Културните хора
/ брой: 203
"Той е културен човек - би казала бабата на Тодор Коруев, - ходи с вратовръзка". И аз на млади години се подмамвах от вратовръзките и гладените панталони. Сега други модни аксесоари (черните очила например) са признаци на културността, както малко погрешно биват наричани възпитанието и манталитетът. Тук става голяма словесна бърканица, защото, както ви е известно, случва се простак по възпитание и манталитет да има много знания и високо образование, или галантен кавалер да не може да си спомни малкото име на Вазов.
Според всички речници и енциклопедии културата е съвкупност или сбор от материални и духовни ценности или придобивки, създадени от човека в неговото историческо развитие или в процеса на неговата обществено-историческа практика. И макар че латинският произход на думата слага на първо място обработването на почвата и отглеждането на растения, а оттам разширява границите си и към култивирането на човека (възпитавам, образовам, развивам добродетели, чувства и н.т.), днес в тесен смисъл на думата под култура се разбира духовна култура. Или по-точно: произвеждане, разпределение и потребление на духовни ценности - в областта на науката, изкуствата, литературата, просветата и др.
Не е толкова важно дали ще различаваме или смесваме двете думи - култура и възпитание и дали към тях ще добавим друг за мен изключително значим критерий - общественото чувство. Важно е, че те в повечето случаи се водят ръка за ръка и (за най-голямо съжаление) на много от тези случаи сме принудени да им сложим отрицателен знак. В това можем да се уверим при всяка днешна своя крачка. Затова с особено умиление приемам жестовете на млади хора, отстъпили място в обществения транспорт на възрастни или на дама (въпреки еманципацията), затова толкова се радвах онзи ден, като видях едно момче в тролей 280 да чете роман на Димитър Талев. Тези неща са свързани - от големите книги най-добре и лесно можеш да научиш кое е хубаво в поведението на един човек и кое лошо, как да се отнасяш с хората (близки и непознати) и как да не постъпваш...
А колко малко се знае напоследък за тези неща и как никой никак не се интересува от тях. Имам предвид етическата култура, моралните норми на поведение, нравствената образованост, принципност, навици, или с една дума, която ги включва всичките - възпитанието.
Един човек, град или държава, едно общество могат да са богати с пари и сгради, които да са архитектурни забележителности, пълни със съкровища на литературата (ако са библиотеки), на изобразителните изкуства (ако са галерии) и т.н. и пак да съществува някаква пречка да възприемем като образци за културност въпросния човек, град или държава. Това е усещането на липса, недостиг или непълноценност в общуването между хората, както и в отношенията между тях и заобикалящата ги среда - била тя природна или създадена от човешки мозъци и ръце. Можеш да влезеш в скромна къщурка и да имаш чувството, че там живеят културни хора, и обратно - да посетиш апартамент, затрупан със скъпи вещи, мебели и дори картини, а да съжалиш, че си попаднал там. Защото в къщурката са те посрещнали скромни и сърдечни домакини, научили поведенческата азбука от баби и майки, докато в апартамента си се натъкнал на неприлично големство, придружено с пукнатини в елементарното възпитание. Тези два вида човешко поведение естествено се пренасят от домовете ни на улицата, в службата и на всички обществени места - от гаровите тоалетни до театралните зали. Има хора, които стискат километри използвания си трамваен билет, за да го пуснат в кошче за отпадъци, а има и такива, които възприемат като боклукчийска кофа целия свят.
Разбира се, хигиенната област е само частица от територията, върху която се проявява егоизмът на онези, които смятат, че на планетата не живеят други хора освен тях или другите са по-низши същества, чиито нерви и дори живот нямат значение. Полето, където се вижда културата на поведение или нейното отсъствие, е изключително широко. То обхваща училищата и магазините, улиците и гарите, трамваите и автобусите, различните служби, пред чиито гишета се събират много хора и т.н., разпростира се до всички места, където са приети някакъв порядък и дисциплина.
Има и по-високи критерии за истински културния човек - той не пренебрегва точността и прецизността както в работата си, така и в неделовите си контакти. Нещо повече - той изпитва удоволствие, ако направи кавалерски жест като шофьор, като пешеходец, като какъвто и да било член на демократичното ни общество.