На детската публика
/ брой: 228
Става дума за детската публика преди години, защото в разцвета на силите си Надя Топалова беше принудена да се раздели със светлините на театралната рампа, или казано по-просто: да слезе от сцената... Затова пък дотогава тя изигра толкова много роли, толкова свои щуротии видяха и познаха малките зрители в Народния театър за младежта, че не се наемам да ги изброя.
А те (малките зрители) й ръкопляскаха с малките си ръчички, независимо от това дали героят й е добър (пример за подражание) или лош (проклет палавник). И тайно от родители и учители, които са ги довели на представлението, завиждаха и подражаваха на палавниците, искаха да са като тях... Разбира се, безспорно е и въздействието на положителните герои, колкото и мъчно да се пишат и изиграват подобни роли.
Преди да се върне като актриса в София... Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че някои от големите наши артисти - например Петър Слабаков, Иван Кондов, Наум Шопов и други - не са завършили ВИТИЗ или по-късно НАТФИЗ, или са го завършили на стари години, вече като прочути майстори на сцената. Между тях се нарежда и Надя Топалова.
Много преди да стане любимка на детската театрална публика, Надя Топалова (сега тя навършва осемдесет години) е влюбена в сцената. Родена е в софийския квартал Лозенец (или Курубаглар, както се е наричал, когато Иван Вазов е писал комедията си "Двубой"). Първата й роля е на Луиза от драмата на Фридрих Шилер "Коварство и любов". Следват Мирандолина от "Гостилничарката" на италианеца Голдони, Тамара от "Борислав" на Вазов и Мона от "Безименна звезда" на румънеца Себастиан. Нейни любими роли са Миношу от "Котаракът с чизми" на Шарл Перо, Беки Тачър от "Том Сойер" на Марк Твен и Едуард от "Принцът и просякът" също на Твен.
В Плевенския драматичен театър тя изиграва Анка в "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников, Катерина в "Железния светилник" на Димитър Талев и Веселка в "Седемнайсетгодишните" на Боян Болгар.
В ролята на Веселка я гледа на окръжния преглед големият наш режисьор, тогава директор на Младежкия театър, Кръстьо Мирски, и харесва играта й. От 15 август 1959 година тя е назначена и започва да играе заедно с големите ни актриси Цонка Митева, Луна Давидова, Пенка Мандаджиева, Лора Керанова, Янка Влахова и други, които е гледала в детството си.
Трудно е да се изброят пиесите, в които Надя Топалова е участвала, и ролите, които е изиграла. Започва с участието си в "Прощавай, майко" на Вера Дамянова и "Ангела" на Севастикоглу. Играе главно за деца, но успешно участва и в пиеси за възрастни - например в постановките на режисьора Вили Цанков на шекспировата комедия "Както ви харесва" и "Унижените и оскърбените" по Достоевски, а също и във "Варвари" на Максим Горки, режисирана от Николай Люцканов. Работи също с Лиляна Тодорова, Герда Луканова, Кръстьо Мирски и други.
Главните й участия са в така наречения тогава Детски отдел на театъра. Ще изредя само част от списъка - "Хвърчилото" на Рада Москова, "Синьо момче с розово бъдеще", "Коко прави фокуси" и "Път за Надето, моля!" от Катя Воденичарова, три пиеси от Леда Милева - "Когато куклите не спят", "Златоперко" и "Пътешествие в джунглата", пиеси и драматизации на Кольо Георгиев, Георги Струмски, Нина Стойчева, Ана Гулева, Панчо Панчев и други.
Интересни и важни мисли сподели с мен на специалната ни среща Надя Топалова. "За мен театърът беше всичко, докато работех там - каза тя, - и дом, и развлечение, и голяма лична отговорност. Той беше длъжен постоянно да съединява мъдростта с развлечението, поучението със зрелището... Сцената е училище, където хората се учат с удоволствие, учат се, без да забележат, че се учат. Животът им се показва и весело, и красиво, и забавно, и умно." Тук тя вмъкна и мисълта на един от своите учители - Георги Стаматов: Зрителят влиза в залата, за да види, да чуе и да разбере, ако може.
Всичко това и много други подобни мисли и убеждения Надя Топалова споделя в книгата си "SOS". Тази написана с много актьорска емоционалност книга е посветена на паметта, на детския театър, на детската душевност и на още нещо... много лично.
Накрая попитах Надето ходи ли на театър. Не!, отговори ми тя. И добави: "За моята повече от скромна пенсия да плащам пари за билети е непосилно! Цял живот да прекараш на сцената, да учиш на добро и красиво със средствата на театралното изкуство десетки хиляди деца и сега да не можеш да посещаваш новите представления. Дотам я докарахме, господин Рашидов!"