АРТ ПОСОКИ
Някъде там, по пътя, ще се роди смисълът...
Живописта е голямата любов на художничката Стилияна Узунова, но с талант и фантазия тя преобразява и лицата на хората
/ брой: 140
"Има още много ненарисувани картини... Като мине време, впечатленията се избистрят и някак остават концентрираните спомени. Имам още сюжети, които искам да пресъздам. Когато Вихра (Пешева - б.а.) ме покани да направя изложба в галерия "Астри", намерих смисъл за себе си да продължа с този цикъл." Това разказва художничката Стилияна Узунова, чиято втора изложба със сюжети от Париж приключи преди дни. Първата подготви през 2019-а и тя бе "творческият ѝ дебют" пред ценителите на изобразителното изкуство в Бургас - с домакинството на галерия "Пролет". По думите на авторката и двете пространства са много специални - със своята атмосфера и публика, и кореспондират много интимно с темата.
А вдъхновението за тези живописни гледки, излъчващи меланхолия, романтика, светлини, звуци, аромати, спохожда Стилияна в сърцето на Града на любовта. През 2019 г. тя пребивава два месеца в международната резиденция за артисти - Сите ентернасионал дез'ар, след спечелен конкурс на Съюза на българските художници. Да отиде в една световна столица, която е била и продължава да бъде с много мощна творческа енергия; да черпи вода, както се казва, от извора; да се срещне с артисти от всеки край на света и да обменят творчески впечатления; да види тези богати колекции и в оригинал - свои любими художници, е наистина прекрасна възможност! Благодарна съм на СБХ, че ми я дадоха!, признава художничката.
Спомените постоянно я връщат там... Толкова много сила има в Париж. Духът на този град е сякаш жив. Навсякъде се усеща животът. От ситето, където се чуват непрестанно звуците на камбаните, мелодиите от пиано и флейта... И безкрайните сирени. До скитниците, на всеки ъгъл, които си търсят късмета. И ние не трябва да спираме да търсим нашия дух, да се изследваме, да правим това, което ни доставя удоволствие. Някъде там, по пътя, ще се роди и смисълът, вярва Стилияна.
Обикновено свързваме рисуването с уединение, спокойствие, самовглъбяване, но когато имаш семейство и две любознателни артистични деца, творческият процес се вмества в "откраднати" часове между многобройни ангажименти. Заради Сами и Ника в последните години ѝ се налага да работи вкъщи. А ситуацията с пандемията създаде на всички много трудности. Но Стилияна вярва, че ако човек има какво да каже със своето изкуство, трябва да се опита да го отрази в точния момент. Балансът е трудно постижим, но не е невъзможно. Понякога си мисли, че именно когато е трудно, това е и стимул да го направиш още по-добре. Едно със сигурност знае: да си родител е най-голямото изпитание!
В рода на Стилияна са няколко поколения творци: един от прадядовците ѝ е зограф от Самоковската школа, учил иконопис в Атон; родителите ѝ също са художници. Тя завършва НУИИ "Илия Петров", след това - Националната художествена академия. Така че отрано е била наясно каква ще е нейната професия. Пред мен никога не е стоял въпросът "Какъв искам да стана, когато порасна". Казвах, че съм художник, като бях на четири. Татко и мама канеха гости и ми правеха импровизирани изложби. Имам много приятели, които още си задават този въпрос... Щастлива съм, че обичам професията си и никога не съм била поставена пред подобен житейски казус, казва с усмивка Стилияна.
Завършила е "Книга, илюстрация и печатна графика" в НХА при големия майстор в тази област проф. Владислав Паскалев. Не знам дали повечето читатели си дават сметка как се оформя, илюстрира и създава едно книжно тяло. Това е голяма отговорност и концептуално решение, което художникът претворява - да подкрепиш автора и историята, като надградиш още един свят и покажеш твоя ракурс и поглед, споделя художничката. И признава, че има голямо желание да създаде илюстрации за някое литературно произведение. Но така се случва във времето - живописта да бъде нейният пристан. Благодарна е и на професор Паскалев за посоките, които им дават в ателието - как един артист да изведе собствения си почерк и да не бъде "ала...".
Живописта е голямата ѝ любов, но не е единственото средство за изява на таланта ѝ. Тя е отговорен гримьор в шоуто "Като две капки вода", има дългогодишен опит и в киното, телевизията, рекламата и т.н. По думите ѝ тази работа по-скоро има общо с рисунката и фантазията. Често се налага да си много наблюдателен, за да хванеш портретна прилика и да експериментираш с различните лица и начина, по който ще са най-близо до оригинала. Това е екипна работа, в която с годините успяхме да стиковаме една "машина", която радва българската телевизионна публика. И колкото и да сме важни гримьорите в този формат, до нас стои огромен екип от актьори, които обживяват работата ни, режисьори, оператори, сценографи, стилисти, фризьори и т.н., разкрива Стилияна.
Хората често бъркат сценичния грим с всекидневния, някои полагат големи усилия да наподобят свои любимци, кумири. Но по-скоро постигат обратен ефект. На това художничката отговаря, че желаният резултат винаги е индивидуален и вкус не можеш да си купиш от магазина... Смята, че в България не са много хората със собствен стил. А сценичният грим е творческо решение, което е въпрос на концепция, сценарий и режисура. И възможностите са безкрайни.
Безкрайни са и творческите интереси на Стилияна. Преди години, например, мечтала да учи сценография - ако се вгледаме в живописните ѝ платна, ще открием елементи, акценти, може би повлияни от това. Признава, че с огромно удоволствие би осъществила проект за сцената, "ако ми се доверят"... Защото всички изкуства я вълнуват. Когато някой иска да ти каже нещо и имаш сетивата да го усетиш, винаги си вдъхновен. Човекът има нужда от вдъхновение, убедена е художничката.
Дали ще има "Париж 3"? Сигурно ще има..., загатва Стилияна. Но сега работи над нова изложба, която е в много различна посока. Надява се тази година да е по-спокойна и да успее с начинанията си.
Снимки Личен архив