На лов като в библиотека
/ брой: 213
Всичко можем да очакваме от ловците. Дори и традиционната ни добродетел с име завист, макар че при тях този наш исторически дефект е в значително по-ниска степен. Но никога злоба. Дори и към жертвите на техните приключения. Да стреляш и да си добър мъдрец е необичайно състояние. Когато попитали писателя Алберто Моравия видял ли е местата, които описва в книгите си, той отговорил: "Ето един въпрос, който не може да се зададе на Данте". Без никаква личностна аналогия, която не би могла и да бъде прокарана, аз съм се опитвал да пиша за лов, без да съм присъствал на една ловна сцена. Освен отстрани, като сюжет и предмет на изкуството. Но съм наблюдавал подготовката на ловците, когато треската около нея напомня сватбена церемония или величествен бал. Това не е само битов мотив. Интелектуализирането на атмосферата на лова ни прави съпричастни към него, без да сме ловци, така, както има поетични хора, които не пишат стихове... Неговото поетизиране прави, с малко йезуитство, привлекателно това свещенодействие. Тази среда, като съпровождаща тематика на творчеството, шества в литературата от векове... Ние не упрекваме Тургенев и Хемингуй, че с ловните си оръжия проливат кръв, та макар и нечовешка, независимо дали стрелят по лъвове или по патици. Да убиеш пъдпъдък или тигър е еднакво като старание, но не и като опасност.
Колко чудесно е, че към всякакви преживявания този път ни води книга на поет, писател и ловец. Най-вече книга от добър човек. Водопадът от литература на ловни теми не заглушава нашето нарастващо внимание към прочетеното. Ние нетърпеливо търсим какво ще стане по-нататък. Не като развръзка на криминален или любовен роман, а като дълбочина на преживяваното. Защото написаното е колкото личностна изповед, толкова и общочовешка гама от житейски варианти.
Лазар Мурджев продължава библейска история. Колкото за лова, толкова в мисленето. Една еволюция - от имитиращ примитивен метод на изхранване до елегантно забавление, сравнявано с рицарските турнири, символ на мъжество, генериращ приятелство близко до братство, отдавна прекрачило прага на светския снобизъм. Приключенията на ловните епизоди понякога са изместени от размислите, антропологията, философията на човешкото съществуване. Тъкмо чрез ловуването. По същия начин може от бутилката да излезе роман, разказ или стих, без непременно да си пияница.
Колко странно! Така, както в озлоблението при войните, в грохота на боя са измислени най-нежните стихове или проза за красотата на живота, така и ловците преди поредния залп, насочен към птици и животи, усещат по-силно тайнствата и красотата на земното обитаване. Така разбираме самия Лазар Мурджев. Неговата проза може да се рецитира или пее. Но най-хубаво е да я крием в душа, без патетични въздишки и хвалби, описващи несъстояли се подвизи... Той се отнася тъй скрупульозно към всички писали на тази тема. Вероятно не само поради порядъчност или почитание към другите, а защото не се притеснява от сравнение. Затова четем тази книга с двойно вълнение. Тя ни съприкосновява с живата природа и в същото време ни потапя в антични разсъждения за живота, простиращи се от блатото до звездите.
Затова следва да прочетем внимателно тази книга. Тя не е четиво за гарата, метрото, автобуса, леглото. Тя е откровение, будещо любопитство. Ние неволно сме изненадани от това, колко много неща научаваме и разбираме. А сме си въобразявали, че знаем... Всъщност не сме. И това е предназначението на стойностната литература, независимо какво отразява тя. А книгата на Лазар Мурджев е част от нея. Не вярвам да се намери човек, който да не каже, че се е почувствал обогатен от съприкосновението си с нея.