Парадокс е младите да гласуват за десни партии

– Проф. Проданов, как ще коментирате възхода на левите партии в Испания и Португалия, а от миналата седмица – и в Норвегия и Германия?

– Както системните десни, така и системните леви партии в Европа през последното десетилетие преживяват кризисни процеси, свързани с нарастващата криза на глобалния неолиберален капитализъм. Тя има различни измерения – по-ускорено от всякога нарастване на социалните неравенства; възход на глобални монополи и глобална олигархия; криза на либералната демокрация; здравна криза; екологична криза; промени в съотношението на силите в световен план; заник на монополярния американизиран свят, водещ до нови студени, хибридни, търговски, технологични, кибер войни. Във възход са нови популистки партии и политически сили. Видяхме го и у нас с неочаквания резултат на партията на шоумена Слави Трифонов, излязла на първо място на последните избори.

През последните години от традиционните социалдемократически партии се отцепваха различни групи от хора и създаваха нови леви партии. Предходните комунистически партии навсякъде се сринаха, а преди десетилетия в тях членуваха стотици хиляди хора. В много страни предходната левица изчезна или се маргинализира. Типичен пример в това отношение са Франция и Италия, както и почти цялата Източна Европа и територията на бившия Съветски съюз.

Думите "социализъм" и "ляв" в политическия смисъл се появяват за първи път във Франция, а сега там политическите сили, свързани с тях, са изтикани в периферията. В този контекст левите партии търсят посоки на трансформация и това, което става в страни, в които те имат някакъв успех, трябва внимателно да се наблюдава и анализира, за да се ползва техният положителен опит.

– В тази ситуация как левицата може да наложи своите идеи като принципи на управлението?

– Досега навсякъде, в една или друга степен, наблюдаваме фрагментация на политическото пространство, поява на нови партии, нарастващо значение на един или друг лидер за привличането и задържането на избиратели. Никъде левите партии в Европа не печелят през последните години мнозинството от гласовете, за да могат да съставят самостоятелно правителство. В Испания управляващата социалистическа работническа партия няма мнозинство в парламента и се крепи на съюза с няколко други партии. Радикалната антикапиталистическа сила "Подемос" загуби позиции и създателят й Пабло Иглесиас отказа да се занимава с политика. Испанската социалистическа работническа партия няма мнозинство в парламента. А при изборите за регионален парламент в Мадрид през тази година победи дясната Народна партия.

В Португалия социалистическата партия също бе на първо място по спечелени гласове, но недостатъчни, за да управлява сама, поради което състави съответната коалиция. В Норвегия през последните осем години управляваше дясно правителство, а водещата лява партия на лейбъристите бе в упадък. Сега обаче нещата се обърнаха и на изборите през миналия месец лявата коалиция, начело с Лейбъристката партия, спечели мнозинство от 52%. За първи път радикалната Червена партия на марксистите мина 4-процентната бариера и влезе в парламента, получавайки 4,7% от гласовете. За това допринесе значително фактът, че данъчните реформи на десницата преди това много силно бяха в полза на богатите за сметка на останалото население и Лейбъристката партия предложи по-радикална, обърната към мнозинството от населението, програма.

– Интересна е ситуацията и в Германия, където Меркел загуби лидерството след 16 години управление...

– В Германия допреди няколко месеца социолозите говореха за упадък на социалдемократическата партия и й даваха трето, някои дори четвърто, място на бъдещите избори. Това не се сбъдна и макар и със съвсем малък процент от 1,6 първи излязоха социалдемократите. Главната причина за тази победа обаче бе имиджът на водещите фигури на другите партии – лидерът на Зелените Анна-Лена Бербок бе обвинена във финансова нечистоплътност и плагиатство, а наследникът на Меркел – Армин Лашет, бе заснет от случайна камера да се смее по време на наводнението в Германия през юли 2021 г. В тази ситуация печеливш се оказа лидерът на социалдемократите Олаф Шолц. Той създаде именно представата за надеждност и приемственост и това доведе до успех на социалдемократите. Личният рейтинг на Шолц надвишава няколко пъти рейтинга на партията му. Но много по-радикалната Лява партия намали броя на поддръжниците си и едва набра минималните 5%, за да влезе в парламента. Това показва, че радикалността на позициите сама по себе си не е достатъчна за победа.

Германският парламент, подобно на българския, е силно фрагментиран и двете най-големи партии общо печелят по-малко от половината места, поради което ще има дълги и трудни преговори за създаване на коалиция. Излизането на преден план на социалдемократите, макар и с по-малко от 2%, дава някаква надежда за спиране на упадъка им, което е много важно за левицата в Европа изобщо, тъй като Германия е водещата страна на континента, чийто политически ландшафт има значение и за нас. Изводът, който можем да направим, е, че наред с партията, нейната стратегия и поведение, много важен е и образът на лидера, доколко той привлича или отблъсква избиратели. 

– Къде грешат левите в България?

– В България също има фрагментация на лявото с десетки комунистически и социалдемократически партии, които взаимно се критикуват. От БСП непрекъснато се откъсват отделни групи, които съставят свои партии. В същото време поради множество причини в България левите са в по-добри позиции в сравнение с тези в повечето бивши социалистически страни от Източна Европа. Трансформацията на БСП след 1989 г. протече в условия на неолиберализация на водещите социалдемократически партии в Европа по посока на "Третия път" на Тони Блеър и "Новият център" на Герхард Шрьодер. Тя се прояви в приемането на глобализирания пазар за капитала и отслабване на регулативната и преразпределителна роля на държавата, в намаляване на данъците за капитала, в замяна на защитата на социални класи със защита на сексуално различните, малцинствата и пр. В момента се виждат признаци на осъзнаване, че това неолиберализирано ляво у нас трябва да бъде променено.

Съществен проблем на левите у нас са деинтелектуализацията и недостатъчният анализ на световните тенденции, на опита на най-добрите леви партии и лидери в света. Езиковата изява на намиращите се в парламента леви не се различава съществено от тази на десните. В техния език няма да срещнете, или много рядко ще срещнете, термини като "капитализъм", "експлоатация", "неолиберален капитализъм", "реставрация на капитализма".

– Но за младите тези термини не звучат ли малко остаряло?

 – БСП е партия, традиционно привличала младите, които са виждали в нея бъдещето. Сега, за съжаление, основната избирателна маса е от пенсионери и възрастни хора. Недостатъчно се работи с младите и е налице парадокса, че повече млади хора у нас гласуват за десните, а не за левите партии. Партията се нуждае от програмно обновление съобразно новите тенденции през последните години. Нужна е програма на партията в съвсем новата геополитическа ситуация, при постепенния заник на неолибералния капитализъм, възхода на Китай и Четвъртата индустриална революция. 

В света в последните години има възход на нови модели на социализъм, които трябва да се имат предвид – социализмът с китайски характеристики, екосоциализмът, дигиталният социализъм. Във възход в различните части на света е кооперативното движение. По данни от 2015 г. в Европа членове на кооперативи са 127 милиона души, което означава, че един от всеки 5 човека е член на кооператив, и техният брой непрекъснато нараства. Между 2005 и 2015 г. броят на кооперативите в Европа е нараснал с 12%, а тяхната членска маса – с 14%. Във възход са т.нар. платформени кооперативи, свързани с дигиталната икономика. У нас обаче левицата като че ли не забелязва това. Налага й се да предприеме програмно обновление.

– Може ли да се постигне обединение на левите партии за обща политика?

– На обединението на лявото трябва да се гледа позитивно. Много по-добре е различията да са вътре в една общност и така да се стига до най-добрите решения, отколкото да продължава непрекъснатото отлюспване на нови и нови парчета от водещата лява партия. Различни леви партии има, както у нас, така и навсякъде по света, още от XIX век насам, когато се появява разделението между социалдемократи и комунисти. Сега навсякъде има разнообразие от партии, идентифициращи се като леви – системни и антисистемни, парламентарни и извънпарламентарни, умерени и радикални, и т.н. В САЩ и Великобритания, поради мажоритарните системи на гласуване, различните версии на лявото съсъществуват в рамките главно на една партия, докато в останалите страни има много по-голяма фрагментация.