Интервю
Симеон Николов: В дипломацията няма място за агресивност
Преди да се гонят 70 служители, да бяхме провели двустранни преговори за оптимизиране на личния състав на основание член 11 от Виенската конвенция, казва дипломатът пред агенция "Фокус"
/ брой: 129
- Г-н Николов, как определяте експулсирането на руски дипломати на фона на политическата обстановка у нас, а и насред войната, водена от Русия?
- От една страна, практиката на експулсиране на дипломати преди или по време на военни действия е познат похват за ограничаване на противодействието на съответните страни и ограничаване на дипломатическите отношения, защото не е тайна, че разузнаванията на всички страни използват своите представителства за прикриване на част от дейността си.
От друга страна, изпълнението на тази крайна, рядко прилагана, в единични случаи и рядко публично оповестявана стъпка, беше като на слон в стъкларски магазин - некомпетентно, недалновидно, грубо изпълнено и еднолично, което е противозаконно и нередно. Не познават основни документи и процедури, механизмите на функциониране на държавата, разпореждат устно, вземат еднолични решения.
А всъщност МВнР има задължението само да обявява решението, не да го взема, докато правителството го взема на базата на докладваните от органите за сигурност резултати. И прависти веднага отбелязаха, че щом няма решение на МС представеното такова е нищожно.
Освен това отсъства политическата отговорност от предприемането на такава мащабна мярка - изгонването на 70 служители на дипломатическа мисия. И страшното е неспособността на вземащите решение да преценят последствията от хвърлянето ни в конфронтационна спирала в този сложен момент от много кризи. Който иска мир оставя отворени дипломатическите канали. Ние война ли искаме?
Фактът, че на преден план се изтъква аргумента "непропорционална представителност", поражда съмнения за преднамереност, защото това е стар проблем, който не е ясно формулиран в член 11 на Виенската конвенция и се урежда двустранно. Впрочем, по член 11 от Виенската конвенция при ратифицирането й сме изразили резерва, че не искаме спор за намаляване на дипломатическия състав да се решава едностранно от приемащата страна, а искаме да се урежда двустранно. А днес правим точно обратното. Невежество блика отвсякъде. По-умно беше, преди да се гонят 70 служители, да бяхме провели двустранни преговори за оптимизиране на личния състав на основание член 11 от Виенската конвенция и много хора щяха да си заминат.
Вторият аргумент (за "нерегламентирана дейност") би трябвало да е по-съществен, но тук просто боде очите механичното изпълнение на сведена за изпълнение задача. Защото към заподозрените, вероятно някои от тях справедливо, са "прикачени" готвач, учителка в детската школа, шофьори и т.н., да не говорим за пристигнал преди 12 дни директор на културен център. Съществува особеност в международната практика, че в случай на доказана "нерегламентирана дейност" на дипломат, засягаща националната сигурност, се уведомява съответната държава, за да отзове служителя си, без да даваме гласност за това. Всичко друго има други политически и пропагандни цели. В случая, освен външнополитически, можем да говорим и за разпалване на противопоставяне в българското общество в момент на пренареждане на политическите пластове и вземане на важни държавни решения. А това лесно може да прерасне в разправа с инакомислещи. Не си спомням по повод на това, че някои обвиняват политици в контакти с дипломати, в дългогодишната си дипломатическа практика някой немски политик например да е отказвал да говори с мен. Ако няма диалог между дипломата и политика, по-добре ли е да се върнем във времената на лъковете и копията?
- Уместни ли са призивите за промяна на българското решение и как кореспондират с националните интереси на страната ни?
- Няма съмнение, че езикът на руската посланичка е несъвместим с дипломатическите норми и практики. Ако тя не беше поставила ултиматум със срок от 24 часа за оттегляне на нотата, то диалогът щеше да се развие към възможен политически изход. Няма как уважаваща себе си държава да позволи да й се поставят ултиматуми! В дипломацията няма място за агресивност!
Безспорно е обаче, че България трябва да коригира своите прибързани и прекомерни мерки, вкарвайки искането си в руслото на процедурите и дипломатическия подход. Това не би означавало, че прави отстъпление, а че подхождаме прагматично. Едни преговори са успешни тогава, когато и двете страни са удовлетворени.
- Чуваме различни теории, но какво действително се крие зад решението за експулсирането на дипломатите - споменахте шофьор, градинар и т.н.?
- Можем само да спекулираме. Ако идеята е дошла отвън, то авторът й е имал най-малко два аргумента: първо, действително да се осигури в контраразузнавателно отношение предстоящата фаза на рязко укрепване на Източния фланг на НАТО с въоръжени сили и бойна техника, както бе решено на срещата на върха в Мадрид преди дни. Второ, решително да се повлияе на обществените настроения в антируска насоченост и да се утвърди едно дясно и прозападно управление. Причината и за двата аргумента е, че България винаги е била считана за най-слабия член от веригата от Балтика до Черно море, очертаваща Източния фланг на НАТО. В ситуация на война обаче няма да е изненада крута мярка за заздравяването й. Тук в скоби може би да отбележа една новина - от Канада, че отварят нови посолства в Европа, за да спомогнат "за париране дестабилизиращата дейност на Русия", което си е почти откровено признание за разширяване на разузнавателния и контраразузнавателния фронт. Тоест дипломацията и разузнаването ще останат завинаги неразделни братя и сестри.
А ако идеята е от българска страна, което е по-малко вероятно, то тя има политически корени, но издава и политическо късогледство, недалновидност, аматьорство и склонност към демонстриране на някакво "бабаитство", без да си дават сметка, че ние не сме толкова значими и с такава тежест като страна.
Формулировката на службите пред българските депутати за "обосновани предположения" говори по-скоро за липса на доказателства, но може да се интерпретира и в посока, че от тях е поискано да уличат определен брой служители на руското посолство, а решението на премиера в оставка не е по повод на конкретни случаи и доказателства от конкретни разработки на лицата. Но ако управляващите са млади и неопитни, то специалните служби, които подават информацията и имат по-голям експертен потенциал, би трябвало да имат и политическата смелост да ги предупредят за последствията.
- Съобразено ли е това взето решение с дългосрочните интереси на България?
- Изгонването на дипломати е недружелюбен политически акт, който се отразява на двустранните отношения, разбира се. На първо място, следва реципрочно действие от другата страна. Ерозира доверието. Намалява диалогът. Предупрежденията от руска страна за "асиметричен отговор" означава, че скандалът няма да се размине само с изгонване на български дипломати от посолството и консулствата ни в Русия. Щетите ще бъдат предимно икономически, и то тежки. И това ще се отрази на връзките и общуването на нашите народи във всички области. Не ни отиваше да бъдем ястреби и дано не стигаме до горене на книги и забрана на концерти, както в други страни, но не помислихме и за последствията в геополитически план. Турция и Русия взаимно се ограничават или подкрепят. Известни са амбициите им и на Балканите. Разумно е да имаме добри отношение с двете регионални сили. Гърция и Турция завинаги ще останат в два различни лагера.
Въпреки че ние осъждаме руската агресия, защото, каквито и да са причините, само на масата на дипломатическите преговори е редно да се решават проблемите, но правило е винаги да се остави отворен дипломатически канал за в случаи на необходимост. И най-голямата грешка е, че отиваме към риск, все още само риск, но от скъсване на отношенията с Русия. А в такова напрегнато време задължително трябва да оставим канал за договаряне, защото по време на война, а и след като приключи, ще трябва да седнем заедно на масата и възстановим отношенията си.
- Какво означава дадена държава да остане без дипломатическо представителство?
- Тъй като с лекота се използват различни понятия, водещи до погрешни заключения, нека да е ясно, че "закриване" на посолство не означава прекратяване на дипломатическите отношения между държавите. В редица случаи посланици са акредитирани като такива и в други съседни страни.
А за прекратяване на дипломатическите отношения е необходимо решение на една от двете страни. Такова е възможно, когато е отпаднал стратегически интерес към другата държава или й е обявена война.
Заявлението от българска странна за "временно закриване на генералното консулство на България в Екатеринбург" бе отново резултат от липса на професионализъм, тъй като за такава стъпка се иска пак решение на МС. И да се надяваме, че няма да се стигне до прекратяване на дипломатическите отношения, защото има още други стъпки до тази крайна мярка.
Със съкращения