Кой укроти иранския атом?

Светът като че ли утихна - случи се две враждуващи по всички направления държави да се помирят, макар и с високата цена на неприемливи доскоро отстъпки. Нагнетяваната от Запада години наред отчетлива ненавист към страната на аятоласите има своето обяснение и това далеч не може да се свързва единствено с намеренията на Техеран да се включи в състава на ядрените държави. Причините за това са отдавна ясни. Със създаването на ислямската държава на мястото на светската и подчертано проамериканска свръхсила в региона, бъркотията и суматохата, настанали в западния свят заради заплахата от нов порядък в разпределението на петролните доставки, както и проявеното от режима на аятолах Хомейни желание да консолидира и поведе по нов път мюсюлманския свят кризата се превърна във факт. А залозите в противопоставянето станаха твърде високи. Иран изпадна в изолация, Западът пък беше принуден да търси пътища за преодоляването не само на сериозни икономически (предимно енергийни) проблеми, но и последиците на една потенциална проислямистка заплаха.
Нека не преразказваме историята, а да се върнем само малко назад към времето, когато в мюсюлманския свят се пробуди нагласата (или бе прокарана доктрината) за Арабската пролет. Неуспешна, а и гибелна, както стана видно. Нека да си припомним как Западът ръкопляскаше на арабските "революции", предвкусвайки възможностите за преразпределението на облагите, които можеше да бъдат извлечени от обхванатите от бунтове и метежи страни. Но и същевременно търсеше и благовиден предлог как да се отклони общественото внимание към огромната опасност от създаването на ядрен потенциал в един от стожерите на идеята за изграждането на съвършено нова ислямска общност. Намериха го, по-точно преоткриха го в лицето на Иран. Тон за това даде Вашингтон преди десетина години. Многократно отвъд океана се дочуваха закани за предстоящи решителни военни действия, налагаха се и поредица от традиционните тежки икономически санкции, активно се търсеше и подкрепата на съседни на ислямската държава страни, за които шиитски Иран би представлявал реална заплаха. Но както се оказа, Техеран се оказа политически неподвластен костелив орех. И това може би залегна в основата на една нова, по-съдържателна на пръв поглед позиция на също така неотстъпчивия доскоро Вашингтон.
Преговорите, започнати от "шесторката" (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) с Иран за прекратяването на започналата реализация на ядрената програма на Техеран, както помним, се проточиха в годините. Няма съмнение, че те бяха изключително сложни и напрегнати. В крайна сметка преди броени дни във Виена бе договорена и финализирана сделката с Иран за ядрената му програма. Постигнатият резултат с пълно право бе определен като "огромна победа" на търпеливата и конструктивна дипломация. "Това бе триумф не на политиците, избиращи военните решения, а на дипломатите и прагматиците, работили последователно и упорито върху подробностите в сделка, която гарантира мирен компромис и е насърчаващ успех в стремежа на света да спре разпространението на ядреното оръжие", посочи в редакционна статия британският в. "Гардиън". "Споразумението дава на Иран шанс да излезе от изолация и да гради нови отношения със Запада. Това ще е положително както за иранския народ, така и за Запада, тъй като е възможност за по-силна ангажираност - чрез търговия, инвестиции и туризъм или в преговори по регионални проблеми. Сега Иран има шанс да играе различна, по-градивна роля в Близкия изток, както и по отношение на източните си съседи като Афганистан. Президентът Рохани ще има по-силни позиции в битките си с иранските хардлайнери, контролиращи онова, което е останало от репресивния режим. Сега той би трябвало да лансира реформи в страната, слагайки край на арестите на опозиционни лидери", посочва още вестникът.
Сделката между Иран и световните сили бележи пробив за дипломацията, подчертава в. "Файненшъл таймс". "От десет години САЩ и Техеран бяха на ръба на войната заради ширещите се подозрения, че Ислямската република тайно се опитва да произведе бомба. Те разрешиха противоречията си не с оръжие (както стана при пагубната американска инвазия в Ирак през 2003 г.), а чрез усърдни преговори. Голяма заслуга за това имат президентът на САЩ Барак Обама и иранският му колега Хасан Рохани. А и във време на дълбоки сътресения в Близкия изток това е и важното послание, че две страни с враждебни отношения са способни да се споразумеят", допълва "Файненшъл таймс".
Ядреното споразумение подготвя голямото завръщане на Иран. Подписаният във Виена документ носи на Техеран международното признание, което му дава възможност да възстанови връзките си с Вашингтон, но възобновява напрежението в отношенията с Израел и сунитските държави в Персийския залив, отбелязва френският в. "Фигаро". "Споразумението е историческо не само защото има за цел да гарантира мирния характер на иранската ядрена програма срещу отменяне на наложените на страната санкции, а защото връща един важен фактор в Близкия изток на международната сцена", допълва вестникът.
Техеран прие преговори с "шесторката", защото санкциите бяха разрушителни за иранската икономика, коментира ориенталистката Нина Мамедова, цитирана от в. "Независимая газета". Спадът в цените на петрола също бе направил Иран по-сговорчив и готов за отстъпки, по-специално в сферата на оръжейното ембарго, макар и будещи недоволство сред консерваторите. В същото време иранският пазар е твърде примамлив за чуждестранни инвестиции - те бяха съществен фактор за развитието на иранската икономика и сега ще може да се върнат в Иран. Колкото до плачевното състояние на иранския горивно-енергиен комплекс, според Мамедова повечето слухове в този дух са преувеличени. "Техеран е готов самостоятелно да произвежда близо 3,5 млн. барела на ден. Страната със сигурност има нужда от инвестиции, но и самият Запад има интерес стремително да ги увеличи, включително заради стратегията, целяща да намали зависимостта си от руските горива. Иран вече може да стане конкурент на Русия в доставките на нефт и газ за световния пазар, а една техническа модернизация, съчетана с приток на инвестиции, би му дала шанс да заеме още по-значими позиции", добавя специалистката.
Постигнатото споразумение за ядрената програма на Иран осигурява на Пекин възможност да разшири търговското си сътрудничество с Техеран, коментира в. "Чайна дейли". "Иран би желал да участва в китайската концепция за Икономическия пояс "Път на коприната", насочена към възраждане на икономиката. Постепенното укрепване на връзките между Китай и Близкия изток само ще заздравява сътрудничеството им", смята Ан Хуейхоу, бивш посланик на Пекин в Кайро. "Отварянето на иранския пазар ще даде възможност за засилване на икономическото съперничество между Китай и западните страни, тъй като КНР притежава солидни златно-валутни резерви", добавя Ли Шоаосян, експерт по Близкия изток. "За да се смекчи въздействието на санкциите върху Иран, Китай би могъл в близко бъдеще да предостави на тази страна "краткосрочна помощ", се казва в статията. "Това ще спомогне да бъде премахнат недостигът на лекарства в системата на здравеопазването и населението да получи стоки от първа необходимост. В дългосрочна перспектива китайско-иранското сътрудничество най-вероятно ще се фокусира върху развитието на иранската инфраструктура и газовия сектор", пише изданието.
Междувременно в сряда от Вашингтон се чу новината, че председателят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, републиканецът Джон Бейнър, е призовал конгресмените ще направят "всичко възможно", за да блокират подписаното ядрено споразумение с Иран, предаде Ройтерс. "Това е лоша сделка, която застрашава сигурността на американския народ и ние ще направим всичко възможно да я спрем", подчерта той. Според Бейнър, който заема третия по значение пост в държавната йерархия на САЩ, болшинството законодатели в Конгреса ще гласуват против договора. Той смята, че споразумението с Иран ще провокира надпревара в ядреното въоръжаване в цял свят. Според закон, приет неотдавна в САЩ, американските законодатели разполагат с 60 дни за разглеждане на споразумението с Иран, постигнато във Виена. След това те трябва или да го одобрят, или да го отхвърлят. Обама вече предупреди, че няма да допусне то да бъде провалено и че при необходимост за тази цел ще се възползва от правото си на вето.
Позицията на американския президент бе подкрепена от държавния секретар на САЩ Джон Кери, който контраатакува критиците на ядреното споразумение с Иран. "Ще пропилеем най-добрата възможност да уредим този проблем с мирни средства, ако Конгресът отхвърли споразумението от Виена. Ако то не бъде изпълнено, за Иран няма да останат никакви ограничения и така ще получи зелена светлина за разработване на ядрено оръжие. Техеран ще продължи ядрената си програма и ще възникне опасност от военен конфликт", подчерта Кери.
Интересна бе и реакцията на самия Барак Обама, който след новината за подписването на споразумението във Виена призна в интервю за в. "Ню Йорк таймс", че Русия и президентът Владимир Путин са помогнали за постигане на споразумението. "Честно да ви кажа, не бях сигурен, че предвид силните различия, които имаме с Русия точно сега заради Украйна, Русия щеше да ни подкрепи. Но Путин и руското правителство разграничиха двата въпроса по начин, който ме изненада, и ние нямаше да постигнем това споразумение, ако не беше желанието на Русия да остане до нас и останалите от шесторката в настояването за силна сделка с Иран", подчерта Барак Обама.

Иранци празнуват по улиците на Техеран след споразумението


След изтощителни и продължителни преговори накрая се стигна до сделка между Иран и световните сили
Снимки БГНЕС