Походът срещу здравеопазването не означава реформа

Д-р ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ е депутат от Коалиция за България в 41-ото народно събрание. Бил е министър на здравеопазването от 24 април 2008 до 27 юли 2009 г. и кмет на Стара Загора от октомври 1999 до октомври 2007 г. Бил е директор на Районна болница - Стара Загора, от 1997 до 1999 г. Завършил е ВМИ в Пловдив.


- Д-р Желев, откъде идват големите разлики в отчетите за наличностите в резерва на НЗОК?
- Управляващите трябва да кажат. Но тези разлики са най-малкото смущаващи. Това означава, че или действително парите ги няма, или тези, които ги управляват, не са наясно къде са. Или са наясно какво са ги правили и как, но не искат да кажат. В парламента е отчетът на бюджета на НЗОК и там пише, че към 31 декември 2009 г. е реализиран излишък в размер на 455 421 000 лв. при планиран 401 761 000 лв.
- Т.е. излишъкът е бил с 54 млн. лв. повече?
- Именно. Но интересното е, че в края на м.г. не бяха разплатени сериозни пари на болниците, а в същото време касата е разполагала с ресурс, който е позволявал да плати голяма част от тези задължения. Но не го е направила, прехвърлила е едни пари в бюджета, а едни други пари...
- Къде са?
- И ние това питаме. Защото информациите за големия резерв, който даваха двама поредни здравни министри в рамките на по-малко от 5 месеца, са, меко казано, смущаващи. При отчет за 450 млн. лв. единият министър говори за над 860 млн. лв., а другият - за 350 млн... На практика 100 млн. лв. не излизат...
- Защо, след като е имало пари, в началото на т.г. не беше платено на болниците и на лекарите?
- Единственото ми обяснение е, че управляващите бяха обладани от фикс идеята да има нулев дефицит и всички тези пари минаха в общия резерв за поддръжка на фиска. Явно тази идея, с която се целеше да влезе страната ни в еврозоната, не проработи. Тя много бързо бе забравена, но от целия този акт пострадаха болниците, защото не им беше платено за извършена дейност. А това се отразява върху хората. Върху болните. Поредният провален експеримент. Походът срещу системата на здравеопазването не означава реформа. Защото е започната по този начин като финансов и административен натиск, за да се закрият определени структури. Сбъркана философия, водеща до напрежение и най-вече - несигурност за здравето и живота на хората.
- Коалиция за България ще подкрепи ли проекта за увеличение на средствата на НЗОК за т.г. с 220 млн. лв.?
- Да, защото той поддържа нашата теза. Още при формирането на тазгодишния бюджет искахме повече средства да се предвидят. Или поне да са на нивото на бюджет 2009, защото при предстоящите промени е важно да се осигури стабилно финансиране на системата. Реформа се прави с пари.
- А тези 220 млн. лв. ще стигнат ли за това, което искат управниците да направят?
- О, не. Няма да стигнат. КБ ще подкрепи проекозакона, но с условието между двете четения да бъдат потърсени пътища за увеличаване на бюджета поне с още 100 млн. лв., за да могат болниците нормално да завършат т.г. Иначе до края на годината ще се наложи още една актуализация на бюджета.
- Различни анализи и статистически данни показват, че като брой болнични легла страната ни е в границите, в които са и други държави от ЕС. В същото време броят на болниците в България е повече от този в други страни на съюза. Въпреки това при разискванията на областните здравни карти се говори за "свиване" на леглата. Как да разбираме това разминаваме?
- Болничната мрежа в страната има нужда от преструктуриране. Това и ние сме го казвали, и сме обмисляли варианти. Въпросът е как ще се направи. По какъв начин ще се отчете необходимостта от здравна помощ на основата на социални, демографски и здравни показатели след обстоен анализ. За съжаление това, което се прави в момента, е опит за адаптиране на статуса към някакви въображаеми, измислени стандарти. Ето например хирургията. Една болница с размерите на областна има средно 50-60 легла в хирургична клиника. Но малка общинска или частна болница няма повече от 10-15 хирургични легла. Може ли да се искат еднакъв брой операции от отделение с 50 легла и от отделение с 15? Излиза, че в малката болница пациентите трябва да лежат по двама на легло. Т.е., като се правят стандарти и критерии, те трябва да са съобразени с реалността.
- Критериите, които наскоро се спуснаха, са изработени на базата на резултати само от 2009 г. Това нормално ли е?
- Направени са на базата на статистика и на критерии, наложени от един проект на Световната банка, в който се предлагаха стандарти в АГ-сектора и в хирургията.
- Какъв е този проект и откога е?
- Отпреди 2 години.
- Значи, когато сте бил министър, той ви е бил известен?
- Да. Но тези стандарти не бяха съобразени с реалностите у нас - здравните и социалните показатели, демографските характеристики, инфраструктурата и пр., и на практика не са осъществими. По тази причина не си позволихме дори да ги дискутираме. А тези характеристики и в момента са същите.
- Защо при подготовката на здравната карта се налагат стандарти и на частните болници?
- Те също имат финансиране от публичния ресурс. В случая - НЗОК. А ако се приеме, че в реформата ще бъдат ангажирани само държавните, областните и общинските болници, трябва да се промени моделът на финансиране на здравеопазването. Ако това е целта на промените, ако управляващите целят общественият финансов ресурс да покрие само държавни, областни и общински болници, трябва ясно да го заявят. В този случай трябва първо да се въведе допълнителното осигуряване и хората да имат възможност за избор. Но такова нещо не се случва. Значи частните болници трябва да изпълняват същите критерии, както и останалите, след като ползват обществен ресурс.     
- Какви са прогнозите ви, ако все пак здравната карта продължи да се изработва по начина, по който се прави сега?
- Ще се предизвика голямо напрежение. Резултатът от това, което се прави в момента, според мен ще е само един - листа на чакащите. И т.нар. здравен туризъм - огромни групи хора от малките населени места ще започнат да се местят към големите градове и големите болници. Тогава натискът в тези болници ще е много по-голям, а плащането за свършена работа там ще е както сега. На практика те ще получават по-малко пари отсега. От друга страна, заради ограничения достъп до медицинска помощ пациентите ще бъдат принудени да търсят лекарска помощ по-късно, когато заболяването им е напреднало. А това от своя страна ще затрудни и значително ще оскъпи лечението им... Ако някой си мисли, че като бъдат закрити 5 или 10 хил. болнични легла, харчовете за здравеопазването ще намалеят, много се лъже. Заболеваемостта и болестността на нацията расте по обективни причини. Затова се увеличават и хоспитализациите. И този процес не може да бъде спрян със закриването на легла. И не бива да се злоупотребява със "свръххоспитализациите" и да се твърди, че се дължат на некоректно отношение на болничния сектор към касата. Не отричам, че има немалко такива случаи, но те не са масово явление. Промяната на броя на болничните легла може само да пренасочи потока от пациенти и финансовите потоци. Но здравеопазването далеч не е само бизнес. И е време да се осъзнае, че в него най-важен е пациентът. А в тази реформа, която се опитват да правят сега управляващите, той изобщо не е в центъра.


НЗОК не е изпълнила и разходната си част

Към 31 декември 2009 г. са събрани 2 208 197 000 лв., което е 89,3% изпълнение. Планираните приходи и трансфери възлизат на 2 472 943 000 лв. В закона за бюджета са заложени 2 071 182 000 лв. разходи. Похарчени са 1 752 776 000 лв., т.е. 84,6% от предвиденото.


Резервът - 860 или 350 млн. лв.?
На 12 февруари 2010 г. здравният министър Божидар Нанев заявява, че наличностите по сметките на НЗОК в БНБ към 31.12.2009 г. са 860,3 млн. лв. На 14 май 2010 г. министър Анна-Мария Борисова казва, че към 31.03.2010 г. парите в този резерв са 800 млн. лв. На 25 юни 2010 г. проф. Борисова обявява пред парламента, че депозитът на НЗОК в БНБ е 350 млн. лв.