Палежът

Преди 25 години "демокрацията" у нас започна с палежа на Партийния дом. По подобен начин "демокрацията" по времето на Елцин в Русия започна с един изстрел срещу техния двукамарен парламент. Това няма как да бъде изначален индикатор за демократична процедура и промяна, след като започва по този начин. Няма съзидателно разрушение, то произвежда по-лоши институционни продукти. И няма опредметяване на личност или събитие, което заслужава да бъде разрушено, стига да не е от одиозния тип на Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.
Когато в края на 1955 г. Хрушчов отива в Делхи за среща с Неру, с дебелашката си натура казва на индийския премиер: Защо държите в двореца портретите на бившите губернатори и на бившите крале? Отговорът на Неру е станал постулат в ерудицията на всички историци и политолози - портретите не променят историята, тя е такава, каквато е. Историята не е коректура, която може да бъде зачеркната, за да се напише по-хубавият израз. Така че ние няма защо да се правим, че сме забравили, че минавахме за най-раболепната към СССР държава, а преди това в София имаше булеварди на името на Мусолини и на Адолф Хитлер.
Не виждам какъв символ на комунизма може да бъде сграда, каквато беше например мавзолеят, която е изградена може би по не най-подходящия начин, но тя е в центъра на София и можеше прекрасно да бъде използвана. Друг е въпросът, че е проява на лош вкус да сложиш в центъра на София един балсамиран покойник. Бастилията е разрушена не защото е символ, а защото е затвор в центъра на Париж и при преустройството на столицата се е решило, че той пречи на благоустройството. Когато обаче мавзолеят у нас беше разрушен, като мотивация беше обявено, че едва ли не на негово място ще възникнат градините на Семирамида. А се оказа, че е съвсем банален паркинг и нищо повече. Защо някои смятат, че, като разрушат някой паметник, дори да е символ, те с това прекъсват неговото участие в историята. Това, че бункерът на Хитлер беше изравнен със земята, не попречи на появата на неонацизма и не попречи на германски и дори на български младежи да пишат по фланелките си "Хитлер живее в сърцата ни".
Помним и един друг палеж - в Лайпциг, използван като политическо средство. Сега това се замълчава и излиза, че Георги Димитров е бил едва ли не световен престъпник. Но Димитров през 1933 г. говори за Кирил и Методий и за нашите културни приоритети. Не знам по това време друг български държавник да е произнесъл такива фрази. Георги Димитров прави за смях Гьоринг на Лайпцигския процес. Гьоринг пък прави за смях прокурора Джаксън на Нюрнбергския процес и всичко това е част от историята. Както и да деформираме нещата, има реални факти, които от това, че не ги признаваме, не значи, че не съществуват. Изобщо, възприемането на историята в черно-бяло е най-голямата драма. Доскоро давах пример за японците и германците, които са си взели урок от историята. Германия се държеше крайно немилитаристично, нейната амбиция беше индустрията и стопанството. Японците - също. Сега виждаме един опасен рецидив, при който Германия отново има господстваща роля и значение в политическата и стопанската дейност на Европа, а Япония вече е на път да се откаже от своя конституционно гарантиран демилитаризиран статут на страна, която не участва във войни. Уроците от разрушението са по-страшни от триумфите. Уроците идват от това какво е тръгнало накриво, кои са причините за определени исторически поражения, включително и за нашите.
А палежът в центъра на София го помним с не много благородните антропологически физиономии на рушителите, с една разпасана акция, в която всички имаха усещането, че всичко им е позволено в името на антикомунизма и бъдещата демокрация, с подхилващите се наблюдатели и - няма защо да крием - в повечето случаи с позорния страх на тези, срещу които беше насочен този вандализъм. Защото разрушение означава вандализъм, който от римски времена е индикатор за безсмислено унищожение, а не за съзидание. Подобно на това, което върши "Ислямска държава". Поне за обикновените хора като мен не е ясно как беше създадена тази "държава" и не е ли тя поредният израз на потребността да има войни и конфликти?
Има обаче и друг израз на рушенето, който не е само материален. Има рушене в общественото съзнание на изконни общочовешки стойности, не само на европейски. И това определено е израз на разруха. Строителството на мавзолея в София е отнело шест дни, разрушението - 6. Всички други разрушения са по-кратки и по-губителни. Ако можем да приемем, че с разрушаването на мавзолея България щеше да стане прекрасна, тиха, демократична, просперираща държава - добре, да преглътнем това поведение. Но и самият факт, че на мястото на мавзолея нищо вълнуващо няма, а има само една гигантомания, че е унищожен символът на Георги Димитров, това като че ли най-добре показва проблемите на нашите надежди и на нашето т.нар. оправяне.