Нужното изречение

На 6 септември 2012 г. управителят на Европейската централна банка Марио Драги само с едно изречение поряза лакомията на световните спекуланти. Той каза: "ЕЦБ ще започне да изкупува неограничено държавни облигации". Още на следващия ден лихвите за проблемни страни паднаха двойно. И не се наложи никакво неограничено изкупуване на облигации.
Днес нашата банкова система е изправена пред криминална атака. Всеки, който следи състоянието на банките у нас, знае, че няма никакво обективно основание за нейното разклащане. И който не вярва на домашни приказки, нека си отговори на въпроса: "Защо чужди финансови институции дадоха на България кредит от 1,5 млрд. евро при суперизгодни условия?" 3% лихва. Предишният заем бе получен на 4,44%. Този, който ще изплатим през януари 2015 г. - на 8,2%. И още нещо - предлагането беше не за 1,5 млрд., а за 3,8 млрд. Казано по-просто - натискаха се да ни дадат евтин заем.
Всеки знае, че и най-добрата банка не може да устои на истерия. Банката не е сейф, та да извади наведнъж депозираните пари. КТБ от над 7 млрд. лева депозити имаше кеш около 2 млрд. И какво? Какво, след като само за пет дни бяха изтеглени 1 млрд. Само вчера от ПИБ бяха изтеглени 800 млн. лева!
Днес съдбата на финансовата стабилност на държавата е в ръцете на двама души - управителят на БНБ и министър-председателят. Кое е тяхното изречение, което ще попари криминалните типове, организирали това покушение? То не е: "Депозитите до 100 хил. евро са гарантирани". Защото депозитите гонят 60 млрд, от които на граждани са близо 40 млрд. Колко пари има във Фонда за гарантиране на влоговете? 2 млрд. А и самото говорене за гаранции предполага преди това фалити.
Изречението е следното: "На всяка банка ще бъде даден такъв заем, какъвто й е необходим, за да се разплати с вложителите си". А второто изречение трябва да е: "Теглете колкото искате!"
Може ли държавата да каже тези изречения? Може, ако не робува на догми. Дори без да броим вътрешни резерви. 40 млрд. лева са 50% от БВП. Нашата държавна външна задлъжнялост е под 20%. Дори всичките 40 млрд. да бъдат взети назаем, държавният дълг ще бъде далеч под средния за ЕС, който за миналата година е 87%. Държавният дълг на Франция е 93%, на Германия - 78%, на Белгия - над 100%. Ако се случи такава теоретична ситуация, след много кратко време изтеглените пари ще се върнат в банковата система, тя ще се разплати с държавата, а тя - със своите кредитори.
Такава ситуация обаче няма как да се случи. Ако гражданите и фирмите почувстват, че държавата, с цялата си сила, стои зад техните вложения, престъпните типове няма как да поддържат паниката.
И все пак, кой има полза от разклащането на банките и съответно на валутния борд? Тези, които имат огромни дългове и които мечтаят дълговете им да се стопят. Хипотеза, но много логична.
Затова, уважаеми управителю и БНБ и уважаеми министър-председателю, кажете необходимото изречение. Докато не е късно.