Кризисни моменти в лявото движение в Европа

Това, че европейското ляво движение в началото на ХХI в. преживява кризисни моменти, е невъзможно да бъде опровергано. Достатъчно е да се проследят резултатите от последните парламентарни избори в различни европейски страни. Партията на унгарските социалисти, която през 90-те години на ХХ в. се ползваше с голям авторитет сред унгарското общество и неслучайно начело със своя лидер Ференц Хонт ръководеше държавното управление на страната, днес е сбор от маргинализирани политически сдружения, изповядващи идентични или почти идентични възгледи със световния либерализъм. Полските социалисти, които след промените през 90-те години на миналото столетие успяха - в свръхтрудни национални условия - да излъчат президента на страната, сега фактически не съществуват като партия, камо ли да участват, макар и с минимално количество депутати в националния и европейския парламенти. 

Но далеч по-тревожни са изборните резултати от последните няколко години. Това, което никога не съм могъл да си го представя, е факт: Френската социалистическа партия, която през 2012 г. спечели 280 гласа в 577-членната долна камара, на следващите избори стигна дъното - 29 депутати, което представлява най-ниският неин резултат "в историята на следвоенната Пета република". Тревожното е, че става въпрос за водеща лява партия на Европа, която по естествен път през десетилетията изпълняваше ролята на обединяващо звено на западния социализъм. Друг бастион на европейската социалдемокрация досега беше следвоенна Австрия. Но на последните парламентарни избори социалдемократите и в Австрия претърпяха поражение. Победител стана дясната Австрийската народна партия (с 31,6% от подадени гласове), която заедно с дясната "Партия на свободата" (27,4%), разполага общо с 59% мнозинство в парламента. Социалдемократите заеха второ място, което - с оглед на австрийската политическа специфика - е чиста проба изборна загуба.

Вторият повод за дълбоко безпокойство е участта на италианската левица, която след Втората световна война заемаше челни позиции в националния живот. На последните парламентарни избори обаче победиха партията "Пет звезди" и Десноцентристкият блок на Берлускони, заедно със Северната лига. Германските социалдемократи също бяха принудени на последните парламентарни избори до отстъпят с няколко процента, което 

значително намалява тежестта им 

в правенето на днешната немска политика. В скандинавските страни положението едва ли е по-розово. Даже шведските социалдемократи бяха принудени на последните парламентарни избори в страната да отстъпят позиции на дясно ориентирани партии. Злощастна е участта на партията на гръцките социалисти - ПАСОК. На последните парламентарни избори партията на гръцките социалисти - ПАСОК, която през продължителни периоди печелеше поредица от парламентарен избори, понастоящем  "окупира" позорното ниво от 4,68% в парламента. 

Излишно е да давам повече примери, макар  социалистическите партии в немалко държави да продължават да имат по-силно влияние - Испания, България, Румъния, Словакия, Чехия и др. 

Защо, кои са причините за тези пагубни за социалистическите и социалдемократическите партии в Европа резултати и процеси? 

Преди всичко ПЕС, заедно с членуващите в него партии, през новото ХХI столетие обвързаха прекалено тясно своите политики с идеологията на глобализма и либерализма, възприеха в немалко случаи да изпълняват безропотно интересите на Вашингтон в Европа! Европейски социалдемократически формации помогнаха цената на световната икономическа и финансова криза от 10-те години на новия век да бъде платена не от причинителя на кризата - крупния финансов капитал, а от обикновените трудови хора. 

Така се стигна до конфликт, 

нерядко остър, между наемния труд и капитала, в който социални леви партии се превръщаха в застъпници на едрия финансов капитал. Дейци на европейската социалдемокрация си въобразиха, че могат безнаказано да променят/преобръщат предназначението на левите партии (според Маркс) като гаранти на общонародния интерес. Това доведе до размяна на ценности - защитата на общия социален и народен интерес беше трансформирана в тенденциозното толериране на отделни обществени групи - национални малцинства, мигранти,  екстраординерни сексуални общности, и пр. Докато истината е, че лявата партия, която поставя на предно място борбата за свободно и справедливо общество, за освобождение на трудовия човек от хомота на социалното робство, би трябвало да се чувства призвана да подсигурява пълноценни права и за малцинствените групи, да хармонизира правата, начина на живот между основната маса от трудови хора и малцинствата. 

Предимно леви европейски партии, бидейки адепти на мултикултурализма, не поискаха да видят, че причините за миграцията -  в границите на една календарна година  - на повече от милион жители на Африка, Близкия изток и Афганистан в Европа са почти изцяло от икономическо, а не от политическо и хуманитарно естество, че всъщност през последните години в Европа се извършва "велико преселение на народите", което застрашава самото съществуване на европейската цивилизация. 

Разбираемо е в такава противоречива, в някои случаи нелепа социална ситуация, изхода от задънената улица да го търсят днес както среди на европейската левица, така и среди на европейската десница. 

В европейската левица вече функционират паралелно действащи партии/движения на протеста, на вътрешновидовите "дисидентски" умонастроения, които се противопоставят на политиката, провеждана от ПЕС, а също и на политическия конформизъм, обхванал немалко европейски социалдемократически партии. В Гърция се роди партия "Сириза", която спечели последните парламентарни избори за сметка на "системната" лява партия - ПАСОК. В Испания, успоредно със социалистическата партия, получи мощен тласък за развитие  новата лява партия ПОДЕМОС. В този параметър би трябвало да се интерпретира германската лява партия "Ди линке", или непрекъснато променящите името си леви партии на Италия.

 В дясното политическо пространство също се обособиха подобни партии, съизмерими по влияние със "системните" десни партии: "Фидес" в Унгария, "Пет звезди" в Италия, десноцентристкият блок на Берлускони, Австрийската народна партия, Партия на свободата, и пр. Друго своеобразие на развитието е, че Русия и политиката, провеждана от Кремъл, явно или неявно, се поддържат в ЕС по-скоро от "дисидентските" партии на левицата и десницата!            

 Подобно е положението и с решаващо важния за бъдещето на Европейския съюз проблем: дали да се изгражда като Съюз на независими страни ("Съюз на отечествата"), или като "Съединени европейски щати" чрез принудително и преждевременно прекратяване облика и функциите на националната държава. За съжаление, ръководни лица от ПЕС и ЕНП и в този момент считат, че далеч по-целесъобразно и изгодно за Европа би било, ако тя скъса с "традициите", с отликите и характеристиките на националната държава. 

Моето гледище е, че осъществяването на такъв тип мислене, разминаващо се поначало с историята и културата на Европа, би внесло хаос и разруха, пълно обезверяване и загуба на историческа памет в отделните страни членки на ЕС. Такова "преустройство", вместо да тушира кризисните процеси в ЕС, ще ги разпали с по-голяма сила. И като парадокс, вместо да заздрави на ЕС, ще причини ускорения му разпад.   

В този план химерични са намеренията 

да бъде изкоренена европейската национална държава. Защото тя е жива, адекватна на повелите на съвременността, нужна на прогреса, реалистична във връзка с миналото и характера на страните, членуващи в ЕС. Историческият опит и традиции няма как да се премахнат с помощта на инструментариума, ползван от елита на европейската общност.

 Националната държава, израснала върху древната и средновековна култура на Европа, доразвиваща ренесансови тенденции и обхванала биографията на последните два или три века, е изпълнена с повече перспективи, отколкото своеволно налагания бюрократичен модел на "денационализацията" на Европа.   

 И накрая, фалшива е тезата, че съвременната десница и левица вървят по съвсем различни пътища. Напротив, в днешната левица, както и в днешната десница могат да се намерят позитиви и негативи, които притеглени върху везните на националния живот, могат да бъдат ефикасно използвани. 

Отново за прословутия десен политик на Унгария Виктор Орбан. Според мен Корнелия Нинова правилно заяви на всеослушание, че БСП е в състояние да се възползва от коефициента на полезност в съвременните унгарски практики. В същото време не разбирам защо реформите, които реализира премиерът Виктор Орбан в политиката, икономиката и социалната област, се класифицират (и от авторитетни леви кръгове) като реакционни, крайно популистки, "неофашистки", антидемократични и пр. Не ми е ясно какво толкова порочно намират критиците на Орбан в стремежа му да провежда суверенна, независима политика. Да утвърждава ролята на държавата? Да провежда реална и ефикасна социална политика? Толкова ли е сбъркал с изгонването от Унгария Сорос и неговото "Отворено общество" - рушители на националната държава и ценности? Грях ли, че каза "НЕ" на масовата икономическа миграция в Европа, поддържана от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер или от канцлера на Германия Ангела Меркел?   

Ще използвам данни, извлечени от унгарски и български източници. Благодарение на новата политика в Унгария понастоящем действат 6000 германски фирми и 1500 американски. В отделни градове като Кечкемет, Дьор, Естергом, Комарно са построени внушителни немски заводи, които произвеждат в масов тираж мерцедеси, аудита, опели, а японците - сузуки. Индийците в град Дьондьош са построили най-големия завод за гуми в Европа. Руският пазар е залят с унгарски лекарства, зеленчуци, консерви, вина. За строителство на атомната електроцентрала "Пакш" Унгария взема заем 10 милиона евро от Русия при много благоприятни условия. Показателно е, че след всяка среща между президентите Орбан и Путин в Будапеща се провежда няколко хилядна манифестация, организирана най-вече от леви групировки, които протестират срещу отношенията на добросъседство с Руската федерация. Китай е решил Унгария да бъде  една от европейските страни, откъдето ще стимулира търговските си отношения с ЕС. Впрочем, Китай внася ежегодно 25 милиона патици от Унгария. Вгледайте се по-издълбоко: износът на Унгария за 2017 г. е 105 милиарда евро!

Факт е още, че като дойде на власт, Орбан сваля незабавно цените на тока, газа, водата и консумативите с 25% за домакинствата и 11% за фирмите. 

Спасява милион унгарци от фалит 

и отнемане на имотите им. Приемайки, че приватизацията  на комуналния сектор е била неправомерна, държавата изкупува своя дял в електро- и водните дружества.

През управлението на Орбан се повишава рязко жизненото равнище на отделния унгарец. Правата на отделните национални малцинства в Унгария законодателно  са по-надеждно защитени, отколкото у нас. Поразителни са грижите, които днешна Унгария полага за стимулиране на семейството. Държавата дава безвъзмездно 33 000 евро за всяко трето дете, както и предоставя кредит с ниска лихва от 33 000 евро. Драстично се увеличават привилегиите за майчинството и младите семейства, в детските ясли и градини децата се хранят безплатно четири пъти и пр., и пр. През последните осем години бракът и раждаемостта нарастват с 45%. Без да си кривя душата, ще кажа: струва си опитът на съвременна Унгария като суверенна социална държава да бъде внимателно проучен и от левите партии на Европа, в това число от Българската социалистическа партия! Иначе, нормално е в управлението на Орбан да са допускани грешки, понякога твърде значими,  да проличават и симптоми на авторитаризъм.            

 С този текст нямам намерение да давам отговори. Предпочитам да задавам въпроси, да ги обсъждам, поне отчасти. Както пише в един от трудовете си естетикът и философът Дьорд Лукач, авторът на романи  цели  да зададе правилно въпросите, като отговора го намират друг тип специалисти, а и самите читатели.