Ваня Григорова: Поне 850 лева трябва да е минималната заплата

Интервю на Аида ПАНИКЯН

ВАНЯ ГРИГОРОВА е икономист. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. Завършила е УНСС. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа". Автор и съавтор е на редица доклади и изследвания със социално-икономическа насоченост.

Възможно най-скоро трябва да се отмени либерализацията на цените на електроенергията за домакинствата

- Г-жо Григорова, какво налага провеждането на протестното шествие на 11 ноември? 

- Сега е времето, в което се обсъжда бюджетът, а от КТ "Подкрепа" имаме конкретни искания към него. Доходите се предопределят от заложеното в държавния бюджет, в бюджетите на ДОО и на НЗОК. Има процедури, докато тези бюджети стигнат до Народното събрание, и смятаме, че това е времето, в което да поставим нашите искания, свързани с доходите на хората. 

- Какво ще стане, ако исканията на синдикатите не бъдат удовлетворени?

- Българинът ще продължава да обеднява рязко. При 18,7% генерирана инфлация през септември т.г. към септември 2021 г. средно българският граждани е обеднял с над 18%. По-бедната прослойка е обедняла още повече. Причината е, че най-сериозно са увеличени цените на горива, храни, отопление - т.е. на това, без което човек не може да оцелее. По тези пера по-бедните изразходват целия си доход. Това не се отнася за по-високо доходните групи, разбира се - те по-скоро свиват разходите си, ако въобще го правят, като не купуват луксозни и ненужни стоки. Ако най-ниско доходните не бъдат компенсирани, ще понесат тежестта на кризата, която бе трасирана с отказа да продължим да ползваме руски газ.

- Има ли накъде още българинът да снижава жизнения си стандарт?

- Човек знае и 2, и 200. Но вече започваме да изпадаме от цивилизационните стандарти. Опасяваме се, че с поредицата спадове българите не само по-сериозно ще се отдалечим от еврозоната, но и от Първия свят. 

- Досега взетите мерките от властта няма ли да намалят натиска върху домакинствата?

- Категорично не! Замразяването на заплатите по същество означава, че с миналогодишните доходи хората ще продължават да могат да си купуват все по-малко стоки. Да, има увеличение на средните заплати, но това е като свинското със зеле - за едни свинско, за други - зеле, а за трети - нищо. Всеки го усеща през собствения си джоб и конкретно за него няма значение какви са средните нива. 

- Синдикатите настояват за 850 лева минимална заплата от януари 2023 г., за такава заплата настоява и БСП. Тези пари достатъчни ли са като заплата за живот?

- Финансовата министърка заяви, че минималната заплата ще бъде замразена на 710 лева. Това е безобразно отношение към социалните партньори и по-специално към синдикатите. Такива разговори с нас, синдикатите, не са водени. 

850 лева трябва да е минимум минималната заплата, ако трябва да отговорим на препоръчителните критерии, заложени в Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Опасяваме се, че това поведение на правителството (макар и изказано от финансовия министър) или означава, че кабинетът директно ни казва "най-бедните ще понесат цялата тежест на кризата", или сочи за друго намерение, а именно - да се пазари.

Още преди два месеца бяха изказани публично намеренията на правителството да увеличи минималната заплата на 770-780 лв. Синдикатите искаме поне 850 лв., а правителството "дава" 710 лв. И след като проведем протестите, те да я "увеличат" на толкова, колкото бяха обещали. Това не е отговорно отношение към българския гражданин. Искаме тези пари, за да може българинът да покрие донякъде невероятно увеличените цени на ключови стоки. 

- Тоест и 850 лв. не са достатъчни като заплата за живот?

- Да. И повтарям: това е безотговорно към българските граждани. Ако някой иска да минимизира удара от кризата върху хората, нека да го направи през цените на горивата, през контрол, който да се наложи на производителите, които увеличават необосновано цени, но не и чрез допълнително потискане на доходите. 

- За догодина е определена линия на бедност 504 лева. Това достатъчно ли е?

- По-лошото е, че сумата е почти без значение, тъй като този показател се ползва единствено за подпомагането на хората с увреждания. А тези суми, които са процент от линията на бедност, са толкова ниски, че хората трудно ще ги усетят. Социалното подпомагане като цяло не се базира на линията на бедност. Наистина в момента има един законопроект, който обвързва социалното подпомагане с линията на бедност, но все още е проект.

- На какво трябва да акцентира правителството?

- Онова, на което трябва да обърне внимание българското правителство - все едно дали е служебно или редовно, е възможно най-скоро да се отмени либерализацията на цените на електроенергията за домакинствата. Това, което в момента се случва с българските фирми, ако се случи с домакинствата, огромна част от нас няма да можем да си платим сметките за ток. Дори идеята за две тарифи няма да предпази хората от изпадане в енергийна бедност.

Единственият изход е отлагане на либерализацията на цените на тока с 2-4 години, поне докато отмине кризата. Макар че механизмът на либерализация е такъв, че и да няма криза, ще увеличи вероятността огромна част от българите да изпаднат в енергийна бедност. Поне това сочи опитът на държави, които преминаха през това. Ако питате мен, тази либералицзация трябва изобщо да се отмени. Още през 2016 г. поставихме проблема, но тогава нямаше чуваемост. Именно тогава трябваше да бъде обсъдено планираното либерализиране, за да се знае какво да се прави шест години по-късно. За жалост, и обществото, и политиците ни започват да обсъждат една тема или проблем, едва когато вече е късно да се направи каквото и да било. 

Силно се надявам народните представители да положат максимални усилия, за да преминат през тежките дебати, които ни очакват при приемане на Бюджет 2023. Държавата не може да функционира с бюджета от тази година. Това би означавало парализа на обществените системи, замразяване на доходите на хората. Ако допуснат това, заслужават нито един от тях никога повече да не пристъпи прага на Народното събрание. 

- Все пак, оптимистка ли сте за доходите на хората?

- Не мога да съм, защото чухме какво каза финансовият министър - 11-12 млрд. лв. дефицит, всяка година в продължение на следващите 2-3 години трябва да теглим по 16 млрд. лв. допълнителни заеми. Това е много мрачна перспектива. Опасявам се, че това може да принуди още повече български граждани да напуснат страната.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.