"Видими резултати"

Прокапа, нагъна се, потъна, наводни се, руши се. Подобни сигнали се превърнаха в характеристика на иначе амбициозни проекти, осъществени от ГЕРБ. Било то магистрали, "зелени релси", кръстовища, булеварди, стадиони, културни обекти. И то не след прилично дълъг период и интензивност на експлоатация, а седмици и месеци след откриването им, дори след броени дни при първия дъжд, вятър, сняг.

Последно протече Ларгото

Само 2 седмици след откриването на античния комплекс "Сердика" се оказа, че той вече се нуждае от ремонт. На 5 май посетители откриха поне седем теча на тавана на подлеза след първите по-силни дъждове. "Освен Рим, нито една друга европейска столица не притежава такъв обект", скромно отбеляза при откриването на 20 април министърът на културата Вежди Рашидов. Само дето пътищата и дворците на Рим са вечни... Това е втори строителен гаф при голям обект на Министерството на културата. Първият бе с Националния художествен музей "Квадрат 500" (т.нар. Софийски Лувър). Там падна мазилката в две от залите му по-малко от година след откриването. За Ларгото от Министерството на културата се оправдаха със сложността на проекта и побързаха да се застраховат, че е възможно в бъдеще да се появят и други дефекти. Без да подозират колко скоро ще бъде това. Седмица след като прокапа "Антична Сердика", се напука и един от куполите, оприличен от граждани с "оранжерия". Оправданията тук бяха, че е хулиганско посегателство. Какво ли да очакваме след месец? 
Оправдания, че обектът е сложен и затова е възможно да даде дефекти, са крайно неуместни, при все че фирмите изпълнители имаха на разположение цели 4 години и 15 млн. лева. Една луксозна къща с басейн, 1 декар двор и всякакви екстри достига 1-2 млн. лева, а за 15 млн. може да се построи цял малък жилищен комплекс от затворен тип. При една разходка из постната атмосфера на Ларгото така и не става ясно къде са отишли тези 15 млн. Усвоителите им толкова не са искали реално да вложат получените пари, че накрая изпълнението е

хем калпаво, хем евтино

Както прочее се строят магистрали, булеварди и т.н.
Пресен пример е ремонтираният участък на "Цариградско шосе", който броени дни след откриването му през август миналата година се наводни при първия летен дъждец. Кръстовището при метростанция "Бизнес парк" месеци след като бе пуснато също потъна във вода след дъжда. Оправданието за "Цариградско" беше, че има проблем с канализацията. "Проблемът със завиряването се образувал заради недостатъчния диаметър на канала на "Софийска вода", който не е могъл да поеме оттока заради изсипалия се обилен дъжд за кратко време". За 23 млн. лева, колкото струваше цялостният ремонт на бул. "Цариградско шосе", би следвало да са преценили по-отговорно такива съществени детайли. И това не бе единственият проблем. По ремонтирания участък се наложи и ново асфалтиране на отсечката между булевардите "Копенхаген" и "Александър Малинов", след като още преди пускането й се появиха неравности.
А на колко магистрали и шосета се появиха вълни, нагъвания, пропадания и напуквания седмици и месеци след откриването, е трудно да изброим. Проверки в някои от случите показаха използването на нискокачествен материал от строителни отпадъци и пепел, какъвто е недопустимо да се използва за магистрална настилка. Явно това имат предвид ГЕРБ със слогана си - "Видими резултати". Добре, че нямат амбиции да строят мостове и тунели, че тогава щетите биха били жестоки и непоправими, от порядъка на десетки жертви.
На фона на тези видими резултати странно дойдоха изводите в доклада на българската служба за борба с измамите с евросредства - т.нар. АФКОС, според който за 7 години са установени само 3 измами. Става дума за първия програмен период от присъединяването ни към ЕС от 2007 г. до 2014 г. Реално през тези години имаше

стотици случаи на тежки нарушения

при които ЕК ни заплашваше със спиране на пари, орязване на средствата за следващия програмен период, дори връщане на евросредства по проекти в тежки нарушения. Именно заради стотиците установени нарушения ЕК периодично ни нарежда сред водещите в черната класация по корупция в администрацията. А в годишните мониторингови доклади това е една от най-сериозните критики. При все това българска контролна служба установява само 3 нарушения за 7-годишен период.
Реално общият брой сигнали за установени нередности за 7-годишния период са 1707, от които една пета бяха докладвани на ОЛАФ (436 случая). От по-сериозните случаи на нередности, докладвани на европейската служба за борба с измамите през 2015 г., са 156 на обща стойност 47,2 млн. евро. За сравнение - през 2014 г. техният брой е бил 208 за 37,5 млн. евро. Най-много нередности са установени по проекти именно на програмите "Транспорт", "Регионално развитие" и начините, по които общините усвояват средства. Като закупуване на кметски коли за по 100 хил. лв. без никаква  аргументация за това. Скандална стана и Програмата за развитие на селските райони със "строежите" на велоалеи и стадиони за милиони в райони, където даже няма канализация, нито млади хора, които да използват тези стадиони. Например скандалната велоалея в Плевен, снимки от която станаха обект на присмех в социалните мрежи, се оказа просто линия, направена с боя, минаваща кога през пътното платно, кога по тротоара. За тази линия с боя обаче са усвоени 800 хил. лева. Никой не потърси отговорност за тази обществена поръчка - нито на фирмата "усвоител", нито къде потънаха тези пари. Новият кмет на Плевен единствено заяви, че "ще изчисти тези позорни жълти линии, наречени велоалеи, и ще върне достойнството на града". 
Така след всички сигнали, всички установени и снимани в медии и социални мрежи фрапиращи случаи на нарушения, стотици сигнали до европейските служби и предупреждения от тях, след проверката от АФКОС, само 3 от тях се оказват с нарушения. Тези резултати са

в тон с тенденцията на възторжено изтъкване

че сме сред най-бързо развиващите се икономики на ЕС, че бележим ръст във всичко, а заплатите се вдигат и българите забогатяват. Докато реално всичко се разпада, населението се топи и обеднява, а младите бягат от държавата като при война.
Странно е, че успоредно с доклад на АФКОС за липса на нарушения и коректно използване на евросредствата излезе доклад и на Агенцията за държавна финансова инспекция, който е унищожителен. Агенцията е установила 310 случая на възложени в нарушение обществени поръчки за обща сума от 224 млн. лв. Оказва се, че почти при всяка втора поръчка има открити нередности, при това в разрез с всякакви правила. Само за 2015 г. са проверени 1734 обществени поръчки за общо 1,68 млрд. лв. От тях при 712 са установени общо 1147 нарушения. Най-честите са били свързани с липсата на публичност, лоялна конкуренция, дискриминация. Тоест, поръчките са договаряни "под масата", раздавани на приближени фирми, като на възложителите са поставяли условия, които дават неоспоримо предимство на конкретен участник. Друго масово нарушение е сключването на допълнителни анекси към договорите, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др., без да са били налице законови основания за това - един от начините за източване на нерегламентирани средства.
Агенцията по финансов надзор не само установява нарушенията, но и предприема мерки. Съставени са 1243 акта за административни нарушения, а по близо 740 наказателни постановления са наложени глоби и запориране на имущества в размер на близо 2 милиарда лева. Изводът от това е, че в обществените поръчки има дълбоко импрегнирани корупционни модели и докато усилията не се насочат към тях, а не пост фактум да се установяват нарушения,

системата ще продължи да боледува

А оттам и липсата на сигурност и доверие у потенциалните инвеститори.
На фона на тези порочни практики сливането на Агенцията за инвестициите и тази за малките и средните предприятия в единна агенция буди основателни опасения. В няколко европейски държави обслужването на потенциални инвеститори и на двустранна търговия се извършва от едно място, така че това няма да е прецедент. Двете агенции обаче имат доста различен предмет на дейност. Агенцията за инвестиции по принцип работи с големи компании и инвеститори, които се интересуват от влизане в България. Малките и средни предприятия в същността си са точно обратното. Едната агенция работи с корпорации, другата работи с малки фирми и дейността им "се бие". Сливането им в единна агенция ще концентрира властта в тесен административен кръг, което единствено увеличава възможностите за корупция и лобизъм. А в чий интерес, не е трудно да се сетим. И случаите, в които едни и същи изпълнители печелят големите проекти, а след месец готовите им обекти дават дефекти, ще нараснат. И вместо отговорните лица да размахват пръст на недоволните граждани, да си спомнят, че ние им плащаме заплатите. На критиките на хора в социалните мрежи по изграждането на "Антична Сердика" министър Рашидов каза, че "човек, който и сладолед не е направил през живота си, и дръвче не е посадил, не бива да критикува тези, които градят". Пак гражданите плащаме с данъци и такси милионите, които се раздават на фирми, за да ни строят евтино и долнокачествено, а парите да потъват незнайно къде. Затова населението има право да пита, критикува и да изисква от управниците. А те би трябвало да се благодарят, че все още ги търпи. Малко по-уважително, ако може.