В Европа, но никога срещу Русия

(Продължение от вчерашния брой)

През последните години у нас се говори за нов цивилизационен избор на България. Някои полуграмотни хора и политически фанатици наричат подписването на договорите за членство на България в НАТО и в ЕС нов цивилизационен избор, без дори да се пита дали българският народ желаеше това, особено членството в НАТО. Тези хора не знаят или се преструват, че не знаят, какво означава цивилизационен избор. Този избор не се състои в подписването на някакъв междудържавен договор. Цивилизационният избор се оценява с дългосрочното поведение и взаимоотношения между държавите и народите, поредиците от съвместни възходи и падения, съвместни страдания. Цивилизационният избор се изгражда и споява с многовековно съвместно проливане на кръв, сълзи и пот от поколения.
Настоящите наши правителства забравят за вековните политически, икономически, социални, културни, езикови, религиозни, психологически и други връзки между народите на България и Русия. Кой ни освободи от турско робство с цената на стотици хиляди загубени свои синове - Русия или Америка? Кой започна да изгражда администрацията и армията на току-що възстановената нова българска държава? Българската земя е осеяна с руски паметници, а улиците и площадите - с руски имена в знак на благодарност от нашия народ, а не с американски паметници. Да, пропуснах нещо важно. Намериха се безгръбначни български политици, които разрешиха построяването на българска земя на паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София и други български градове през Втората световна война, погубили хиляди българи, разрушили стотици сгради и инфраструктурни обекти. В София няма паметници на великите български царе, но има паметник на американските летци убийци. Не ми е известен друг подобен

случай на самоунижение

в цивилизована самоуважаваща се европейска държава!
Други страни нямат история, но я измислят и й правят паметници, а ние имаме хилядолетна история, но я пренебрегваме, самоунижаваме се и не издигаме паметници, което е наш морален дълг. За разлика от други народи и държави дори прибягваме до варварското им разрушаване. Граденото от столетия в отношенията между Русия и България не може да се руши така безразсъдно за няколко години от случайно попаднали на важни постове политици еднодневки! А тези, които го рушат, трябва да знаят, че това няма да се забрави! И един ден ще им бъде потърсена сметка. А този ден не е много далече! Достойно за съжаление е, че нашият покорен народ го допуска!
През последните 150-200 години друга велика държава не е направила за България толкова добрини, колкото е направила Русия. Въпреки това нашите правителства с лекота допуснаха създаването на военни бази на САЩ на наша земя, наричани цинично "съоръжения за съвместно ползване", на чиято територия не важат българските закони. Договорът за тези бази беше подписан на 28 април 2006 г. в София от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и министъра на външните работи на България Ивайло Калфин при правителството на Сергей Станишев. Те бяха замислени и насочени реално срещу Русия, а на наивниците казваха, че са насочени срещу Иран. Сегашните български власти участват с безотговорна лекота в приемането и прилагат икономически санкции срещу Русия, от които губим много повече. Нашият президент Росен Плевнелиев - бивш активен комсомолски секретар, се оказа най-големият ястреб между колегите си в Европа в стремежа си да изкупва комплекси.
Г-жа Нюланд ни обяви публично за "фронтова" държава срещу Русия и съобщи за създаването на командно-контролен щабен център у нас. Научихме го от нея, а не от нашите власти. В медиите се съобщаваше за подготовка на участие на наши военни в натовски формирования в Украйна срещу Русия. Питал ли е някой за това българския парламент и нашия народ? Това, което не допусна навремето цар Борис III - изпращане на наши войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер, с недопустима лекота се готвят да направят сегашните управници. На цар Борис се приписват думите, изречени по онова жестоко време: "Винаги с Германия, но никога срещу Русия". И за това може би плати с живота си. Така постъпват мъдрите държавници, каквито засега у нас, уви, няма. Кой сегашен български управник смее да изрече такива думи? Настоящите управници само чакат да им се намигне и с лекота биха изпратили наши войски да воюват срещу Русия, позовавайки се на членството ни в НАТО. Бойко Борисов дори го заяви публично преди дни. Ако някои български политици русофоби посмеят да го направят, нека знаят, че за тях един ден ще има нов Народен съд. Нека го знаят и техните деца!
Не ме изненадва

пещерната омраза към всичко руско

на десните американски, европейски и наши политици, но ме тревожи позицията на уж леви европейски и наши политици. Потресен съм от сравнението на Сергей Станишев преди две години на "популизма на левия Ципрас с популизма на десния Бойко Борисов". Това е кощунство. В свое интервю Станишев констатира тогава, че "санкциите срещу Русия не дават ефекти". Забележете, той не ги осъждаше, а само констатираше, че не дават резултати. В други изказвания той сочи, че и двете страни (Русия и Украйна) са виновни за изострянето на конфликта. В какво е "вината" на Русия?
Посещението на Вигенин в Киев при превратаджиите в края на февруари или началото на март 2014 г. не е било възможно без одобрението на Станишев. Възмутителни бяха думите на Вигенин, отправени тогава към Русия: "Отсега нататък нашите отношения няма да бъдат същите!" Да напомням ли за негови изказвания, че "американските бази у нас били полезни"?
Двусмислената политика на ръководителите на БСП по адрес на Русия продължава и сега. Наскоро по повод искането на малка група ултрадесни политици за премахване на Паметника на Съветската армия някои заявиха, че положението на този паметник не било в приоритетите на БСП. Нима те не разбират, че този паметник не е обикновено архитектурно творение от цимент и желязо. Той е вечен символ на уважение и благодарност на българите към Съветския съюз за освобождението ни от фашистката диктатура! Нима това не е един от приоритетите на БСП?
Ръководството на БСП мълча няколко дни във връзка с обявяването на Русия в правителствен документ за главна опасност за националната сигурност. Оправдаваха се, че Корнелия Нинова е болна. Но в ръководството на БСП има и други хора, чийто дълг беше да реагират незабавно с категорична контрадекларация. Нинова изрази личната си позиция в своя блог в интернет няколко дни по-късно. Но това е лично мнение, а не официална категорична осъдителна позиция на БСП. Такава все още няма.
Чудовищно е поведението на европейските ръководители в

прилагането на двойни стандарти

Те се събраха в Париж в знак на солидарност с Франция по повод убийството на 17 души от редакцията на едно списание от ислямски терористи, но запазиха почти пълно мълчание за свалянето по това време на руския граждански самолет над Синай с десетократно повече жертви. За тях руснаците, изглежда, са хора от по-ниско качество и не заслужават внимание. Западът продължава да мълчи за зверствата на Киевската хунта, като се солидаризира изцяло с нея и автоматично, без да се интересува от фактите, обвинява Русия за всички злини. Превратаджиите са преки виновници за около 10 000 загинали в Югоизточна Украйна, два-три пъти повече ранени, 1,5-2 милиона прокудени от техните домове, хиляди разрушени жилища, стотици сринати църкви, училища, болници, детски градини, трафопостове, отоплителни, газоснабдителни и водоснабдителни мрежи, мостове, летища, жп гари и други съоръжения в Донецка и Луганска област, но досега не сме чули и дума на упрек от западните политици и от сервилните им медии. Не осъдиха дори употребата на фосфорни и касетъчни снаряди. Жалки със своята антируска сервилност са и нашите политици и медии.
Ако бяха убити и ранени десет пъти по-малко кучета, европейските политици и медии навярно щяха да надигнат протестен глас отдавна. Но за пострадалите руснаци от съзнателно методично обстрелване с артилерия и ракети на жилищни райони, обитавани от възрастни и болни жени и мъже, невръстни деца, не проронват осъдителен звук. Това пренебрежително поведение към всичко руско не е новост. То е от векове.
Моля читателите да ме разберат. Това не е обичайният ми език. Принуден съм да прибегна към него, защото безразсъдни американски и европейски политици тласкат света към война. Не става дума за недоразумение или дребен скандал, а за световна война. И то за война с употреба на ядрено оръжие. Отговорността за която след това най-цинично ще бъде стоварена върху "агресивната Русия" и "демона Путин". Даваш ли си сметка, читателю, пред каква опасност сме изправени? А нашите местни политици-еднодневки ги следват сервилно. Медиите им пригласят. В омразата си дори настояват за по-решителни действия против Русия. Европейски шампион в това отношение беше Росен Плевнелиев. Какъв срам за България!
Това ни принуждава да говорим на висок глас, да протестираме, дори да крещим, за да ни чуят тези човекоподобни, които си играят със съдбата на милиони хора! Те разчитат на нашето мълчание, равнодушие и овчедушие. Възползвайки се от липсата на мъдри европейски политици от типа на генерал Де Гол и канцлера Конрад Аденауер, ръководителите на Америка тласкат Европа към мащабна война срещу неукрепналата още Русия. И ще я водят до последния европеец. Това не е печатна грешка, уважаеми читателю - не до последния американец, а до последния европеец, и в конкретния случай - до последния украинец. Горките наши славянски братя - руснаци и украинци! Как си играят с тях! Като пионки на шахматна дъска според писанията преди години на покойния Збигнев Бжежински.
Някои политически наблюдатели казват, че светът е изправен пред нова студена война. Това не е вярно. САЩ и присъдружната им досега Европа натрапиха на Русия Трета световна война, която вече започна. Русия не е инициатор на тази война. По простата причина, че тя сега е по-слабо подготвена в сравнение с общата военна мощ на НАТО и не е готова за такава война. Руското ръководство си дава сметка за това и полага усилия за продължаване на мирното сътрудничество, в т.ч. и за повишаване на икономическия и военния си потенциал. Времето работи за Русия, а не за Америка. Американските стратези също го знаят и не желаят да дадат време на Русия за по-нататъшно икономическо и военно укрепване. Затова ще се стремят да въвлекат страната преждевременно в нежелана от нея война.
Същевременно американските стратези ще се стремят да вбият клин в отношенията между Русия и Китай, да отслабят техния съюз, дори да ги противопоставят една на друга. Известна е сложната история в отношенията между Русия и Китай през последните векове. Настоящите добросъседски и приятелски отношения между тях все още не ги правят твърди стратегически съюзници. Монолитният съюз между Китай и Русия ще ги направи непобедими в евентуален бъдещ конфликт с Америка. Двете сили обаче се нуждаят от поне няколко десетилетия, за да направят съюза монолитен, на базата на общи стратегически интереси. Американските стратези - обратно, ще се стараят да не се дава време на Русия и Китай за такова интегриране и ще работят за по-скорошен конфликт срещу тях. Защото след няколко десетилетия шансовете на Америка срещу обединените Китай и Русия ще намаляват.
Като изключим Украйна, в този глобализиран свят настоящата война не се води с прякото участие на милионни армии, хиляди самолети, ракети, танкове и пр., познати от предишните войни. Те са подменени с мащабна глобална медийна дезинформация, демонизираща Русия и нейния президент; с масирани икономически санкции и блокади; с ангажиране на рейтингови и одиторски агенции; с кредитиращи банки; с манипулирани цени на петрола; с манипулирани валутни курсове; с демографско ограбване; с "цветни" революции; със създаване на платена пета колона от вътрешни прозападни опозиционни групи в непослушните страни като Русия; с разпалване на тлеещи от векове, полузабравени междудържавни, междуетнически, междурелигиозни и междукултурни напрежения и конфликти. Най-общо казано,

борбата ще се води за умовете на хората

Достатъчно е да хвърлим поглед върху промените в цените на петрола. Само наивни хора или фанатични пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за срива в цената на петрола от 107-112 щ.д. за барел през юли 2014 г. до 55-60 щ.д. през декември с.г. и до 35-40 щ.д. след това. С изявлението на Саудитска Арабия на 18 декември, че в ОПЕК не се предвижда намаление на производствените квоти, беше даден сигнал за по-нататъшно сриване на цената, за да достигне до сегашните 45-50 щ.д. за барел.
На цената на петрола наистина влияят някои обективни фактори, като спад на търсенето от Китай, Индия, Бразилия и други страни, и увеличеното производство на шистов петрол и газ в САЩ. Но тези процеси не са нови. Те не започнаха през втората половина на 2014 г., още по-малко през декември 2014 г. Средната цена за барел през 2011 г. е била 87,04 щ.д.; през 2012 г. - 86,46 щ.д.; през 2013 г. - 91,17 щ.д., и през 2014 г. - 89,08 щ.д. В световната икономика не са се случили кардинални изменения през втората половина на 2014 г., които да предизвикат такъв срив в цените на петрола през декември. Още повече, че това е в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено расте по понятни причини, а с него - и цената. Така беше през всички предишни години в продължение на десетилетия.
САЩ обаче са решили да използват този инструмент, едновременно със създадената от тях "Украинска криза", за да накажат Русия и още някои "непослушни" държави като Венецуела и Иран. За тази цел са се договорили със свои приятели да не съкращават производството, въпреки съпротивата на няколко членове на ОПЕК и въпреки засягането, дори фалита на някои американски фирми производители на шистов петрол и газ.

*    *    *

България не трябва да участва под никаква форма във война или други враждебни действия срещу Русия. Нашият железен закон трябва да бъде: "В Европа, но никога срещу Русия".
Ако върху нас упражняват натиск от НАТО или ЕС за задължително участие във враждебни военни действия срещу Русия, България трябва да откаже, да напусне тези организации и да обяви неутралитет.

Колона на НАТО в България за участие във военно учение, което възпира Русия