Колоната на европейските популисти

Маргинални партии с пронацистки профил напоследък изненадващо се вмъкнаха в голямата  европейска политика и в някои страни като Холандия, Норвегия, Финландия, Унгария и Австрия вече застрашават баланса във властта. Световната икономическа криза се отрази сериозно върху политическия ландшафт на Европа. Неслучайно на изборите за европарламент през 2009 г. тържествуваха десните и крайнодесните партии. Мандати получиха радикални политици от Холандската партия на свободата, Британската национална партия, Австрийската партия на свободата, Датската народна партия, Националната партия на Словакия, Унгарската партия "Йобик", партията "Велика Румъния", българската "Атака" и други.
Според прогнозите на експерти все по-голяма е вероятността на общите парламентарни избори в Германия идната година дяснорадикалната Национал-демократическа партия (НДП) да има свое представителство в Бундестага. Основания за подобни прогнози дават неотдавнашни социологически проучвания на Свободния университет в Берлин. Около 50 процента от жителите на ФРГ се обявяват за съкращаване притока на чужденци. 38 процента от анкетираните смятат, че ислямът крие опасности за традиционния за Германия начин на живот. А 40 процента от тях твърдят, че по време на криза работа трябва да се предоставя само на германците, в такива условия чужденците трябва да напуснат страната.
Тази анкета показва тревожна тенденция - в условията на икономическа криза германското общество се обявява против имигрантите, които от своя страна  демонстрират при всяка възможност, че не изгарят от желание да споделят европейските ценности и предпочитат да изграждат общество, основано на заветите на пророка Мохамед. Друга анкета на института Аленсбах потвърждава това - 55 процента от анкетираните смятат, че имигрантите-мюсюлмани спъват развитието на Германния. Което означава, че културното многообразие не е безспорна ценност, а източник на заплахи.  Това е едно от обясненията за  надигането на крайната десница. Напоследък опасно провокативни стават маршовете на неонацисти и сблъсъците им с германски левичари, както се случи в началото на юни в Хамбург, когато бяха арестувани над 500 души. Опасността от възраждането на нацизма в неговата някогашна родина е налице. Изборите в някои източни провинции през последните години разкриха какъв е потенциалът на екстремистите. И напомниха за смутното време след Голямата депресия, когато в мюнхенските и берлинските бирарии се лееше не само бира, но и популистка риторика и нацистка помия, в която тогава Германия изненадващо бързо потъна. Известният публицист - политически редактор във "Велт ам Зонтаг" Ричард Херцингер твърди, че десният популизъм днес може и да е отблъскващ, но не трябва да се бърка с фашизма на двайсетия век. Популистите, които продължават да печелят подкрепа в Европа, отразяват по-скоро днешните настроения, отколкото овехтелите идеологии, смята той. Доколко е прав? Отговорът не е еднозначен. Но след разкритията миналата есен, че банда неонацисти в Германия е извършила хладнокръвни убийства на деветима имигранти, собственици на магазини, и една полицайка, дебатите за НДП, която има влияние не само в  източните провинции, отново са на дневен ред.
Германската Национал-демократическа партия се обявява едновременно против имиграцията, ислямизацията и американизацията, които в случая с Германия са свързани. Те имат своята богата предистория. Още в началото на 60-те години, след Берлинската и Карибската криза, под натиска на САЩ ФРГ бе принудена да помогне на важния съюзник от НАТО - Турция, която по това време беше в дълбока криза. Тогава към обетованата европейска земя, която удивително бързо заличаваше раните от войната, се отправиха десетки хиляди турци - добили прозвището гастарбайтери (работници-гости). Днес техния брой надхвърля 4 милиона. През годините в Германия бяха приети няколко закона, които закрепиха турското присъствие в страната. Така например през 2000-та година  влезе в сила законът за така наречената "правна база", съгласно който всяко дете, родено на територията на Германия, има право да получи германско гражданство, без да е задължително родителите му да са граждани на Германия (днес в родината на Мартин Лутер има 2750 джамии). Дойде и признанието на Ангела Меркел, че усилията на Европа да изгради мултикултурно обществво са се провалили.  "Усилията на Германия да изгради общество, в което съжителстват различни култури и етноси, в което хората живеят заедно и се радват един на друг, категорично пропаднаха" - заяви на младежки форум в Потсдам тя. Нейното признание получи подкрепата на френските и британските лидери. Но след изявленията им по болната за ЕС тема не последваха никакви изводи и мерки, което всъщност подсказа на екстремистите, че пред тях няма непреодолими прегради. Нещо повече - напоследък дори се наблюдава известна прилика между риториката на управляващите клерикали и отявлената антиимигрантска пропаганда на национал-демократите. Дори умерени политици от лагера на социалдемократическата опозиция, като бившият член на Управителния съвет на Германската централна банка и бивш член на правителството на Берлин - Тило Сарацин, пишат и говорят откровено по проблема, което окуражава крайната десница. Заради това, че си позволи да бъде откровен, Сарацин бе уволнен. Поради историческите особености на най-голямата западноевропейска държава тази тема, без да е табу, се дебатира в една приглушена тоналност. В книгата си "Германия се самоунищожава" той обаче си позволи  открито да обвини имигрантите, че ползват социалната система на страната, но отказват да се интегрират в обществото и да научат немски език. Надеждите, че интеграцията на чужденците-мюсюлмани, която се измерва  с успехи в областта на образованието, представянето им на пазара на труда и владеенето на езика, ще отбележи успехи, не се осъществиха. "Германия - пише социалдемократът - няма да загине с гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал... Кой ще знае след 100 години "Нощна песен на странника" на Гьоте? Изучаващият Корана от съседнатта джамия едва ли", с болка констатира Сарацин.
Подобно е положението и в съседните на Германия страни. Една анкета на холандската телевизия с единствения въпрос "Кой е най-великият холандец на всички времена?" изведе на първо място убития през 2002 г. крайно десен политик и лидер на партия, носеща неговото име - "Списъкът на Фортаун" - Пим Фортаун. Обявилия се срещу шенгенските споразумения и имиграционната политика на холандското правителство в класацията е не само пред Рембранд и Ван Гог, но дори и пред Виктор Орански, освободил Холандия от испанско владичество през 16 век. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, наследил идеите на Фортаун, настоятелно "тропа по масата" с искане България и Румъния да бъдат изгонени незабавно от Европейския съюз. На пленарна сесия на Камарата на представителите депутатът от тази партия Ино ван ден Беселаар в изказането си за свободното движение на работници заявил, че България и Румъния са приети в ЕС през 2007 година, без да са изпълнили критериите за членство. Неслучайно днес, заявява той, и двете страни са твърде далеч от необходимите стандарти в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Беселаар подчертал, че ако зависело от Партията на свободата, България и Румъния щели да бъдат изгонени незабавно, но за това нямало необходимото мнозинство в холандския парламент.
Симптоматична е също ерозията на либералните свободи в родината на Магна харта. Наследници на черноризците на Осуалд Мосли - британският фашистки лидер от 30-те години, отвреме-навреме напомнят за себе си. Те имат много последователи и симпатизанти, които искат да запазят нацията чиста и да прогонят имигрантите от бившите колонии и от Източна Европа. Симптоматичен е фактът, че Британската национална партия (БНП) спечели последните общински избори с 41 процента от гласовете в Соунли, графство Кент.  Показателна е ситуацията и в Австрия, където още през 1999 г. Партията на свободата на загиналия при трагични и неизяснени обстоятелства Йорг Хайдер получи 27 процента от гласовете на парламентарните избори и влезе в правителството. Тя се обяви против членството на страната в ЕС и против разширяването на съюза на Изток. През 2005 г. се разцепи, но въпреки това победоносният марш на крайната десница в страната продължи. През 2008 г. Съюзът за бъдещето на Австрия, ръководен от същия този Хайдер, получи 11 процента от гласовете, а Партията на свободата - 18 процента. Във Виена, където по традиция управлява левицата, Партията на свободата получи 28 процента от вота. Ако тази тенденция се запази, идната година на парламентарните избори тя може да събере достатъчно гласове, за да сформира правителство.
Крайната десница заявява за себе си и в Източна Европа. Тя се различава от западните си еквиваленти само по избора на врага. На Запад в тази роля предпочитат имигрантите, докато на Изток се спират на по-атавистични обекти: етнически малцинства, стари териториални спорове, хомосексуалисти. Нетърпимостта към ромите в Румъния, Унгария, Словакия и България често е определяща тема в политическите дискусии, особено преди избори. Кризата, чийто край не се вижда, произведе голямо изобилие от бедни, безработни и във всеки случай недоволни хора. Тези условия благоприятстваха надигането на крайната десница, чиито подръжници са загубили вяра в традиционните партии. Кризата е мощен катализатор на тези опасни процеси и ако Европейският съюз не успее да предотврати прогнозираното от много експерти влошаване на икономическата и финансова картина, позициите на крайната десница ще се засилват.


Никола Льобур от Университета Перпинян във Франция казва по повод активността на крайната десница:
"Европа е изсъхнала прерия, която чака някой да драсне клечката".