Не разход, а инвестиция

Представеният миналата седмица трети отчет на правителството за работата му до края на 2013 г. дава възможност обществото да се информира за свършеното. Протести с крясъци за оставка - от сутрин до мрак в медиите, обаче няма ни една информация за конкретните действия на кабинета, та поне да се види има ли защо да се протестира.  
Ако насочим поглед към сектора на знанието, се вижда, че МОН е работило по три основни цели в образованието - идеи за усъвършенстване на системата на делегираните бюджети и за въвеждане на допълнителни фактори за оценяване в средното училище; проект за промени в Закона за професионалното образование и проект на Стратегия за висшето образование.   
Образованието и науката са приоритет в политиката на правителството, което има ясното виждане, че образованието не е разход, а е инвестиция, се посочва в доклада. За първи път, след 4-те години на замразяване на субсидията за образование, средствата в държавния бюджет за 2014 г. са увеличени. Общата сума е 3 062 900 млрд. лв., като в нея са включени и допълнителни 100 млн. лв. от централния бюджет.

Делегираните бюджети

Неведнъж е писано, че голям проблем, особено за по-малките училища, бе недостигът на средства заради несъвършенствата на системата за делегираните бюджети - при нея училищата се финансират според броя ученици, умножен на т.нар. разходен стандарт за всеки от тях. Естествено, училищата с по-малко ученици получават и по-малко пари, а разходите им за обучението не се различават от тези в останалите училища. В докладите и на международното изследване PISA, и на Световната банка в последните години неизменно се посочва, че в осигуряването, и съответно - в качеството, между малките и големите училища в България има твърде големи различия. Затова през 2014 г. са отпуснати допълнително 40,1 млн. лв., с част от които ще се компенсира поне в някаква степен тази несправедливост. В Закона за народната просвета ще бъде направена поправка така, че ще се създаде задължителна добавка за условно постоянни разходи, които не са в пряка зависимост от броя на децата. Освен това новата формула за финансиране предвижда училища, показали за няколко години по-добри резултати при външното оценяване, да получават допълнителни средства.
Наред с това в МОН е разработен модел за финансиране по единни разходни стандарти и на извънучилищните педагогически учреждения. Средствата са планирани в рамките на онези допълнителни 100 млн. лв., които са от националния бюджет. Причината да се направи това е, че в последните години активно бяха закривани извънучилищни звена и множество извънкласни занимания се превърнаха в забравено минало.

Професионалното образование

Предложените промени в Закона за професионалното образование целят постепенно въвеждане на т.нар. дуална система на обучение - едновременно учене и работа. Предвидени са 8,6 млн. лв. за подобряване на системата. Според правителството обучението и чрез работа ще помогне на учениците да придобиват не просто професия, но и трудов опит в нея, чиято липса според бизнеса често е причина млади хора да не бъдат наемани на работа и да остават безработни. Наскоро бе отчетено, че младежката безработица у нас е 20% и надеждата е, че тя ще бъде намалена с помощта на дуалната система. Промените в закона предвиждат да се въведе система за подобряване на качеството в професионалното образование (известно е, че учениците от професионалните гимназии в момента показват най-ниски резултати при външното оценяване).
Освен това ще бъде въведена система за оценяване и признаване на знания, учения и компетентности, придобити неформално извън училището. Друга мярка, която бе лансирана от министър Анелия Клисарова, е да се въведат защитени професии, които са необходими за развитието на регионите и за стратегически отрасли на икономиката. Ще бъде увеличен единният разходен стандарт за професионално обучение, като ще има финансови мерки за подобряване на остарялата материална база на професионалните училища (работилници, лаборатории и пр.). Съвместно с работодателските организации се изработват варианти за по-тясна връзка с бизнеса и за неговото участие в създаването на учебните програми и стандарти за професии.
Създадена е и междуведомствена работна група, която трябва да направи план за действие и финансови стъпки за осигуряване на реформите в професионалното образование.

Стратегия за висшето образование до 2020 г. 

За пръв път при сегашния екип на МОН е изготвен проект на Стратегия за развитие на висшето образование 2014-2020 г., която се чака от много години. Проектът е оповестен в сайта на МОН, обсъждан е вече с ректорите и със студенти. В момента тече срокът за даване на мнения и предложения по него, които в края на януари ще бъдат обобщени и обсъдени от комисия, а тя ще предложи окончателен вариант на стратегията.
В бюджета за 2014 г. са предвидени допълнително 21,5 млн. лв. за висшите училища. Тук най-интересното е, че вузовете ще бъдат стимулирани в три групи според резултатите в качеството на обучението. МОН не се отказва от идеята при допълнителното финансиране да се отчита възпитаниците на кои висши училища имат най-добра професионална реализация, което обаче поражда и рискове заради съществуващия у нас псевдопазар на труда. Освен това допълнителни средства ще се дадат и за обучението на кадри в педагогиката (младите учители под 30 г. в момента са под 3 на сто), както и в инженерни специалности и професионални направления, в които бизнесът се оплаква от недостиг на кадри.
В стратегията е замислено и насочване на средства за научна инфраструктура в университетите и възможности студентите да се включват в научни проекти. Още не е уточнено обаче дали всички вузове ще получават пари за това, или само тези, в които наистина има научна дейност. 

Стратегия за развитие на педагогическите кадри

Проект на такава стратегия вече е готов, обсъден е в отрасловата тристранка и в обществения съвет към просветния министър. За тази дейност са предвидени 2 млн. лв. за 2014 г. Целта е да се вземат мерки за привличане на млади учители в училищата. Сред предвидените мерки в стратегията е осигуряването на стипендии за студентите в педагогически специалности; стажове в училищата на студентите от 4 и 5 курс; въвеждане на длъжност "стажант учител"; преференциални кредити и по-ниски наеми за жилища за учители в отдалечени райони. 
Предвижда се също да се намалят сроковете за придобиване на професионално-квалификационните степени и за преход от младши учител, старши учител и т.н. С евросредства от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" при този ръководен екип на МОН са обучени 5943 педагогически специалисти. 

Учене през целия живот

Една от основните цели, която ЕС си поставя спрямо работещите, е те да обновяват знанията и квалификацията си постоянно - т.е. да са включени в системата за учене през целия живот. В МОН е разработен проект на Национална стратегия за ученето през целия живот за периода 2014-2020 г. Ще бъде създаден Национален съвет за учене през целия живот като постоянно действащ орган към Министерския съвет. Готов е и проект за промени в Закона за признаване на професионални квалификации.
В края на октомври 2013 г. МС прие Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020 г.). Тя е изработена според препоръка на Съвета на ЕС от юни 2011 г., засягаща политиките за намаляване на дела на отпадащите ученици. Сред мерките има и такива за подпомагане на млади хора, напуснали училището, да се върнат в него или да придобият квалификация. Според правителството изпълнението на такава стратегия трябва да помогне отпадащите ученици у нас през 2020 г. да са под 11% (при 12,5% за 2012 г.). 

Науката - пак в кьошето

Прави впечатление, че и това правителство не променя порочната практика от 23 години насам на науката да се обръща най-малко внимание. В отчета на МС този първи стратегически приоритет на ЕС дори не е в отделен раздел, а е само споменат в главата "образование" (!). Казано е, че се работи за "укрепване на обществените организации (БАН, ССА, ДВУ) чрез устойчиво финансиране на научни изследвания с акцент върху резултатите от изпълнените задачи". Не е посочено дори това, че за 2014 г. субсидията на БАН бе увеличена с 15 млн. лв. - за пръв път, след като ГЕРБ я орязаха с 40% и я държаха "замразена" 4 години. Посочва се, че МОН подкрепя финансово научни форуми с международно участие, провеждани в България - Финансирани са 19 научни форума. Предоставено е и необходимото съфинансиране (2 млн. лв.) за учени, които имат одобрени проекти в Седмата рамкова програма на ЕС за наука и програмата COST. В момента се работи над първата работна програма за 2014-2015 г. по новата рамкова програма за наука и иновации "Хоризонт 2020".
Освен това са разработени конкурсни процедури за: съвместни българо-китайски и българо-украински научни проекти (2014-2016 г.); съвместни изследователски проекти между България и Германската служба за академичен обмен (DAAD) - 2014-2015 г. Подготвена е и програма за сътрудничество в науката и технологиите между правителствата на България и Индия - 2014-2016 г.
От отчета става ясно, че двата фонда - "Научни изследвания" към МОН и иновационният към икономическото министерство, наистина ще бъдат обединени - нещо, за което до момента само се говореше. В момента се създава нормативната уредба на обединения фонд. Това обяснява защо го няма обещаното повторение на конкурсната сесия от края на 2012 г., когато половината от 14,8 млн. лв. бяха скандално и незаконно раздадени на фирми от кръга на шефовете на фонда и на министър Сергей Игнатов. На практика през 2013 г. фондът изобщо не обяви тематичен конкурс. Остава неясно дали през 2014 г. учените ще могат да разчитат на някакво финансиране. В отчета не е отбелязано взети ли са някакви мерки и какви срещу престъпното ограбване на фонда от екипа на ГЕРБ.