Стига сте бълвали змии и гущери

Когато завърши поредното си предаване "Документите" и закрачи по улицата с гордо вдигната глава, за да се къпе във всенародната възхита, авторът Антон Тодоров едва ли си спомня стария социалистически виц за човека, който вървял и прелестите му се влачели по земята. Защо ли, ами защото на лъжата краката били къси... 

Повод за такива думи ми даде и последното предаване на Тодоров, в което бая се лъготеше. И събеседникът му Боздуганов (ако името е псевдоним, доста e сполучливо), не изоставаше от него и му припяваше. Не, вземам си думите обратно, може пък те толкова да си знаят. Микрофон е това, лесно ли е хем да не знаеш нещо, хем да го пригодиш към това, което чорбаджиите ти бленуват да чуват - ден и нощ да се бълват змии и гущери по социализма и по Русия. Така някои превърнаха антикомунизма и русофобията в професия, с която си изкарват хляба. В случая г-н Тодоров повтори смехотворната дясна легенда, че Младежката чета на Рило-Пиринския отряд избила в Жабокрек беззащитни немски войници, възстановяващи се там от раните си. По-долу ще прочетете колко "безпомощни" са били те.

Още много поводи за реакция ми дадоха двамата събеседници, но за да не заприличам и аз на всезнайко като тях, ще се спра само на един. Нека всеки читател сам реши доколко може да се хване вяра на Антон Тодоров и сие и за останалото, което избълваха в беседата си. 

Из предаването на ТВ "Европа" "Документите" с водещ Антон Тодоров. Гост Георги Боздуганов, изследовател. Тема "Национални и интернационални социалисти започнаха Втората световна война" 

Антон Тодоров: "...И няколко санаториума с ранени войници, един от тях "Жабокрек", където днешната кандидатка, дето щяла да обединява левите и десните, галеница Костинбродска (Мая Манолова? - б.а.), ходеше със Станишев, за да празнуват онова абсолютно противоречащо на всякакви закони - и военни, и извънвоенни, ранените войници в Жабокрек, дето ги избиват и ги изгарят..."

Георги Боздуганов: ...И Желю Демиревски и цялата шайка там, която пристига...

За кой ли път се повтаря това - и от по-простички, и от по-учени глави, някои дори с научни титли. Да не е известно, разбирам, но е писано, и то много, и написаното е в пълен разрез с изреченото от Тодоров. Трудно мога да приема, че не го знае, неговата памет, за която му завиждам - казвам го без ирония - не би допуснала такова нещо. И затова не за него, а за зрителите, някои от които може и да са му хванали вяра, защото той едва ли не се закле, че говори истината, ще посоча няколко факта, които опровергават бръщолевенията му изцяло. Първият е на един доста информиран човек, шефа на българското външно разузнаване през 50-те години на миналия век - Господин Гочев. Неговата книга за д-р Делиус, според моите скромни разбирания, е уникално явление, защото той съчетава белетристика с документи, че и с факсимилета на немски език. Ето до какво се е добрал той за "болните немци" в сградата на Кочериновската почивна станция, в затънтените гори на Рила планина: 

"Бюро д-р Делиус", Господин Гочев, "Народна култура", 1969 г., с. 20-21:

"...Специални отреди от тази служба ("Транспортщеле" - б.а.) се изпращаха в тила на неприятеля с особени задачи. Тъкмо такъв отряд действаше в Македония и Албания. Друг отряд издирваше неприятелски агенти и защитаваше първия. ...Именно част от втория отряд беше унищожена под Рилския манастир от Рило-Пиринския партизански отряд през 1944 година."

Ала политологът Антон Тодоров и самораслият като него историк Георги Боздуганов, съветник на Филип Димитров по националната сигурност, може би ще кажат: този е комуняга, на него ли ще вярваме, или на себе си? Тогава ето им и втори източник, и то какъв. Нацистки! На военното аташе на Германия в България:

Из твърде секретна телеграма № 03011 на германския военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България.

София, 26 август 1944 г. 23 ч.

1. Обстановката относно бандите.

Стара България

На 24 август банда с численост 100-150 души извърши нападение срещу германско подразделение за фронтово разузнаване (подчертаното мое - б.а.) на 65 км югозападно от София. Наши загуби: 6 убити, няколко ранени. (Първоначалните данни са непълни - б.а.) Материални щети: жилищните помещения, бензина, взривните вещества са унищожени, респективно ограбени. Седем товарни автомобила са опожарени и разграбени.

Военен аташе [в] София (п) [Хайнрих] Геде

N AUS T 78, R 333, Fr 290681, Фотокопие, машинопис, превод от немски език. "България своенравния съюзник на Третия райх", автори Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С. във  Военноиздателския комплекс "Св. Георги Победоносец, 1992 г.

Могат да се цитират още доста красноречиви документи и мемоари, опровергаващи господата. Най-интересен, поне за мен, е споменът на генерал Крум Радонов, цитиран от военния журналист полк. Кръстан Юруков в неговата  книга "Рилопиринци щурмуват". (Има и няколко още много интересни документа в тази книга.) Ген. Радонов твърди, че от Кочериновската почивна станция успели да избягат живи трима нацисти: "Единият от тях пада убит веднага, вторият стига до реката и бива убит там, а третият, ранен в крака бил заловен жив. Той заговорил на руски език и казал, че е червеноармеец, пленен от германците някъде около Смоленск. Той беше докаран в Пчелино. След боя Вася Рязанцев го разпита и каза: "Руски говори отлично, но е съмнително дали е пленен при такива обстоятелства, както той обяснява. Аз също съм пленен при тези боеве. Твърде вероятно е това да е власовец." ...След 9.ІХ.1944 г. германецът беше предаден на Съветската армия."

На 28 март т.г. публикувахме изследването "Нацистите "вълкодави" и "шумкарите" в Жабокрек" в рубриката "Черно на бяло" на ДУМА (https://duma.bg/natsistite-valkodavi-i-shumkarite-v-zhabokrek-n188483). Който желае, може да прочете в него повече по темата. Че и народна песен за акцията в Жабокрек да чуе. Ужас, нали г-н Тодоров!