Имунитет или Особеностите на българския климат
/ брой: 226
И това лято, дето се изнизва вече, беше бая жежко.
Народът слънчасваше масово. По автобусни спирки, по бензиностанции, на полето - някой току се хване за главата, зачерви се подобно на презряла праскова и приседне с омекнали крака на земята.
После докторът се чуди как да го оправя. Ако се намери доктор наблизо, разбира се.
Един съсед до такава степен слънчаса, че си купи фризер (триста евро без ДДС), затвори се в него и сега по никакъв повод не ще да излезе.
Стоя си вътре цял месец, зъзна по един потник само, а на жена си обясняваше, че е станал ескимос и я молеше да му донесе пача от тюленови ушички.
Вестниците писаха, че в Плевенско даже един пръч слънчасал. Дотолкова слънчасал, че налетял на стопанката си.
Обаче тя - бой, бой! - отказала го от мераците му, а после го замъкнала при ветеринаря и вече Гошо (така се казва пръчът) към коза не поглеждал, камо ли към стопанка.
Горе-долу се оправяха ония, които имат климатици. Макар че и климатикът не е гаранция.
На един бизнесмен (и това го писаха вестниците) климатикът му също слънчасал, започнал да духа топъл, вместо студен въздух и проговорил с човешки глас. "Така ще е - рекъл - докато не си платиш данъците и докато не излезеш от сивата икономика!"
Дааа, слънчасваха хора, животни и техника.
Единствено баба Стояна от блок 314 не слънчаса. Цяло лято си ходеше тя в жегата, събираше смачкани кашони край кофите за боклук и обясняваше на любопитните:
- Мене тая дамла, чедо, не ме лови! Аз си слънчасвам секи месец, га требе с мойта пенция да плащам и ток, и вода, па и лекарства да си купа, па и да се раня! Придобила съм, чедо, онова - как му се викаше - имунитет!