Маските падат
/ брой: 27
Радетелят за "световен мир" - президентът на САЩ Барак Обама, отправи открито предизвикателство към руския президент Владимир Путин. Направи го с присъщата му "геополитическа деликатност", която напоследък използва в посланията си към Русия. Деликатност обаче не съзираме в идеята му на всяка цена да ограничи руското влияние, особено в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, разполагайки там значително тежко въоръжение и друго специализирано оборудване, на стойност три и повече милиарда долара. Естествено - само като "възпиращо средство срещу руската агресия" към държавите, които допреди четвърт век бяха сателити на Москва.
Очевидно е ясно, и то в ескалиращ порядък, че Обама така и не научил от историята какво означава да се опитваш да срутиш "Колоса на глинени крака" и гибелните последици от подобно безразсъдство. Започнало като доктрина с неясните мотиви за някакво "презареждане" след края на Студената война и видимо завършващо в края на вторият му президентски мандат със собственото му дискредитиране като политик и лидер.
Точно тук, на тази фаза от игричката "ритане между атовете", ние, българите, може би трябва да си зададем един-единствен, но ужасно съществен въпрос: "Къде попаднахме?" Защото разни там декларации от рода на тези, че НАТО ще ни отбранява с цената на всичко, остават да висят без покритие. Особено, след като от Вашингтон вече две и половина десетилетия промиват или купуват мозъците на множество български политици с ясната визия, че подхвърлените трошички от една евентуална бъдеща геополитическа трапеза щели ни удовлетворят напълно и заслужено. Но все пак - защо не ни говорят и на военен език, а именно, че България, наред с нейните съседи в плановете на Пентагона ще заемат достойното място, наричано от военните стратези "плацдарм".
Колкото до Обама - неговата маска вече падна...