Купуването на гласове е... агресия
/ брой: 248
При тези стотици нарушения, които се виждат след изборите, мога лаконично да определя този вот като картина на съвременна България. Тази картина е не само в изборите, а и в движението по улиците, в отношенията в магазина и в обществени и корпоративни среди. Едно и също - хоризонтална ненавист и гяволък, издигнат в ранг на мъдрост и предвидливост.
Видяхме и достатъчно случаи на агресия, не говоря само за случая Волен Сидеров. Агресията е индикация за слабост. Един човек, който е уверен, няма защо да проявява агресия. Защо автомобилите "Ролс-Ройс" не участват в ралита? Те казват: "Ние няма какво да доказваме". От дълги години и рекламата на "Сони" е ясна: "Това е "Сони!" Точка. Агресията е част от изгубването на позиция, част от усещането, че си пътник; част от идеята, че нямаш друг изход. Но в политиката агресията често пъти дава, макар и минимални, но реални резултати. Идеята е: дори 95% от населението да ме ненавижда и да ме подиграва, ако имам 5%, които ме подкрепят, значи постъпвам добре. Често пъти агресията е преднамерена, за да се обърне внимание върху определен човек или група.
Проблемът е, че агресивните се чувстват силни. Това е един от пробните камъни на една демокрация. Когато се позволява всичко, демокрацията се обръща срещу себе си. Нетолерантност не означава някой да те проверява дали имаш билет за метрото, без да има право за това, а означава, че всеки може да се разпаше по всякакви поводи и клинични случаи. Да раздава мнение, присъди и да насажда поведение. Аз не харесвам Пикасо като художник, но това никого не интересува, никому не е направило впечатление. Обаче агресията в нашите медии надделява над другите новини. Агресията обаче не винаги е безпричинна и не винаги завършва с провал. Нека напомним, че Хитлер отначало също беше много агресивен, че лозунгът на младите нацисти беше: "Германия, събуди се!" Събуди се за какво? Това е цялата драма. Що се отнася до студентите в случая със Сидеров - поне от това, което видях - на фона на човек, който агресивно нахлува в едно учебно заведение, дечицата също не много завладяващо изразиха своето отношение към този случай и към обстановката изцяло.
В обществото ние наблюдаваме и много други случаи на агресия. Миналата седмица развилнели се фенове в автобусите нападаха хора. Откъде идва тази агресия? Идва от безпомощност плюс усещане за безнаказаност. Най-често идва от идеята, че не можеш да бъдеш наказан, защото този, който предотвратява агресията, веднага е заклеймен като антидемократ, диктатор и прочие.
Ако се върнем към изборите, самото купуване на гласове на много места в България е вид агресия. Имаше ексцесии, хората правиха живи вериги, биха се. Това натрапване на нещо нежелано е също вид агресия. Тя е най-опасната, защото е скрита. Ако приемем, че през февруари 1889 г. при Стамболов се осъществяват едни избори, които са определени като най-кървавите в буквалния смисъл на думата в цялата история на Третото българско царство, дори там като че ли агресията е била по-открита, въпреки че има убити, има арестувани, има ранени. Но не са ли малко по-ясни и открити като изява, отколкото тази тъмнина, в която е потънала цялата история и предистория на нашите избори.
Хората се страхуват от това, че изборите бяха предрешени. Това е страх. Какъв е този парламентаризъм, при който предварително се знае как ще изглеждат изборите и кой как ще гласува? Това е енигмата на българското общество - че никой не казва тези резултати дали са следствие от конкретни постижения, а всички казват, че и този път еди-кой си ще победи за кой ли път. Видяхме как никой не се занимаваше със сериозните проблеми на селищата, а всички се занимаваха с това кой кого ще набие, както казва Бойко Борисов. Нямаше никаква конкретика в тази особена полемика, която всъщност е препирня, освен лични нападки или внушения колко е било кофти преди и колко е хубаво сега при сегашното управление.
Основното тук е, че демокрацията не е за всеки. Трябва да има специална подходяща среда, при която да се осъществяват демократични процедури. Самият факт, че след всяка реклама пише: "Купуването и продаването на гласове е престъпление" отново показва, че формалните рецепти и формалните предписания в един такъв изборен процес нищо не означават при положение, че има толкова масово брутално и почти открито купуване на гласове.
Нашите избори свидетелстват, че отново към нас, поне от тези, които ни наблюдават, ще бъде отправен скептичният въпрос, който се повтаря още при освобождаването на България, при създаването на държавата - достатъчно ли сме цивилизовани, за да бъдем демократи?