Здраве
Маршът на "жълтата гостенка"
За десет години заболелите от туберкулоза у нас са намалели почти наполовина
/ брой: 59
Експертите все още смятат, че туберкулозата е бич за хората и е сред 10-те най-чести причини за смърт на планетата. Така е било и преди няколко хиляди години - смята се, че първата медицинска документация за болестта излиза от Индия около 1000 г. пр.н.е. Би могло да се каже, че за болестта се знае достатъчно, особено на фона да пандемичното действие на COVID-19. Но, дори позабравена, "жълтата гостенка" все още не си е отишла.
Един болен може да зарази 10-15 души
Когато човек с активна белодробна туберкулоза кашля, киха, говори, пее или плюе, изхвърля инфекциозни аерозолни капчици с диаметър 0,5 до 5 микрометра (една милионна част от метъра). При еднократно кихане той може да отдели до 40 хил. капчици, а всяка от тях може да предаде болестта, тъй като инфекциозната доза на заразата е много малка - достатъчно е вдишването на по-малко от 10 бактерии, за да бъде причинена болестта. Един болен от туберкулоза може да зарази 10 до 15 души, сочат данни на СЗО. От там са установили, че около една четвърт от световното население има латентна туберкулоза, което означава, че хората са заразени от туберкулозни бактерии, но все още не са болни и не могат да предадат болестта.
Черната световна статистика сочи, че само през 2018 г. 1,1 млн. деца до 14 г. са заболели от туберкулоза, а 230 хил. деца (включително и с ХИВ, свързана с туберкулоза) са починали!
В столетията медицината, макар и с бавни стъпки, е правила своите открития. Но междувременно туберкулозата отнема живота на Георги Стойков Раковски (9 октомври 1867 г.), Дан Колов (на 47 г., на 27 март 1940 г.), Петко Ю. Тодоров (на 36 г.), Христо Смирненски (на 24 г.), Андерс Целзий, предложил скалата за измерване на температурата, и още стотици гении...
Един от основателите на микробиологията - германският учен Роберт Кох, открил причинителя на антракса, открива и причинителя на туберкулозата. Откритието си представя на 24 март 1882 г. пред Берлинското физиологично дружество. Сто години по-късно СЗО предлага 24 март да стане Световен ден за борба с туберкулозата.
Около 25 години по-късно светът има шанса да получи БЦЖ ваксината, кръстена на създателите си - микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камил Герин (Bacillus of Calmette and Guerin - BCG). До днес
ваксината ни пази
от заболяването. Не напълно, но реваксинацията на всеки 10 години показва много добри резултати. Е, разбира се, това противоречи на разбиранията на антиваксърите, но представете си в автобус с 30 души да киха и кашля един човек с активна туберкулоза...
След още три десетилетия, през 1943 г., Зелман Ваксман и Алберт Шац получават и първото лекарство, което дава надежда на света, че оръжие срещу туберкулозата има - стрептомицинът. В практиката антибиотикът започва да се ползва от 1946 г.
Битката не спира тук.
През 90-те години туберкулозата отново шества по света и вече не е болестта на бедните, не се поддава на лечение със стрептомицин. Светът се изправя и пред ново предизвикателство - лекарствено резистентната туберкулоза, а и все повече хора с ХИВ се заразяват с древната болест, което я превръща във втората причина за смърт от инфекциозно заболяване след СПИН. Лечението й изисква много повече лекарства и много повече време.
През 2018 г. устойчивата на лекарства туберкулоза се превръща в
заплаха за общественото здраве
и застрашава световната здравна сигурност, а СЗО съобщава за 484 хил. нови случая с устойчивост към рифампицин - най-ефективното лекарство от първа линия.
За последните 10 години в България e налице тенденция за намаляване заболяемостта от туберкулоза. От 38,5 на 100 000 души население през 2008 г., през 2018 г. броят им е 18,3 на 100 000. Общият брой на регистрираните с туберкулоза лица през 2019 г. е 1344. Година по-рано са били 1358, а през 2008 г. - 3150, съобщават от МЗ. Запазва се тенденцията броят на мъжете да е над два пъти по-голям от този на жените. Най-засегнати са хората на между 35 и 44 г. (21%), както и тези над 65 г. (21%), следват 55-64-годишните (19%).
През 2019 г. се отчита значително намаляване на случаите на туберкулоза сред децата от 0 до 17 г. - регистрирани са 67 случая, а година по-рано - 90. Въпреки намаляването на заболяемостта у нас, все още има региони, в които тя е над средната за страната - Враца с 33,2 случая на 100 хил. души население, Кюстендил - с 32,8, Сливен - 28,4; Ямбол - 26,9; Габрово - 27,7; Смолян - 26,6; Перник - 25,6.
От близо 15 години у нас се разработват и приемат национални програми за превенция и контрол на туберкулозата и според специалистите те дават резултат.
Дълги години микробиологичната диагностика на туберкулозата в България се осъществяваше в туберкулозните диспансери, т.нар. тубдиспансери. Днес в страната има 33 специализирани модерно оборудвани туберкулозни лаборатории в областните пневмофтизиатрични/белодробни болници или фтизиатрични отделения. От 15 години в структурата на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) функционира Националната референтна лаборатория по туберкулоза (НРЛ ТБ).
БЦЖ и срещу COVID-19?
Университетските болници в Наймеген и Утрехт (Нидерландия) дали на 500 от здравните си работници ваксина срещу туберкулоза (други 500 ще получат плацебо), за да проверят дали по-добре ги предпазва от коронавирус, съобщиха от болниците. Ваксината срещу туберкулоза повишава имунитета. И двете групи ще бъдат внимателно наблюдавани дали ваксината осигурява по-добра защита срещу коронавируса или не. Ако се окаже, че работят, всички здравни работници в Нидерландия могат да получат ваксината. "Ако по-малко хора отпаднат поради заболяване във ваксинираната група, това е обнадеждаващ резултат", коментира професорът по експериментална вътрешна медицина Михай Нетеа.