Истината остава, дори ако я замазват

Цялата трагедия, до която е доведена науката в България към днешна дата, отново лъсна по време на срещата на ректори, представители на БАН, студенти, организирана от синдиката "Висше образование и наука" (ВОН) при КНСБ миналата седмица. Никакви пари за научна дейност, смешни заплати в научните институти на БАН - тръгващи от 640 лв. средно в началото на годината и спадащи до 540 лв. в края й. По простата причина, че пишман финансистът Симеон Дянков в бившето вече правителство целенасочено и съзнателно оряза бюджета на академията така, че той не покрива заплащането за труд и не предвижда нито стотинка за научна работа, нито за плащане на ток, парно, вода и пр. Изобщо държавните инвестиции за наука бяха намалени до 0,2% от БВП при средно 2% за ЕС в момента. Дянков вече го няма, отиде "да си пише книгите" и най-вероятно ще се измъкне по терлици, без да понесе каквато и да било отговорност за золумите, които извърши, и за злощастията, които причини на България. Светът едва ли ще забележи бъдещите му епистоларни упражнения, затова пък вече забелязва, че българските учени пишат по-рядко, изпълняват проекти по-малко и научните им продукти намаляват. И няма как да е иначе, понеже никой по белия свят не се е научил да прави наука без нито лев.

Заплати на изследователите в ЕС, 2007 г.

Тази таблица от доклада на Световната банка е най-ужасяващият пример за престъплението към науката у нас. Тя е за 2007 г., а оттогава парите на учените намаляха с още 40%! Че как няма да "изтичат мозъци", като дори Румъния им плаща два пъти повече?                 
  

Науката ни я кара

по този начин вече четвърта година

Но от последните протести на академията през ноември 2011 г., които не промениха нищо, никой повече не я е чул да гъкне. Ако някой външен човек бе видял Общото събрание на БАН, когато то започна да обсъжда бюджета за поредната гладна година - 2013-а, щеше да се ужаси. Усещането бе като за сбирка на евакуирани учени по време на война. Но явно в академията смятат, че е по-добре публично да се мълчи. Повече от две години само с половин уста се споменава тежката истина - че държавата България държи учените си 2 месеца всяка година без заплати и че те плащат от джоба си тока, за да работят лабораториите им. "Моята работа е не да виня някого, а да видим как да се пооправят нещата", заяви миналата седмица служебният министър чл.-кор. Николай Милошев, който добре знае какво се случва с академията, понеже е и зам.-председател в нея. Обаче напротив - задължително е да се обясни на висок глас истината за това докъде е докарана науката в България и тя спешно да бъде спасявана, иначе "тази държава" просто няма бъдеще в ЕС. Не знам дали някой във властта се интересува какво се случва със страната ни, но ако погледне последния доклад на Европейския иновационен съюз - Scoreboard 2013, ще види, че България не просто е последна в Евросъюза по изпълнение на стратегическите цели на общността за развитие на икономиката и на обществото чрез знанието до 2020 г., но бележи безпрецедентен спад с 18,7% в изпълнението на показателите. Предпоследна преди нас е Румъния, но сривът при нея е далеч по-малък - 5,1%. Никой ли не вижда накъде отиваме?
Лидерката на ВОН доц. Лиляна Вълчева настоя, че 8 млн. лв.

са необходими просто веднага - днес и утре

за спасяването на академията. Защото продължителната материална разруха води неизбежно и до професионална и морална разруха. Процесът тече. В последното си заседание бившето правителство на Б. Борисов реши да раздаде едни 311 млн. лв. за разни цели, от тях за БАН тряваше да се насочат 7 млн. лв. В академията естествено не е пристигнала нито стотинка до момента и най-вероятно няма да пристигне. И това отново не тревожи никого. Нещо повече - в един доклад на Световната банка за т.нар. Стратегия за интелигентна специализация на България (какви думи само!), който е от януари 2013 г. - все още по времето на Дянков, пак четем мантрите на добре познати неолиберални "експерти", че институтите на БАН, които създават около 60 на сто от международно признатата научна продукция на България, трябвало да се преструктурират. Под което винаги се има предвид само едно - да се свиват още. Колко пъти ще го правим и кое налага това - обяснение няма.

23 години преструктурираме България

и ударихме дъното. БАН се преструктурира три пъти (миналата година за пореден път) и я закъса здравата. Още едно преструктуриране и от нея ще остане мокро петно. Но Световната банка по също тъй познат начин е спестила грозната истина за безпрецедентното 40-процентно съкращаване на финансирането на академията през 2009-2010 г., което и без това е плачевно изостанало спрямо сродните институции в ЕС. Спестена е също сумата, която държавата е платила на "експертите" на банката за доклада - колко точно милиона са им заделени от европейските пари, дадени на България по програми "Техническа помощ" или "Административен капацитет"?
Иначе и СБ описва всеизвестния факт, че с видима за света наука

у нас се занимават едва 4-5 университета

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев отдавна предлага висшите училища да бъдат разделени на категории, каквато е практиката в много държави - няколко са изследователските университети и в тях трябва се прави наука със съответното целево финансиране и с прием на изявени студенти (а не на куцо и сакато, за да се докара все пак някаква субсидия), с постоянен обмен на кадри и практики между тях и научните институти. А в останалите вузове просто се преподава, без да се искат от тях (псевдо)научни приноси. Така е и в САЩ (от около 5000 висши училища там 30-ина са изследователски, а само 1700 имат право да обучават над бакалавър в по-високите степени магистър и доктор). Русия пък прецени, че от 600-те й вуза осем са национално достояние и за тях държавата трябва да полага особени грижи, а за останалите в момента се прави рейтинг по качество. 
За щастие висшите ни училища не бяха докарани до трагичното положение на БАН - в тях поне заплатите са малко по-прилични, средната заплата там според данните на ВОН започва от 850 лв. и стига в някои до 1500 лв. Но има и още нещо, което обикновено се премълчава пред обществото. Вярно е, че държавните пари за висшите ни училища са на най-ниското ниво в Евросъюза и издръжката на един студент у нас е относително три пъти по-ниска от средната за ЕС. Но когато се посочва, че субсидията за висшите училища е 352 млн лв., трябва да се има предвид, че от студентските такси и други плащания във вузовете влизат почти още толкова. Защото по закон бюджетът на държавните вузове се формира от

държавната субсидия плюс студентските такси

на които ГЕРБ позволи да стигат до 2/3 от държавната издръжка (слава Богу, още не са стигнали този таван). Висшите училища получават и допълнително по някой лев - 20 млн. лв. например бяха бонусите за качество според рейтинговата система, наскоро имаше и 16 млн. лв. европари за актуализиране на учебните програми, всеки момент ще се получат и парите с източник ЕС по програми за квалификация и кариерно израстване на преподавателите. Друг проблем е, че "кариерното израстване" стана мръсна дума, след като порочният закон на Сергей Игнатов нарои за две години 1600 професори и доценти при пълно игнориране на критериите за научен принос. А новите длъжности изискват и по-високи заплати, дори някои вузове сложиха мораториум на конкурсите поради липса на средства.
Всичко това е само едно открехване на завесата към задкулисието на науката в България. Би трябвало най-сетне истините за държавното отношение към нея да се назовават с истинските им имена. И да се започне от тях, преди вината за нерадостната картина всеки път да се търси удобно в самите учени.