Спортисти за пример

Тази година церемонията "Спортист на годината" предизвика доста вълнения. Най-вече сред младите ни и повече от обещаващи таланти, които намериха място в топ 10.
Класацията традиционно се прави от спортните журналисти, които по свое усмотрение дават точки на заслужили според тях.
И тази година пръв беше избран Александър Везенков. Баскетболистът игра финал в най-силния турнир в Европа - Евролигата, където го загуби с Олимпиакос в последните секунди от Реал Мадрид. Българинът обаче беше избран за най-добър играч на шампионата, нещо, което трудно се постига. В допълнение Саша стана шампион на Гърция, след което премина в НБА. Сакраменто Кингс направи така, че втори българин намери място в Лигата на извънземните...
Втори в анкетата се нареди тенисистът Григор Димитров, за който няма нужда да изброяваме какво е направил. В тройката влезе големият ни талант в плуването Петър Мицин, пред скиора Алберт Попов.
След това каре стана интересно. Първа се обиди Нургюл Салимова, която в речта си каза само: "Благодаря, за много години."
После редица спортисти, приятели и роднини изразиха недоволство заради щангиста Карлос Насар.
През годините обаче много пъти се е случвало легенди дори да не влизат в топ 3. Никой не се е сърдил. България има шестима души с по две олимпийски титли. Един от тях е Нораир Нурикян. Великият ни тежкоатлет никога не е побеждавал в тази анкета. Бил е втори. Но не се е и сърдил. Примери други много.
Спортът обаче е да възпитава. Големите ни спортисти са и за това, за да дават пример на младите. Те да им показват кое е правилното. Целта на големите ни спортисти не е само да печелят медали. Те трябва да са пример пред обществото, защото всички деца си имат идоли, които ги следват и попиват от тях.
Затова драги спортисти, давайте пример на младите не само с изявите си на терена, подиума, залата, шахматната дъска.... Правете го навсякъде, защото така е редно и правилно. Вие служите за пример на всички.