На фокус
Надпревара с лошотиите
А ще я има ли човещината?
/ брой: 142
Според последни научни изследвания на Института по стратегии и анализи България ще стигне развитите европейски страни най-рано след 90 години! И то, ако те имат нулев растеж! А ако европейските страни продължат да се развиват, тази стряскаща цифра - 90!, може да бъде 141 или 233 години! Невероятни цифри, отчайващи срокове, говорещи, не, крещящи, че ние изобщо не сме добре! Всъщност истината е, че ние 30 години стремглаво се спускаме в пропастта.
Как се чувстват нашите управници при тези резултати? Не питам съотечествениците си, защото те най-добре си знаят положението, но няма нито кой да ги чуе, нито кой да ги разбере. Как управниците ни се срещат с ръководителите на другите европейски страни при това състояние на българската държава? И при това широко се усмихват! За нашите управници животът в страната ни е чудесен! За тях всичко е наред! Те живеят в друг свят, в илюзиите си, че всичко у нас е нормално!
А на всички ни омръзна този нескончаем преход, който нанесе унищожителни поражения на икономиката, науката, образованието, здравеопазването, културата. А сега вече е доказано с цифри, че промяната се отлага за векове! Дотогава ще остане ли човещина?
Защото днес ние страдаме най-вече от падението на морала. Едва ли е имало у нас подобно време, толкова изпълнено с лоши новини за грозни прояви на мъже, жени, младежи и деца! Ще има ли край тази надпревара с лошотии? Не вярваме, защото от ден на ден все повече се увеличават черните и грозните новини! И се чудим - останаха ли хора, незамесени в подла афера, неизцапани с лоши постъпки?
Ето, това е най-тревожното у нас! Промяната в мисленето ни, промяната в характерите, в душите на хората е най-пакостното нещо, което ни нанесе този проклет преход. Все някога икономиката ни ще дръпне напред, все някога и ние ще имаме друг материален живот, но ще се върне ли светлината в душите ни, ще останем ли ЧОВЕЦИ?
Днес ни командва парицата. Тя ни е господарят в професиите, в мисленето, в чувствата и в това е нашето най-голямо нещастие. Ценят се само парите. И властта, защото най-вече чрез нея се печелят пари. Пари, пари и пак пари! Власт, власт и пак власт!
Ще имаме ли късмет и ние най-после да сполучим с управници, на които да се надяваме, да вярваме, да ги уважаваме и да ги обичаме? Дано! След векове сигурно. Защото най-бавно се гради разбит морал, който ни прави човеци.