Метафоричните експлозии на поета
След "Буквар за влюбени" на Валери Станков съвременната ни поезия има други измерения
/ брой: 88
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е единосъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-банална тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхатологически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот репликира Хайдегер или Киркегор.
"Буквар за влюбени" е книга, която обаче цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат на самородни късове полускъпоценни камъни, странни и невиждани амалгами, изтръгнати от водовъртежа на апокалиптични страсти; могъща, разтърсваща, почти по Уолт-Уитмановски епично разгърната образна система, предизвикателни и съзнателно търсени метафорични експлозии; буйни потоци от сравнения, на пръв поглед взаимно изключващи се съчетания от думи, глаголни вакханалии и прилагателни вихрушки, репризи и каденци, тържество на подсъзнателните дисхармонии и рационалните конструкции; бравурно разгръщане на експресионистични визии и пасторални ноктюрни.
Поетът цял е лавина от страсти, потеглила неудържимо към неведоми бездни и недостижими върхове, мамещо кресчендо на покрусата и възторга, любовното опиянение и абсолютната самота, лудата динамика и нирваната.
В тази поезия тупти ритъмът на народната песен, оживяват стародавни обреди, прелитат сенките на поверия и наричания, клокочат хилядолетни цивилизационни пластове. Всичко сякаш е едно кълбо, изваяно едновременно от лед и огън. Като отвъдни нашепвания звучат мотиви от поезията на големите наши предходници, великите духовни айсберги (Яворов, Гео Милев, Вапцаров), върху чиито невидими плещи стъпва Валери Станков.
След "Буквар за влюбени" съвременната българска поезия вече става друга.