Сапунът - главен герой в горещините

Интересен въпрос: наистина ли сапуните са толкова нужни за нашата кожа, ако хиляди години хората са минавали и без тях? При това в жеги като днешните.
Ние не знаем точно кога се е появил сапунът, но можем да предположим, че още древният човек е забелязал как мазната коса и мръсните ръце, изцапани и с пепел, при измиване с вода и сапун стават чисти. 
Първите данни за използване на сапун са намерени в древните шумерски глинени плочки (около 2500 г. преди н.е.) на територията на съвременен Ирак.
В египетски папирус от селището Ебер е открита първата рецепта за сапун (около 1500 г. преди н.е.). Описана е комбинация от животинска мас, олио или зехтин и алкална сол, служеща за лечение на кожни болести, а също така и за миене. Красивата Клеопатра използвала различни напарфюмирани сапунени смеси.
Английското наименование "soap" идва от легендата за планината Сапо. Там правели жертвоприношения с животни. Стопената мазнина се смесвала с пепелта от огъня и дъждовната вода я отнасяла към река Тибър. Наблизо жените перяли дрехи, които от "сапунения разтвор" ставали по-чисти. Разбира се, древните римляни с удоволствие използвали сапун, когато се къпели в разкошните терми.
След като завзели римските земи, варварите бързо прекратили това разточителство и разрушили всички римски СПA-курорти, за да не изкушават своите доблестни воини с телесни удоволствия и да не ги отвличат от войните и грабежите. Изглежда мръсотията и миризмата били важна част от страховития имидж на варварите и те не рискували да го променят кардинално чак до ХVII век.
Има много исторически анекдоти за хигиенните навици на кралските особи, както в тъмните времена, така и в по-просветеното Възраждане, а ако трябва да сме точни - за липсата на такива навици. Дори Мария Антоанета се къпела веднъж месечно.
От историческите хроники е известно, че през V век само в отделни южни райони на Испания и Италия са варели сапун. Но го използвали най-вече за пране на дрехи, тъй като къпането било рядкост. Просто такива били каноните на Църквата. А ходенето на обществена баня се смятало за грях, защото някои двойки се забавлявали там, за което свидетелстват средновековните гравьори-папараци.
В началото на първото хилядолетие в италианския град Савон монасите създали цяло промишлено производство за сапун, което процъфтява и до днес. Там се произвеждат само натурални (и скъпи както през Средновековието) сапуни по старинни рецепти. В Кастилия за първи път получили твърд бял сапун, оттам идва и наименованието на познатите ни бели калъпчета. Не след дълго и в Марсилия се наложило производството на сапун. И до днес марсилският сапун се прави от чист зехтин по същата средновековна рецепта и е особено популярен в света на натуралната козметика.
През ХII век в Англия правели сапун от растителни масла: памучно, палмово, кокосово и соево. До края на ХIХ век сапунът бил истински лукс, облагал се с приличен данък и бил недостъпен за по-голямата част от населението на Европа. Но останалите живи след страшните епидемии от чума, холера и едра шарка европейци най-после разбрали, че трябва да поддържат хигиена и започнали да варят сапун в домашни условия, като използвали същите съставки - пепел и животинска мазнина. Процесът отнемал много време и сили, затова домакините правели сапун един-два пъти в годината.
За щастие през ХХI век сапунарството от необходимост се превръща в увлекателно и популярно хоби. Вкусили от всичките изкуствени прелести на еволюцията: химически торове, добавки, оцветители, сгъстители, емулгатори и пр. - и оттам сдобили се с масови алергии, жените изровили бабините тетрадки с рецепти. Как се прави натурален екологичен сапун, без да се принасят в жертва домашни животни, при това изгодно, четете по-нататък.

Удоволствие, хоби, малък семеен бизнес

В домашни условия сапун се приготвя по три начина: горещ, студен и от готови сапунени основи. Първите два са трудоемки и отнемат много време. Всъщност това е химически процес. Варенето продължава 2-3 часа, изисква търпение и точно спазване на технологията.
Приготвянето на сапун не е просто работа, а в голяма степен творчество. Много дами, веднъж пробвали от любопитство, вече не могат да се спрат и варят ли, варят... При това измислят собствени рецепти и дизайн. В Европа това хоби на домакините е прераснало в малък семеен бизнес. Както в големите, така и в малките европейски градчета могат да се видят магазинчета с разноцветни благоуханни сапуни. Както изглежда, любовта към сапуна е в кръвта на жените. За една дама е истинско удоволствие да използва собствен сапун, защото знае от какво е направен и за кого.
Затова изненадайте приятели и познати с оригинален подарък - калъпче ароматизиран сапун, който сте приготвили сами. Първо си набавете нужните продукти:
* 100 г най-обикновен сапун с неутрален аромат (по-добре детски)
* растително масло без аромат (прасковено, бадемово, рициново, зехтин, от авокадо, жожоба) - едно или смес от няколко
* глицерин
* етерични масла
* вода или отвара от билки.
Първо настържете сапуна на ренде и го стопете на водна баня на много слаб огън, с постоянно бъркане. Постепенно добавете половин чаша гореща вода или настойка от лайка, невен или мащерка. Щом сместа се разтопи, свалете съда от огъня. В горещата смес прибавете 3 ч. л. растително масло, 1 ч. л. глицерин и хубаво разбъркайте. Можете да оцветите сапуна с натурални продукти: цвят от лайка (жълт); шафран (яркожълт); водорасли, спанак, сух магданоз, копър (зелен); сок от червено цвекло (розов, червен).
Накрая добавете любимото си етерично масло (само сместа да не е много гореща) и разлейте в малки пластмасови кутии, предварително намазани с масло. След като сместа се охлади и втвърди, внимателно извадете сапуните и ги оставете 2 дни да съхнат върху хартия.


Течен или твърд - кой е по-ефикасен?

Кой сапун е по-ефикасен срещу микробите - твърдият или течният?
Според изследователите при правилно миене на ръцете (т.е. втриване в продължение най-малко на 20 секунди), твърдият сапун е изключително ефективен по отношение на бактериите.
Приблизително същите резултати са установени и при течните сапуни с доказан състав.