Какво научихме за Вселената през 2013 г.

От най-древни времена хората на нашата планета обръщат поглед към нощното небе, обсипано с милиарди звезди. Има ли нещо във Вселената, живеят ли там наши събратя по разум или Земята е единствената перла в мирозданието. А може би от висините ни дебнат неведоми заплахи. Човекът днес изучава Космоса, изпраща своите спътници и сонди във Вселената не от просто любопитство или от желание да си обясни философията на живота. А за да научи как е създадена планетата му, какво е нейното бъдеще и как може да бъде използвано с полза положението й в пространството. И така, какво ново научихме през 2013-а?

На Марс е имало вода

 Работният ден на марсохода "Кюриозити"

 Океаните на Марс

В пробите от грунт, взети от американския марсоход "Кюриозити" недалеч от кратера на Хейл, бяха открити минерали, азот, водород, сяра, фосфор, кислород и въглерод. Според учените това е доказателство, че преди повече от 3,5 милиарда години на Марс е имало езера с прясна вода. Нещо повече - специалистите не изключват възможността в тях да е имало живот - да са съществували микроорганизми, защото в онези времена на Червената планета е имало всички условия те да се появят.
Оказва се, че на Марс съществуват цели океани. Спътникът "Reconnaissance" направи снимки на кратер при екватора на Червената планета, на които ясно се виждат тъмни следи, особено активни през пролетта и лятото. Тези следи се появяват от изтичането на солена вода. През февруари "Кюриозити" пък за пръв път проби със сонда грунта на Марс и взе първата в историята на изучаването на Космоса проба от каменните пластове на друга планета. С неутронен скенер, създаден в Русия, американският марсоход намери следи от подпочвени води на дълбочина 60 см.
Биохимикът Стивън Бенер от Фонда по приложна молекулярна еволюция в щата Флорида дори издигна хипотезата, че първоначално животът се е зародил на Марс, а след това е долетял с метеорит и се е разпространил на Земята. Според него в епохата на зараждането си нашата планета е била покрита с гореща вода, която би разрушила ДНК и РНК, докато на Марс условията са били по-благоприятни. Тогава Марс е бил по-сух, на него е имало молибден и бор, които са насочили синтеза в "нужната посока".

Гейзерите на Европа, спътника на Юпитер

 Гейзерите на Европа

На една от снимките на Европа - ледения спътник на Юпитер, които са направени от телескопа "Хабъл", учените забелязаха странно светло петно. То се възвисява над повърхността на 200 км височина. Анализите и по-нататъшното проучване показаха, че петното представлява гигантски гейзер, който изхвърля нагоре вода изпод ледовете. Преди няколко години учените откриха подобни гейзерни изригвания на Енцелад - спътника на Сатурн. Освен това през 2013 г. се изясни, че активността на такива гейзери зависи от разстоянието, на което спътниците са отдалечени от съответната планета.
Анализът на изображенията показа наличие на излишъци от водород и кислород при южния полюс на спътника. Ако хипотезата се потвърди, това може да означава, че някогашното "население" на океаните под леда на Европа може да се окаже изхвърлено с гейзера на повърхността, пише сп. "Science". Фонтаните изригват в течение на няколко часа, като силата им е най-голяма, когато Европа се отдалечава максимално от Юпитер. Спътникът Европа по състав е близък до планетите от земната група. Зрелището ще може да бъде заснето отново през 2030 г., Европейската космическа агенция, Роскосмос" и НАСА вече се готвят за събитието. 

"Дървесните кръгове" на галактиката

Учени от НАСА намериха начин да мерят възрастта на галактиките. Неотдавна те откриха, че първите звезди в нашата галактика са се образували в центъра на нейната маса, а следващите се раздалечават от центъра. Освен това, по думите на членовете на научния екип, новите звезди засилват светлината в участъка в областта на ултравиолетовия спектър, а по-старите - в инфрачервения.

Грандиозен космически взрив

 Адът

На 27 април вниманието на учените бе привлечено от взрив с невероятна мощност на умираща звезда. Според научния екип такива взривове се случват веднъж на сто години. Блясъкът от взрива е можел да бъде наблюдаван дори от земята с мощен бинокъл.
Това е най-силният и най-яркият взрив за цялата история на наблюденията, коментират физиците в целия свят. Приборите са фиксирали излъчена енергия, която е минимум пет пъти по-силна от тази при предишното подобно избухване на звезда през 1999 г. След такъв взрив звездата еволюира и се превръща в черна дупка. По-мощен от тазгодишния е можел да бъде единствено Големият взрив, казват учените. За късмет на Земята, събитието е станало на разстояние 3,7 милиарда светлинни години от нас и следите от взрива не може да достигнат нашата галактика.

"Звездите на смъртта"

Според учени от НАСА, във Вселената съществуват "звезди на смъртта" - кафяви джуджета, които теоретично могат да предизвикат масови измирания по планетите, включително и на нашата Земя. Такива обекти се наричат "Немезиди". Според учените те се появяват около нашата планета на всеки 26 милиона години. За това време, казват астрономите, кафявото джудже изминава една обиколка около Слънцето.


Нова близка до нас галактика 

Космическият телескоп WISE забеляза трета по близост до нас звезда, която е разположена на разстояние едва 6,5 светлинни години от Земята. По-близо до Слънчевата система е само системата на звездата Алфа Центавър, която се намира на разстояние 4,3 светлинни години, а на второ място е звездата Барнард - на около 6 светлинни години от нас. В новооткритата звездна система две звезди са кафяви джуджета - обекти, чиято маса е недостатъчна, за да поддържа стабилна термоядрена реакция.
 
Нов спътник на Нептун



На 1 юли Марк Шоултър - учен от калифорнийския институт SETI, откри, че Нептун има още един спътник. Докато изучавал космически снимки на сегментите на пръстените на Нептун, направени от телескопа "Хабъл", Шоултър случайно погледнал далеч зад тях и забелязал неизвестно преди това петно. На 15 юли на сайта на NASA бе потвърдено, че забелязаното петно е новооткрит естествен спътник на Нептун. Диаметърът на спътника е около 19 километра.

Космосът "остаря" със 100 млн. години

Екип от Европейската космическа агенция  представи нова карта на реликтовите излъчвания във Вселената. Изследванията показват, че Вселената е на 13,8 млрд. години - с около 100 милиона години по-стара, отколкото науката прогнозираше досега. Тя вече се разширява малко по-бавно. В нея има обикновена материя, която можем да видим (4,9%), и тъмна материя (68,3%), която не виждаме. Затова пък тъмната енергия във Вселената се оказва по-малко, отколкото учените очакваха.

По материали от чуждестранния печат