме на 12 май, успее да състави правителство, няма шанс Законът за развитие на академичния състав да стане негов първи приоритет. Този закон (ако има държавническа воля) може да мине през Народното събрание най-рано към края на годината, а по-вероятно - през 2014 г. и дори по-късно. Дотогава действащият закон ще акушира при раждането поне на още 1000 доморасли доценти и професори. А след това няма смисъл да бъде променян, понеже няма да останат кандидати за титлите - дори сега в немалко катедри вече има само професори и доценти, асистенти няма. Нивото на докторантите също видимо спада. Така че Игнатов може да е спокоен - закончето му ще руинира докрай стойностите във висшето образование и науката.
Освен ако... Ако не се случи нещо най-елементарно, което

може да бъде направено за десетина дни

- да бъде променен Правилникът за прилагане на ЗРАС. Достатъчно добре се знаят принципите на оценяването в науката по света, знае се какви научни постижения трябва да има един учен, за да заеме в цивилизована държава пост в йерархията. Пълна лъжа за приспиване на посъбудили се мозъци е твърдението, че правилникът не може да се промени, ако първо не се променял законът. Не е вярно. В последните дни в научните среди се разпространява и обсъжда проект за спешни промени в правилника, предложен от бившия председател на БАН акад. Иван Юхновски. Той съдържа допълнения към сега съществуващи текстове в Правилника към ЗРАС, в които се мъдрят празни откъм съдържание общи изисквания. Правилникът се приема от МОМН и МС и може да бъде допълнен, включително при служебно правителство. Предложението допълва минимални конкретни изисквания, под които не може да се пада при местните конкурси. По този начин буквално веднага и без отлагане, докато се чака промяна на закона, може да се сложат поне някакви прегради пред безогледното роене на титуловани лица. Преди година акад. Юхновски откри в интернет новия закон за титлите в северната ни съседка, организира превеждането му заедно с мотивите и минималните държавни изисквания за кандидатстване по научни направления с наукометрични числени показатели за получаване на научни степени и звания - 120 страници. Новите правила действат от първата половина на 2011 г. И го издаде в книжка, която разпространи сред гилдията и политици. Акад. Юхновски бе сред категоричните противници на закона "Игнатов" и точно предрече каква девалвация на научните степени и звания ще настъпи.

Акад. Иван Юхновски предлага минимални изисквания в правилника

Идейният проект за допълнения към Правилника за приложение на ЗРАС няма претенции за пълнота и точност на количествените показатели за минимални изисквания за научна дейност, заявява акад. Юхновски. "За някои те ще изглеждат занижени, за други - завишени. Това е въпрос за обсъждане. Предложеният подход не изисква никакви промени в самия ЗРАС, не влиза и в противоречие с този закон и може, след обсъждане, да се предложи за приемане от МОМН и МС", казва ученият. Две години минаха, докога ще чакаме, пита той. В проекта академикът е разписал в готов вид по членове и алинеи предложенията си за допълнения към правилника.
- За степен "Доктор" дисертацията трябва да включва поне една оригинална публикация в международно научно списание с импакт фактор и поне една в авторитетно българско научно списание.
- За степен "Доктор на науките" дисертационният труд трябва да включва поне 15 оригинални научни публикации на кандидата - самостоятелни или като водещ автор, отпечатани в международни научни списания с импакт фактор. Цитиранията на тези публикации в международни или български научни списания трябва да са най-малко 40. Броят на получените патенти е еквивалентен на същия брой научни публикации.
- За "Доцент" кандидатът трябва да е автор или съавтор на най-малко 5 научни статии в международни списания с импакт фактор. Цитиранията на трудовете му в международни научни списания трябва да са не по-малко от 20.
- За "Професор" се кандидатства с най-малко 20 труда в международни научни списания. За инженерните науки броят на получените от автора патенти е еквивалентен на същия брой изискуеми научни статии. Цитиранията на трудовете на кандидата трябва да бъдат поне 50, от които в международни научни списания - не по-малко от 20. Ако за конкурса е представен отпечатан монографичен труд, за него трябва да са намерени не по-малко от 30 цитирания в български и чужди списания или той да включва статии на кандидата, цитирани не по-малко от 20 пъти в международни списания.