Награди за безумие, или кой грабна Антинобел 2017

Всяка година в средата на септември в харвардския театър "Сандърс" на специална церемония се връчват Антинобелови награди. Присъждат се за най-необичайни, остроумни, ексцентрични и в много случаи абсурдни научни изследвания. Призът е придружен от чек в размер на 10 трилиона зимбабвийски долара, равни на близо 40 щатски цента. Докато се обявяват отличените и истински носители на Нобелови награди връчват статуетките, присъстващите в залата пускат хартиени самолетчета. За почистването им дори е осигурена специална длъжност: "Пазител на метлата на Антинобеловия комитет". Заема я не кой да е, а роденият през 1925 г. американски физик Рой Глаубер. Само веднъж за малко повече от четвърт век той пренебрегва задълженията си по събирането на боклука след церемонията, тъй като преди 12 години му се налага да отиде в Стокхолм, за да получи истинска Нобелова награда за принос в квантовата теория на оптичната кохерентност.

Идеята да се пародират отличията, учредени от шведския индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел, принадлежи на Марк Абрахамс и хумористичното списание "Annals of Improbable Research" ("Анали на необичайните изследвания"). Така през 1991 г. - точно девет десетилетия след връчването на първите Нобелови награди, е учредена премията "Ig Nobel". Названието й произлиза от английски и означава "срамен, позорен". За да спечелят, учените най-напред трябва да накарат хората да се посмеят, а след това - да се замислят: не се ли крие зад изследването нещо, което е невидимо от пръв поглед?

Хартиените самолетчета                                              Връчване на тазгодишните отличия
са сред задължителните атрибути на церемонията

Призът за физика т.г. е присъден на Марк-Антоан Фарден, чието проучване е посветено на... котките. Експертът е изчислил тяхната реология (дял от механиката, изучаващ пластичните деформации). Терминът е въведен от Юджийн Бингам по идея на известната мисъл на Хераклит "Всичко тече". С други думи, французинът, работещ в прочута лаборатория по физика в Леон, според Антинобеловия комитет е "направил изключителен принос с изследването си за изясняването на въпроса дали мъркащите писани притежават свойствата на течност".

Дали котките притежават свойствата на течност?

Наградата за мир на 27-ата церемония е присъдена на медици от Швейцария, които още преди повече от десетилетие публикуват в престижното издание "British Medical Journal" статия, че хъркането може да се пребори с редовното свирене на диджериду. Сред съавторите на екипа, направил това изследване, е Алекс Суарес, който дава уроци за овладяване на тънкостите по боравене с този дървен духов музикален инструмент с цилиндрична или конична форма и много нисък тонов обем, създаден от аборигените в Северна Австралия. За целта на научния експеримент музикантът дори се съгласява да стане първи пациент, върху когото да се изпита въздействието на диджериду в борбата с хъркането. Така Маркус Хейтц и колегите му стигат до доста достоверни резултати, касаещи "неоспоримата полза на този инструмент за осигуряването на спокоен сън". Имайки предвид колко силно хъркането може да разклати спокойствието на околните, става ясна и логиката на Антинобеловия комитет отличието за това изследване да се присъди именно в категорията за мир.

Свиренето на диджериду като спасение от хъркането

Признанието за икономика също има определено отношение към Зеления континент - в статия, публикувана в "Journal of Gambling Studies", Нанси Гриър и Матю Роклоф от австралийския Университет на Централния Куинсланд пишат, че крокодилите карат играчите на покер да правят по-високи залози. Авторите на проучването помолили участници в експеримента да вземат в ръцете си малък екземпляр от иначе едрите влечуги, а после да се пробват да спечелят от електронна машина. Оказало се, че поизплашените от допира с крокодила залагали много по-малко от онези, които не се трогнали от срещата с хищника. Смисълът на цялата работа се свежда до определянето как емоционалната възбуда повлиява психологията на играча, отразяваща се на набъбването или опразването на портфейла му. Крокодилът обаче се оказва доста оригинален начин да се провокират подобни реакции, нали?

Как крокодилът влияе на играта в покер

Отличието за анатомия бе присъдено на Джеймс Хиткоут за изследване, публикувано пред 22 години в "British Medical Journal". В статията си ученият се опитва да разбере защо възрастните мъже имат големи... уши. В експеримента участват 260 представители на силния пол на възраст от 30 до 93 години. Оказва се, че наистина ушната мида се увеличава с 0,22 мм в рамките на 12 месеца. Така че колкото по-дълго живеят хората, толкова по-забележителни стават ушите им. Възможно ли е подобна констатация да не грабне Антинобел?!

Размерът на ушите зависи от възрастта

Премията за биология пък отиде при международен екип от Япония, Швейцария и Бразилия, специализиращ се в ентомологията (наука, изучаваща насекомите). Експертите описват невероятна размяна на сексуалните роли сред бразилските пещерни сенояди от рода Neotrogla, чиито женски придобиват пенисовиден израстък, а половият орган на мъжките се превръща в тубуларна вагина. Процесът на чифтосването помежду им продължава 40-70 часа. Това е единственият случай в природата, когато се наблюдава пълно обръщане на ролите със съответните анатомични промени.

Поощрението за хидродинамика бе връчено на Джи Уон Хан. Младият физик от Южна Корея още като ученик в гимназията публикува в "Achievements in the Life Sciences" статия, в която разглежда някои особености на кафето в чашка, когато го носят, движейки се с гърба напред. Въпреки на пръв поглед забавната формулировка на темата на изследването, необходимо е да се уточни, че хидродинамичните изчисления по въпроса изобщо не са шега работа. Ненапразно авторът им сега е студент в престижния Университет на Вирджиния в САЩ.

Хидродинамиката на кафето в чашка зависи от посоката на движение

Антинобел в областта на храненето бе присъден на зоолози от бразилския Федерален университет Пернамбуко за откритието им, че вампирите пият човешка кръв. Всъщност става дума за определен вид прилепи, които оцеляват благодарение на червената течност, която циркулира в организма на животните и птиците. Например някои предпочитат кръвта на пернатите, други налитат на бозайници. А когато не успеят да се нахранят с тях, може да посегнат и на хората, твърдят учени от Южно-Американската държава.

Трябва да се отбележи, че лауреатите на Антинобеловите награди изобщо не се чувстват обидени, когато им се присъжда шеговитият приз. А с удоволствие пристигат на церемонията, при това разходите по пътуването и настаняването в хотел са изцяло за тяхна сметка.