Жената, разоравала почвата за народно свестяване

Във времето, когато в страната ни един от големите въпроси е този за въвеждане на "нови моменти" в образователната система, в съзнанието ми се възраждат спомени за личности от историята на просветното дело. Става дума за людете, благодарение на които в условията на турското робство бе съхранена българската духовност. При това характерното е, че в плеядата просветни дейци има и много чужденци със

завидно отстояване на българската кауза

Такава личност е Рахил Георгиева Барак, родена на 25 март 1845 г. в гр. Митровица (Австро-Унгария) на река Сава в карловацкия сръбски патриархат от православни родители сърби: дякон Георги Барак и Александра. Останала невръстна без баща, заедно с по-малката й сестра Милева учат в Карловац като стипендиантки на Сръбската патриаршия в Девическото училище.
През 1860 г. по покана на Сава Филаретов Рахил Барак е назначена за учителка в Софийското девическо училище (1861-1863), където наследява известната тогава Неделя Петкова. За това й назначение четем във в. "България" от 2 януари 1861 г., където между другото се казва: "Преди два дена дойде една учителка (в София) от Австрия, девица Рахиля Барак, за да учи по-силните девойки у девическото Трайково училище както в науките, тъй и на шев, низане, плетене и други домашни потреби..."
От 1863 до 1866 г. е учителка в Кюстендил с годишна заплата 2000 гроша, но заработвала и по нещо от шиене на частни женски дрехи. През това време сестра й Милева е учителка в Татар Пазарджик, откъдето се е изместила в Казанлък. За да е по-близо до сестра си и майка си, Рахил се установила за учителка в Калофер. Тук практичната възпитателка наред с просветната тематика

учила ученичките на хубави ръкоделия

кроене на дрехи и шиене. При нея идвали да се учат и по-възрастни моми и млади булки. На практика в Ботевата къща, където живеела, тя отворила един вид стопанско училище. Станала любимка на местното население, но през лятото на 1867 г. отишла при сестра си в Казанлък и там се запознала с учителя Димитър Т. Душанов, а на 20 август 1867 г. се омъжила за народния будител.
Учителската дейност на семейство Душанови започва в родния град на съпруга - Казанлък (1867-1869, 1871), известно време в Хасково (1969-1870) и по-продължително време, макар и с прекъсване, в Плевен (1872-1876). От образователния летопис научаваме, че учителката Рахил Барак-Душанова е преподавала основно по български език, аритметика, история, география, закон Божий, къщовничество и ръкоделие.
Заедно с реализацията си като просветен деец г-жа Барак-Душанова отделя време и сили и за обществени изяви и преводаческо-издателска дейност.
От 11 май 1869 г. образува "Женско дружество" за възпитание на слабия пол в Казанлък, в което пропагандира необходимостта от образование и наука. За реализацията на замисленото в дружеството тя осигурила необходимите 120 рубли.

Жест, който впечатлил свекървата

баба Иванка Ст. Тошкова. Тя била радостна, че снахата се грижела много за народното свестяване. За патриотичната й дейност още приживе във в. "Право" през 1870 г. има публикация, в която пише, че "за успеха на училището в Казанлък приноса е на две учителки - Рахил Барак-Душанова и Елисавета Манева". В Хасково Рахил уредила девическо училище и подновила занемареното женско дружество. Продължава да изнася беседи пред женския свят, като убеждава в потребността от повишаване на образованието. Същата активност проявява и в Плевен, като съдейства на жените извън училищния живот да се самообразоват и повишават уменията си в специфичната за жената домашна работа. И тук през празниците Рахил събира жени и мъже и им говори за възпитанието и образованието на младите, убеждава ги и ги насърчава да се грижат за училищата, отдето щяло да излезе всичко добро за народа, посочвала им за пример свободните и образовани народи. За нейното присъствие в обществения живот на плевенчани говори напечатаното нейно слово във в. "Право", с което е посрещнала в Плевен Врачанския владика Аверкий.
Забележително е нейното

присъствие в издателската дейност

През 1869 г. прави превод на "Пресад на мъдрост или сбор от философски поучителни мисли и наука за възпитанието на детинско и за новоуженените" от Л. Петрович, издадена от П.С. Славейков в Цариград. Амбициозната учителка прави и други преводи, между които разказа "Женско сърце" - с ренесансов характер, комедията "Зла жена", играна на търновска сцена, сборник с афоризми, пословици, крилати изрази и др. на големи философи, писатели, учени и др.
За нуждите на педагогическата си дейност Рахил Барак-Душанова съставя училищни диалози, отпечатани със заглавието "Момчешки разговор" в бр.88/1870 г. на в. "Македония".
При анализ на дейността на женските дружества в годините на Възраждането по безспорен начин се доказа, че те се занимават не само с проблемите на хората от нежния пол. Освен проблемите по организацията на девическото образование, в отделни случаи те участват при решаването на общообразователни въпроси или подпомагат мъжкото образование. На такава основа установяваме, че учителката Рахил Душанова тъкмо като член на женските дружества в Казанлък, Хасково и Плевен, присъства и участва в разискванията по време на Първия учителски събор в Пловдив през 1870 г.
Като една от спомоществователките при издаването на книгата "Приключенията на Телемаха" е поредното доказателство за благосклонното й отношение към този подход за стимулиране на творческия процес и по същество начин на

съдействие за разширяване на духовната култура

Като спътничка в живота на учителя Димитър Душанов (1837-1904) тя се опира на него не само като на съпруг, но и като на колега, който побългарява нейните преводи от сръбски език. От друга страна, в спомените си Душанов споделя задоволството си, че тъкмо с нея преодолявал трудностите в живота, затова овдовяването му е покруса за него и 10-годишната им дъщеря Надежда, осиновена племенница на Рахил Душанова.
"От 1867 до 1876 г. ний, впрегнати заедно, сме разоравали и разработвали задружно почвата на народното свестяване" - пише Д. Душанов за Рахил през 1891 г.
След Освобождението на България от турско робство учителката Рахил Барак-Душанова след 10-годишно продължително и тежко боледуване умира на 22 август 1887 г. в Пловдив на 42-годишна възраст.
За 22-годишния им съвместен семеен живот съвременният изследовател обобщава: "През целия си живот Димитър Душанов и Рахил Барак-Душанова живеят и творят в чудно разбирателство и привързаност, което допринася и за едно прекрасно сътрудничество в работата им като народни учители, книжовници и общественици."


Даскал Ботевото училище в Калофер, всяка година в Девическото училище се учат 200 ученички, а учителките са 5. Сред тях са Парашкева Шушулова, Анастасия Узунова, Рахил Барак-Душанова


Димитър Душанов - учител, общественик, книжовник и Рахил Душанова, инициаторка на женското дружество