Нови пространства, нови форми
Нужни са нови форми. Нови форми са нужни, а ако ги няма, то тогава нищо не е нужно - Трепльов, "Чайка" от А. П. Чехов
/ брой: 6
Неочаквано за мнозина и желано от мнозина събитие се случи в театралния живот през изминалата година - бяха открити цели три нови театъра. За съжаление единствено в столицата, но и това никак не е малко, като се има предвид както многогодишната стагнация в сферата на културата, така и сложният във финансово и творческо отношение живот на всеки театрален организъм. И въпреки това в пространствата на НДК първо се появи "Нов театър", последван от театър "Крикор Азарян", а малко преди Канала се роди и "Независим театър". Три нови театрални пространства, които заявяват амбицията си да проправят нови пътища за съвременния български театър, а също и да потърсят нови форми, защото както е известно от прочутата в театралните среди реплика от Чеховата "Чайка" - "Нужни са нови форми. Нови форми са нужни, а ако ги няма, то тогава нищо не е нужно." И така има нови пространства, остава да видим дали има нови форми, а защо не и нови идеи.
В манифеста при откриването си "Нов театър" прокламира, че театърът ще бъде с ясна човеколюбива позиция за света, в който живеем, с ценностна система, в която превъзхождат доброто, красивото, съзиданието и любовта. Спектаклите ще носят радост от сътворението, а хуманистичната естетика ще бъде верую на новия театър. Представянето на българските автори и българската литература ще бъде грижа на неговите създатели. При откриването на театър "Крикор Азарян" бе заявено, че основните цели, заложени в програмата му, са да поставят най-добрите български режисьори, да се представят най-интересните спектакли на извънстоличните театри, да се даде възможност за изява на най-младите творци. Да има дом за българската драматургия е и моя лична кауза. И макар да съм наясно, че това е изключително висока летва, съм сигурна, че ще успеем да я реализираме, допълва Яна Борисова, художествен директор на театъра. От своя страна създателят на "Независим театър" - актьорът Слав Бойчев, познат също като режисьор, продуцент и създател на Младежката организация за независимо театрално и филмово изкуство (МОНТФИЗ), заявява, че събира под един покрив едни от най-известните театрални актьори, режисьори и продуценти, че театърът ще даде възможност на най-добрите спектакли на извънстоличните театри да гостуват на неговата сцена, че специална комисия ще подбира най-добрите представления на новозавършващи класове от театралните училища, че актьорите и екипът на всяка нова продукция ще бъдат подбирани с национален кастинг, за да бъде дадена възможност на най-добрите и най-подготвените да заемат мястото си в новооткрития театър.
Както се вижда, заявените намерения и на трите театъра са сериозни, амбициозни и се забелязва подчертан интерес или по-скоро грижа за родната драматургия. В този план, струва ми се, е важно да се обърне внимание на започващия скоро Фестивал на българската драматургия в "Нов театър", за който ДУМА писа, в чиято програма са включени "Гарванът" от Калина Попянова (продукция на Театър 199), моноспектаклите на Николай Урумов "Лалугер" и "Ние, българите. Открит урок за чужденци" по текст на Александър Урумов, моноспектакълът на Димитър Живков "Тиква" от Александър Урумов (продукция на Сатиричния театър), моноспектакълът на Яна Титова "Глас" от Елена Алексиева (продукция на Народния театър). Наистина повечето от представленията са продукция на столични театри, но в програмата е и представлението на фондация "Театър Корсар" "Да бъда или не?" по текстове на Софокъл, Молиер, Улиям Шекспир и екипа на трупата.
Втората премиера на театър "Крикор Азарян" също е обусловена от интереса към българската драматургия, макар в авторския спектакъл на режисьорката Веселка Кунчева "Бягства" текстът да е далеч по-маловажен от визията. Но тези "Бягства" наистина са спектакъл за съвременната невъзможност на индивида да отстои себе си в света на всекидневното затрупване с тонове информация, за това какви трябва да бъдем, какво да харесваме, кого да мразим, кое е добро, кое е зло, на кого да вярваме и как да живеем. Точно в този смисъл визуалната драматургия на представлението представлява нова или поне различна форма театрален текст.
Засега новите родни заглавия са най-малко на сцената на "Независим театър", макар в програмата да не са малко на брой българските пиеси - като се започне от вечната класика "Големанов" от Ст. Л. Костов, продукция на Театрална формация "Мелпомена" и се мине през съвременните комедии "Морска сол" от Емил Бонев, "Фенове" от Елин Рахнев, "Мартин, Данчо и майка им" от Камен Донев. Наистина нова театрална форма представлява първият у нас кино-театрален авторски моноспектакъл на актьора Любен Кънев "STOP - дяволът се призна за виновен".
Сцена от "Бягства"
Любен Кънев в "STOP - дяволът се призна за виновен"
Калин Врачански и Теодора Духовникова в "Гарванът"