На фокус
Студентите ни - малко или много, с такси или без?
Държавата иска по-лесен достъп до висшето образование, а бизнесът - да се орежат първокурсниците
/ брой: 30
Средното образование у нас редовно е на мушката на обществото за сметка на висшето. Обучението в университети е по-често встрани от фокуса, а случващото се там е също толкова важно както за развитието на младите хора, така и за бъдещето на страната.
Дебатът около отпадането на таксите за обучение на студенти и докторанти по държавна поръчка поразбута малко позабравената сфера и стана повод за търсене на по-задълбочен анализ за ставащото във висшето образование.
Когато се говори за достъп до висше образование, обикновено се противопоставят две тези - лесен вход и труден изход или труден вход и по-лесен изход. В първия случай идеята е в университет да се запишат всички желаещи, но само най-заслужилите да завършат. При втория вариант влизат само най-добрите, а отпадналите в процеса на обучение са малко.
Достъпът обикновено е свързан с два основни момента - резултат от изпит и финанси. У нас с годините изпитите в университетите постепенно отпаднаха, за да стане оценката от матурата универсален вход. Специализирани препитвания почти не останаха с изключение на специалности като медицина например.
Освен ниските оценки от държавните зрелостни изпити, таксите също могат да бъдат препъни камък за влизането във вуз. В момента те се поделят между държавата и студентите по държавна поръчка, а отделно има и платено обучение. Този начин на заплащане бе въведен през учебната 1990-2000 г. Средният размер на годишната такса у нас през тази академична година е 1050 лева. Най-ниски са сумите за специалностите от областите "Педагогически науки" - 780 лв. и "Хуманитарни науки" - 750 лв. За "Здравеопазване и спорт" средните такси са 1100 лв., а за "Изкуства" достигат 1450 лева. По-високи са те за докторантите - средно 1300 лева на година.
Именно тези такси обяви, че ще премахне правителството наскоро, като ще са нужни 150 млн. лева за компенсиране на университетите.
Идеята за отпадане на плащанията обаче дойде изневиделица за всички. Подобна промяна не е била нито предлагана, нито обсъждана през годините. Затова и се оказа не чак толкова добре приета от различни общности и структури. За разнопосочните реакции причина бе и направена заявка промяната да влезе в сила буквално от днес за утре или по-точно от втория семестър, докато е в ход кампанията по плащането на таксите за него.
Ръководствата на университетите очевидно бяха толкова шокирани от липсата на всякакъв предварителен диалог, в който те трябва да са задължителна страна, че им трябваха няколко дни, за да излязат с официална позиция. Макар и по не толкова директен начин, ректорите на държавните вузове на практика се обявиха срещу промяната. Те не само изразиха искрената си изненада, но и поставиха множество конкретни въпроси за влизането й в сила и за спешната необходимост от действия, които се очаква да предприемат.
От Съвета на ректорите също така не са съгласни с тезата на властта, че отпадането на таксата за всички студенти е социална мярка и предлагат други стимули в по-голям размер на студентите, които са в затруднено финансово положение. Затова и ръководствата настояват предложения модел да бъде променен.
Несъгласие с идеята на властта изразиха дори и синдикати. Националният браншов синдикат "Висше образование и наука" при КНСБ излезе с доста по-остра позиция от Съвета на ректорите и обяви идеята на кабинета за "изненадваща, неадекватна, популистка и в противоречие с дневния ред". Синдикалистите напомниха, че таксите и сега не са високи, че има редица направления, които са безплатни, за да привлекат повече кандидати в специалности, нужни на икономиката.
Едва ли щеше да се стигне до подобни оценки, недоразумения и реакции на недоволство към подобна мярка, ако властта беше действала с повече мисъл и на по-бавна скорост. Да не предизвикаш дискусия със заинтересованите страни предварително и да не проведеш подробно проучване, е не просто спорно, но и недалновидно. Показва най-малкото липсата на уважение към сектора и неумение за водене на диалог.
Да бяха вдигнали таксите от правителството, едва ли щяха да предизвикат толкова критики, колкото с въвеждането на безплатно обучение. Остана горчивото усещане за безапелационно налагане на власт без да се търси позицията на засегнатите страни.
Нуждата от такси и доколко безплатното е безплатно постави на дневен ред и план-приемът през следващата година. През последното десетилетие той се опитва да следва потребностите на икономиката, като периодично държавата увеличава или намалява бройките на новоприети студенти по различни направления. Тенденцията обаче е ясна - заради демографските проблеми и учащите намаляват.
План-приемът през академичната 2015-2016 г. е бил на близо 59 000 първокурсници, а 7 години по-късно е спаднал до малко над 41 000. Заради нуждата от кадри се увеличаваха бройките за направления като "Здравни грижи","Комуникационна и компютърна техника", "Общо инженерство", "Информатика и компютърни науки" и "Машинно инженерство". През последните години намалява приемът основно в икономическите специалности, но въпреки това направлението все още е водещо по общ брой учащи - близо 25 000. На второ място е направлението "Педагогика" с 16 900 студенти, като при него пък се отчита ръст на приема, заради нуждата от специалисти.
В същото време има редица специалности, в които никой не иска да учи, а пазарът на труда търси кадри. Затова всяка година държавата обявява нови специалности като защитени и освобождава от такси новозаписалите се първокурсници. През миналата година те бяха 18 в осем професионални направления - "Педагогика на обучението по...", "Религия и теология", "Математика", "Физически ауки", "Химически науки", "Химични технологии", "Енергетика", "Материали и материалознание".
Само преди дни бизнесът отново каза своята тежка дума за изискванията към университетите и обяви, че иска прием на 15 000 студенти по-малко през следващата академична година или общо 27 000. Така според Асоциацията на индустриалния капитал в България ще има повече конкуренция между кандидат-студентите и няма да се получи така, че за всеки завършващ средно образование да има място във вуз.
Друга отправна точка за исканията на асоциацията е нуждата от кадри не с някакво висше образование, а с конкретна квалификация, търсена от пазара на труда. Такива са например инженерно-техническите специалности. От АИКБ настояват за два пъти повече места за математици, ръст в приема на информатици, общи инженери, машинни инженери, за електротехника и електроника, комуникационна и компютърна техника, медицина и транспорт. В същото време бизнесът няма големи нужди от много на брой завършващи психология, право, обществени комуникации и информационни науки.
Натискът за намаляване на студентите у нас обаче е в противоречие с данните от европейски статистики. Според Евростат България е сред страните в Европейския съюз с най-нисък дял на висшистите в общото население. Едва 33-34% от българите на възраст между 25 и 34 години имат висше образование, като след нас са само страни като Румъния, Италия и Унгария. На европейско ниво този процент е поне 41, а някъде достига и 60 на сто.
Къде е истината тогава? Много или малко са българските студенти и кой ни иска нискоквалифицирани са въпросите, които изникват във вихрушката около казусите във висшето образование. Тя обаче трябва да се измести малко встрани от такси и бройки и да се оформи около качеството на обучението. Докато от университетите излизат недообучени кадри, които утре не могат да се справят с изискванията на работодателите, няма да има значение нито колко са, нито дали си плащат, за да търкат студентските скамейки.