Малко място с много театрална енергия
Театър 199 - престижното и уютно "театрално мазе", предпочитано от зрители, които ценят високите карати в драматичното изкуство, отбелязва 50-годишен юбилей
/ брой: 133
В центъра на София има едно закътано място, изпълнено с много театрална енергия, което вече 50 години привлича зрителите с изискан вкус. В примамливо малката, истински задушевна зала на Театър 199 винаги е сигурно, че ще гледате прецизно и интелигентно подбрана пиеса, ще се срещнете с добри актьори и интересно мислещи режисьори. Запазената и отстоявана вече половин век марка на това очарователно "театрално мазе" е специфичната и характерна само за него театрална комуникация, което ще рече творчески ансамбъл, споен от единно сценично мислене и висока степен на театрална култура. Именно това, струва ми се, определя особеното и неповторимо място на този театър в цялостния театрален пейзаж. Защото в този театър нещата от живота и нещата от изкуството по магически начин се смесват във въображението предимно на съвременни автори, претопяват се в творческата работилница на режисьорите, изливат се в блестящата и въздействаща форма на актьорското пресъздаване, за да изследват и разкрият вътрешния свят на съвременния човек с неговите страхове, тревоги, любови, надежди, очаквания и разочарования.
В репертоара на Театър 199 акцентът е поставен върху две основни направления - съвременна българска и чуждестранна драматургия и представления за деца, като най-важното е, че в повечето случаи и в двете театърът успява да постигне не само добрия баланс между стойностни и смислени търсения в широкия свят на съвременната драматургия, но и да намира път към своята бъдеща публика. Защото Театър 199 означава обичан театър, в който зрителите се чувстват уютно и приемат предизвикателствата от сцената, театър, в който се случват съприкосновения, театър, в чийто естетически вкус отсъстват петната на комерсиализма и съмнителното творческо самочувствие.
Създаден още от началото си през 1965 г. като открита сцена, театърът и досега няма щатна творческа трупа и привлича най-добрите и най-необходимите за дадения проект актьори, обединени единствено от желанието да направят точно този спектакъл, точно тук и сега и точно за тази публика. Изначалната кауза на Театър 199, поддържана неотклонно през всичките 50 години от съществуването му, изисква качествени театрални събития, които се случват в особената симбиоза на едно камерно пространство, творци и зрители. И наистина като че ли именно случването на тези съприкосновения най-добре характеризира артистичните и социалните функции на Театър 199.
През този юбилеен сезон в афиша на театъра се поддържат 31 постановки за възрастни, сред които са и някои от най-гледаните и най-награждаваните спектакли като постановките на Галин Стоев по пиесите на Яна Борисова "Хората от Оз" и "Приятнострашно", "Пухеният" от Мартин Макдона, постановка на Явор Гърдев, "Червено" от Джон Лоугън, постановка на Владлен Александров, "Заешка дупка" от Дейвид Линдзи-Абер, постановка на Ивайло Христов, "Брудершафт" от Анатолий Крим, постановка на Асен Шопов, "Разбиване" от Нийл Лабют, постановка на Стайко Мурджев, "Гарванът" от Калина Попянева, постановка на Бина Харалампиева.
За децата, които театърът привлича с любими заглавия и очарователни приказни герои, се играят 12 представления, сред които любими на малки и големи зрители сценични варианти на български народни приказки като "Сливи за смет", разказана от Десислава Минчева и режисьора Петър Тодоров, или класически като "Грозното пате", разказана от Мила Коларова и Божидар Александров.
Най-новата постановка, с която театърът отбелязва своя юбилей, носи показателното заглавие "Театър, любов моя!" Пиесата на Валери Петров е не само очарователно и бляскаво обяснение в любов към театъра, но и напомня за един от емблематичните за Театър 199 спектакли по същата пиеса с паметното участие на Славка Славова и Таня Масалитинова. "Маски навсякъде, маски различни, маски красиви за грозни сърца, маски невидими, плътни, отлични, които приличат досущ на лица, маски - откакто се помним, защото ний роби на фалша сме и той е наш крал, и така е гласяло и латинското мото на театъра, в който Шекспир е играл: "Totus мundus agit histrionem", тоест "актьорствува целият свят". Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним в един таен, безкраен и велик маскарад...", така пише Валери Петров в тази своя прекрасна пиеса, изпълнена с обич към театъра. "Театър, любов моя!" не е представление, то е лична, съдбовна среща на четирима непознати, казва актрисата Касиел Ноа Ашер, която е и режисьорка на спектакъла и е събрала на сцената още три доказали се актриси - Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова, за да изиграят или по-точно да изживеят своята любовна история с театъра.
А най-хубавото и най-важното е, че в това престижно и уютно "театрално мазе" вече 50 години своята любовна история с театъра едновременно и заедно преживяват зрители и творци.
Лилия Маравиля, Красимира Кузманова, Стефка Янорова и Касиел Ноа Ашер в сцена от "Театър, любов моя!"
Касиел Ноа Ашер в сцена от спектакъла "Театър, любов моя!"
Снимки Катерина Стаменова
Иван Юруков и Георги Кадурин в сцена от "Червено", постановка на Владлен Александров
Меглена Караламбова в сцена от моноспектакъла "Кики ван Бетовен" по пиесата на Ерик-Еманюел Шмит, постановка на Георги Дюлгеров
Стефка Янорова и Васил Михайлов в сцена от "Брудершафт", постановка на Асен Шопов
Снимки Симон Варсано