Зам.-министър сам си възлагал поръчки
Проф. Иван Миланов като член на комисията по позитивния списък оценява лекарства, които е изследвал
/ брой: 140
Грандиозен конфликт на интереси в здравното министерство и комисията, която изготвя позитивния лекарствен списък, разкри ДУМА.
Оказва се, че проф. д-р Иван Миланов, зам.здравен министър, консултант на НЗОК и член на комисията за позитивния списък, участва като главен изследовател в десетки клинични изследвания, свързани с тестовете на нови лекарства. Като участник в подобни проучвания той има пряко отношение към определени медикаменти. В същото време като член на комисията той е сред хората, които определят кои лекарства могат да се плащат от здравната каса, държавата и болниците. Като консултант на НЗОК пък проф. Миланов е пряко свързан с протоколите за скъпоструващите лекарства.
Проф. Миланов е зам.-министър в МЗ от края на април тази година. Министър Анна-Мария Борисова го включи в екипа си като човек, който трябва да е пряко свързан със структурната реформа в здравеопазването. По думите на Борисова той е "лекар, компетентен специалист с дългогодишна практика".
Професорът дълги години е изпълнителен директор на болницата по неврология и психиатрия "Свети Наум" в София. Именно като такъв той неколкократно е главен изследовател в клинични изпитвания. ДУМА разполага с документ от септември 2009 г., чрез който управителят на "Св. Наум" Иван Миланов разрешава провеждането на клинично изследване и назначава сам себе си за главен изследовател. По същия начин се е самоназначил в повече от 35 клинични изпитания, провеждащи се на територията на СБНП "Св. Наум". Запознати с материята коментираха пред ДУМА, че е напълно невъзможно физически толкова изследвания да се направят от един човек.
Въпросните изследвания биват разрешавани от Изпълнителната агенция по лекарствата(ИАЛ). Министерството на здравеопазването обаче не следи процеса по-нататък, т.е. няма контрол как се развиват клиничните изследвания и кой участва в тях.
Цената на едно изследване е около минимум 100 000 лева. По сега действащата практика до 20% от сумата отива за болницата, която провежда проучването, а останалите 80 на сто - при главния изследовател. Това означава, че като шеф на тези изследвания проф. Миланов получава значителни суми и в същото време като член на комисията за позитивния списък трябва безпристрастно да решава кои лекарства са важни и трябва да се доплащат.
Като главен консултант на Касата пък е разрешавал отпускането на скъпоструващи лекарства, произваждени от фирми, които са му привеждали тлъсти хонорари за клиничните проучвания.
Целта на позитивния списък за лечебниците е уеднаквяване на цените за медикаментите. Те не са фиксирани, както за здравната каса, но се посочва таван, над който става незаконно да се купува.
Подробна информация за клиничните изследвания, провеждани у нас, както и за екипите, участници в тях, се съдържа в американския интернет сайт www.clinicaltrials.gov. Там фирмите, производители на медикаменти, подават информация за своите изследвания и тестове. В сайта са описани общо 450 клинични проучвания, извършвани в България. Огромната част от тях се правят в 20 университетски болници, които по закон имат право на това. Оказва се обаче, че именно тези болници са и най-големите длъжници на държавата.
Според наша информацията от сайта проф. д-р Анна-Мария Борисова е участник в 10 клинични изпитания. ДУМА припомня, че д-р Борисова сама поиска назначаването й на поста министър на здравеопазването да бъде отложено с една седмица, защото бе участник в симпозиум, свързан с нови медикаменти и техните изпитания.
В този вид изследвания могат да участват лекари и шефове на болници в качеството си на експерти, но не и в качеството на ведомствени служители. Когато обаче ръководител на подобни тестове отговаря пряко за определянето на цените на лекарствата в България, става дума за тежък конфликт на интереси.
Естествено изникват въпроси какви суми от участието в клинични изследвания въпросните здравни специалисти декларират. Как са извършени тези проучвания, от кои фирми са възлагани и фигурират ли те в позитивния списък на НЗОК и в списъка с медикаменти за реимбурсация.
Ако годишно в България се правят около 450 клинични изследвания на стойност 100 000 лева, то с колко е ощетена здравната система? Къде отиват тези близо 45 млн. лева, при положение че бюджетът на НЗОК издиша, десетки болници са на червено и системата буквално се задъхва от дългове.
ДУМА си позволява да се обърне към Здравното министерство и да попита: има ли членове на Комисията по позитивния лекарствен списък, които участват или са участвали в клинични проучвания? Кои са те и какви доходи са декларирали?
Депутат от Коалиция за България подготвя подобно питане до проф. Анна-Мария Борисова и по време на парламентарния контол.