Тигрите се оказаха... домашни котки

След театъра с вота на доверие миналата седмица Борисов избяга на официално посещение чак в Япония - сигурно да си почине поне малко от хората у нас, които определено не го разбират и отказват да му ръкопляскат само заради черните му очи. Естествено това отношение е обидно за светлата личност на министър-председателя ни и може с лекота да се припише на спецификата на балканските нрави. Но едва ли ще бъде вярно - случилото се вече много пряко засяга не само България, а всички останали членове на ЕС.
Близо месец след началото на лавинообразното разгласяване на записи от СРС-тата вече само ортодоксалните гербери, които нямат желанието, а може би и възможността да погледнат по-далеч от носа си, смятат, че въпросните разговори са манипулирани. Всъщност това е вярно, но тук става дума за много тънък популизъм, използващ семантиката на думата в българския език.

Манипулация или монтаж?

Досега се изказаха много експерти, според които съдържанието на разговора на Борисов с Танов е истинско, т.е. няма никакви следи той да е сглобяван от други техни разговори. Нещо повече - има редица технически данни, че монтаж няма. Монтаж, а не манипулация. Защото самият презапис на публикуваните текстове от носителите на СРС-та, по смисъла на думата в българския език, може да се нарече манипулация.
И точно това се използва в тезите, които след дълъг и мъчителен размисъл ни представи прокуратурата и от които личи, че тя, може би съвсем не от вчера, се е хванала здраво на хорото Борисово. Защото ни представиха не експертно мнение, а само неговото заключение, при това - не цялото. И тъкмо там е употребена думата "манипулация". Която несведущите и тези, които нямат желанието да си направят труда да помислят поне малко, могат да приравнят с думата "лъжа".
Нека се разберем - манипулацията във въпросния разговор се изчерпва единствено и само с презаписа му от един носител на друг и привеждането му в такъв технически вид, който да е съвместим с използвания в медиите.
Нека се спрем обаче на няколко съществени момента, които във всички случаи поне открехват врата към обективната истина.

Генерал Ваньо Танов

След като той бе разпитан по случая от компетентните органи, медиите гръмнаха: "Танов каза, че разговорът му с премиера е фалшификат." Интересно, журналистите не чуха ли онова, което им каза на излизане от разпита Танов, друго ли искаха да чуят, или някой им каза по-късно какво всъщност са чули. Защото единственото, което казва Танов тогава, а и преди това, е, че само разговорът му с Менда е фалшификат. И не е казвал същото за вече много популярния разговор с премиера по повод Мишо Бирата, не е твърдял, че е фалшифициран и разговорът му с неговия тогава заместник в митниците Антоний Странджев, както и огласеният разговор с гуруто на парламента Искра Фидосова.
По-сетнешното развитие на нещата поднесе още много изненади, част от които тиражирани от самия Танов. От последната му пресконференция например стана ясно, че премиерът много пъти му се е обаждал за различни хора, включително и за въпросния митнически чиновник от Терминал 2 на летището в София. Трябва обаче да разберем генерал Танов. Като примерен държавен чиновник той не може просто ей така да си отвори устата и да каже цялата истина. И затова замита с опашката, опитвайки се да ни убеди в няколко неща. Първо, че не помни, второ, че в онова, което все пак е принуден да си спомни поради дадената му вече гласност, нямало нищо лошо - просто премиерът го попитал защо тероризира бедния митничар, "къде играел футбол с него", въпреки че е диагностициран с исхемична болест на сърцето. От което пък ни става ясно, че премиерът вярва повече на някой разговор в съблекалнята, отколкото на директора на митниците.
Интересното обаче тепърва предстои. И то е в

поведението на самия Борисов

От началото на скандала той каза доста неща, някои от които буквално са взаимноизключващи се. Но не каза едно съществено нещо: "Не, тези записи не са верни!", или "Да, имаше такъв разговор!" А всеки знае как реагира един несправедливо обвинен човек - още в следващата секунда той започва много емоционално да опровергава.
Но това все пак са подробности. И щяха да си останат такива, тъй като на какво ли не сме се наслушали от дуото Борисов-Цветанов, че да му обръщаме чак толкова сериозно внимание, ако не беше една малка подробност, също така изтикана в зоната на здрача от част от услужливата към всяка власт журналистика. И това е твърдението на Борисов, че

Първанов му се бил обадил

и му бил казал да ходатайства за фабриката на Мишо Бирата. На който разговор пък бил свидетел Дянков.
Да оставим настрана това, че Дянков едва ли е взел втора слушалка, за да чуе всичко, което са си говорили (ако са си говорили, разбира се) президентът и премиерът по случая. Но и това са подробности.
Нека се върнем малко назад. За година и половина управление Борисов, министрите му и ГЕРБ изградиха един буквално демоничен образ на президента.

И сега - пак изненада

Първанов се обажда на Борисов и му казва нещо от рода: "Абе, я виж и оправи там работата, че аз вече не мога." И премиерът Борисов, силният човек в държавата, който твърди, че никой ме може да му влияе и който през целия си мандат води съвсем явна и ожесточена борба с президента, казва: "Слушам", вдига телефона и провежда онзи разговор с Танов по темата!
И тук вече възникват маса въпроси. Кой всъщност управлява държавата? "Демонът" Първанов или силният човек Борисов?! Или нито единият, нито другият, а - както през целия преход - бившата Държавна сигурност и мафията, за които много хора може би с основание твърдят, че са едно и също?!

Има и още въпроси

Цветанов, този иначе толкова общителен човек, който не пропускаше досега медия, пред която да не се изкаже, след началото на скандала изведнъж замълча като риба и единствените му изказвания извън чисто служебните, бяха - едно пред парламента, което по силата на служебното си положение не можеше да избегне, и друго - пред една национална телевизия преди няколко дни, с което пък даде нагледен урок как събития, към които има подчертан обществен интерес, трябва да бъдат скривани зад термините служебна или следствена тайна. Защо ли замълча изведнъж така упорито министърът на вътрешните работи?
И един друг логичен въпрос - знаел ли е Борисов, че разговорът му с Танов се записва с парафа на Цветанов? Ако е знаел, защо се е раздрънкал? А ако не е знаел, защо не е знаел, щом наблюдава пряко специалните служби? А ако приемем, както сега твърдят управляващите, че всичко това е дело на ДС и мафията, то кой е този, който я обслужва така прилежно?
Когато

 700 000 български граждани

гласуваха за ГЕРБ през юли 2009 г., със сигурност са си мислили, че избират тигри. Тигрите, които ще се справят с организираната престъпност, с контрабандата, които ще направят живота на целия български народ по-лесен, по-смислен и по-честен. Сега лъсна истината, че тези, които са смятали за тигри, се оказаха обикновени котки. От тези, домашните, за да няма пак объркване в смисъла на думите.
Тук възниква вече много по-същественият и логичен въпрос - ако Борисов е домашната котка на Първанов, както се опитват да ни убедят, то чия пък домашна котка е самият Първанов?
Всъщност много ми се иска да греша в отговорите, които сам си давам на тези въпроси.