Лекарството на Карим Абдул-Джабар чака одобрението на ИАЛ
Хроничната миелогенна левкeмия е лечима, категоричен е онкохематологът проф. Франк Джайлс, създател на препарата
/ брой: 42
В края на 2009 г. най-резултатният баскетболист в историята на НБА - Карим Абдул-Джабар, обяви, че от 2008 г. лекува заболяването си - хронична миелогенна левкeмия (ХМЛ), "с медикамент, който се взема през устата". Благодарение на лечението днес баскетболистът води почти нормален живот. Нещо повече - Абдул-Джабар (на 64 г.) участва в редица кампании за повишаване вниманието на обществеността по отношение на рака на кръвта, който води до фатален край, ако не бъде овладян навреме. Той е имал шанса да взема от новото, усъвършенствано лекарство за хронична миелогенна левкeмия. В момента в България се прилага предишният вариант на медикамента (imatinib). "След едногодишно приемане на медикамента ставните болки напълно изчезнаха, общото ми състояние се подобри и след консултация с лекуващия ме хематолог отново започнах да практикувам любимите ми спортове ски и плуване. През цялото това време ежемесечно си правех и си правя кръвни изследвания... Винаги стриктно съм спазвал лекарските предписания по отношение на редовното взимане на лекарството в необходимата дозировка, благодарение на което отговорът ми към терапията се подобри във времето, достигайки до пълна ремисия. Междувременно, бидейки на терапия, през 2009 г. станах баща на напълно нормално момченце", пише пациентът Б.М.М, на 47 г., диагностициран с ХМЛ през октомври 1998 г. Той разказва за ефекта от imatinib.
В момента усъвършенстваният вариант на препарата (nilotinib) все още не се прилага в България. Но на 2 февруари т.г. и България се присъедини към Европейската левкемична мрежа и по този начин се включва в клиничното изпитване на медикамента, каза националният консултант по онкохематология доц. Георги Михайлов. Той обясни, че пациентите, които се включват в проучването, се избират по определени медицински критерии.
Доскоро хроничната миелогенна левкемия бе злокачествено заболяване с лоша прогноза, но сега пациентите имат много по-продължителна преживямост и имат много по-добро качество на живот, обяснява един от създателите на лекарството, проф. Франк Джайлс, от Центъра за проучване и лечение на рака към Тексаския университет в Сан Антонио. Преди дни онкохематологът бе у нас по покана на българските си колеги и участва във форум на тема: "Иновации в лечението на някои редки онкохематологични заболявания". Усъвършенстваният препарат се използва за т.нар. прицелно лечение - по-малко токсично е, защото атакува туморните клетки, без да засяга здравите и има по-малко странични действия. Препаратът е одобрен във втората половина на 2010 г. от Американската агенция по лекарствата (FDA) и от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Очаква се да бъде одобрен и от българската агенция по лекарствата (ИАЛ). Проф. Джайлс обясни, че в момента намалява драстично общият брой на пациентите в Европа, които участват в проучването на лекарството заради бюрокрацията. По думите му бюджетът на някои държави не позволява участието на гражданите в подобни изследвания. Той посочи, че все още съществува страха, когато се разбере подобна диагноза, че изходът й и е непременно фатален. Но съвременната медицина, основана на научните доказателства, вече успешно се справя с онкологичните заболявания.
ХМЛ е една от четирите най-чести форми на левкемия при възрастни. Заболяването се развива в резултат на аномалия на стволовите клетки в костния мозък. Аномалията се намира върху дефектен ген, отговорен за производството на белтък, който контролира продукцията на белите кръвни клетки. Хронична означава, че заболяването се развива бавно и е възможно дълго време човек да няма признаци на болестта. Повечето хора с ХМЛ имат генетична аномалия, известна като Филаделфийска хромозома. Това не е наследствено заболяване, а появяващ се генетичен дефект в стволовата клетка. Не е установена връзка на болестта с канцерогени или вируси, или радиация. Според учените заболяването рядко се проявява при хора под 40 г. Най-често се открива при изследвания на кръвта, които са правени по друг повод.