Класовата борба и икономическият цикъл

Павел ИВАНОВ

Светът е в най-дълбоката си икономическа криза след 30-те години на миналия век. Една от най-трудните и сложни задачи пред марксистите е да се отговори на въпроса: "През каква фаза преминаваме?"
Не съществува "последна криза на капитализма" - цикличността се наблюдава от 200 години. Капиталистическата система обаче има сили да се измъкне дори от най-дълбоката икономическа криза, докато самата система не бъде разрушена от работническата класа.

Конкретните въпроси са: Как да се измъкнем от кризата и на каква цена? Каква е връзката между икономическия цикъл и съзнанието на работническата класа?
Връзката между икономическия цикъл и съзнанието не се подразбира, а се обуславя от много фактори, които трябва да бъдат анализирани. Човешкото съзнание по природа е консервативно. Повечето хора не обичат промените, те се противопоставят на новите идеи. И ще се придържат към установените форми и идеи в обществото, докато не бъдат принудени да се откажат от тях и едва когато събитията ги засегнат пряко.
Днес капиталистическият свят е такъв, че, ако сме обективни, ще направим извода:

условията за световна социалистическа революция

не само са назрели, но и вече... "загниват". Но ако този извод е верен, защо силите на марксизма са в малцинство по света? А отговорът е много елементарен - ръководството на пролетариата изостава далеч зад ситуацията.
Факторите са обусловени от десетилетия и поколения на капиталистически икономически подем, от пълната заетост и от подобрения жизнен стандарт. Този подем беше факт, особено в развитите капиталистически страни, в продължение на повече от 50 години. Ето такива условия предопределиха съзнанието на работническата класа в Англия, Франция, в Испания, в САЩ. Разбира се, условията в т.нар. "трети свят" са съвсем различни.

Съзнанието на работническата класа

Комунистите често допускаме много сериозна грешка - ние бъркаме това, което разбираме за събитията, с начина, по който гледат масите на тях. Хората на труда трябва да разберат, че масите не притежават едно и също съзнание с марксистите. Първият ефект от дълбоката криза е, че работниците са зашеметени, травмирани - те не разбират какво се случва. Повечето смятат, че кризата ще е временна, че ако "затегнат коланите", ако правят жертви, ако се наведат още повече, нещата ще се оправят. Защото хората просто искат да се върнат към "добрите стари дни"
"Лидерите" на работническата класа, на синдикатите, на социалдемократите, на бившите комунисти твърдят, че кризата е нещо временно и си въобразяват, че може да бъде преодоляна по пътя на реформи в съществуващата система. И когато говорим за субективен фактор, за лидерство, трябва да прозрем, че лидерството в тези формации не е субективен фактор. То е част от обективната ситуация, която за известно време може "да завлече" процесите обратно.
Разбира се, идеята на социалните реформисти, че всичко, което е необходимо, се изчерпва с по-голям контрол и регулиране, както и че можем да се върнем към предишните условия, е дълбоко погрешна. Кризата не е временна, но това съвсем не означава, че не може да се постигне възстановяване на икономическия цикъл.
Днес и буржоазните икономисти и политици, и всички социални реформатори са в отчаяно търсене на възраждане. Те възприемат възстановяването на икономическия цикъл като спасение, говорят за "кълновете" на възстановяването. Но тези "кълнове" са и изключително слаби, и почти невидими.
Мерките, които се вземат от всички капиталистически правителства по света, от гледна точка на ортодоксалната капиталистическа икономика, са напълно безотговорни. Единственото обяснение за тези мерки е паниката. Управляващата класа се ужасява от социалните и политическите последици, затова "налива" огромни суми в икономиката и създава безпрецедентни равнища на дълга. А рано или късно дълговете трябва да бъдат платени.

"Възстановяване" ли?

Ясно е, че възстановяване на икономическия цикъл е неизбежно, но също така е ясно, че това няма да разреши проблемите на капитализма. Напротив, той ще подготви по-нова и по-дълбока икономическа, социална и политическа криза.
Буржоазията днес отчаяно се опитва да възстанови икономическото равновесие, разрушено преди две години. Проблемът е, че всички мерки, предприети "за възстановяване на икономическото равновесие", напълно

ще унищожат социалното и политическото статукво

Недоволството, желанието за справяне с бедността, омразата към експлоататорите и тяхната система, всичките тези емоции, които сега са потиснати от безработицата и правителствата, ще си проправят с удвоена енергия път при първите признаци на икономическо възстановяване.
Работниците днес виждат закрити своите фабрики, работните им места са изложени на риск, техните семейства - също, лидерите на синдикатите не предлагат никакви алтернативи. Но щом се усети временното съживяване на икономическите мощности, когато уволненията спрат и поръчките на работодателите се повишат -

ще бъдем свидетели на силна класова борба

Да вземем един исторически пример. В САЩ през 1929-1933 г. не е имало стачки. Не е имало протестно работническо движение, с изключение на бунта на безработните. Но когато се усеща леко подобрение на ситуацията през 1933-1934 г., започва огромна вълна от стачки.
Днешните комунисти трябва да бъдат търпеливи. Нетърпението е майката на опортюнизма, както и на левичарството. Всички членове на комунистическите партии трябва задължително да се присъединят към синдикалните организации, да установят по-тесни връзки с масовите организации, защото работниците усещат нуждата от силни масови организации за защита на своите интереси.


Слепотата на буржоазията

Буржоазията среща бедствията винаги със затворени очи, в паника е, говори единствено за някакви, по същността си безотговорни, мерки, които са знак за отчаяние.
И това не е случайно. Човекът на ръба на пропастта не мисли рационално. А най-невежата и глупава част от капиталистите са буржоазните икономисти. За последните 20 години те не спряха да се хвалят, че "вече никога няма да има сътресения и кризи". Всъщност буржоазните икономисти никога не са успявали да прогнозират предпоставките за икономически подем или за икономически спад.
Същото се отнася и за редица марксистки икономисти. Мнозина от тях твърдят, че могат да предскажат цикъла на средносрочното икономическо развитие. За съжаление техните грешки са повече, отколкото верните им прогнози. Икономиката не е точна наука. Всичко, което може да направи, е да обясни основните процеси и да подготви хората за промените.
А на буржоазните икономисти можем и да се посмеем - те изработиха нова теория, наречена "ефективна пазарна хипотеза". Всъщност тя е много стара... За какво става въпрос в нея: "Пазарът ще решава всичко. Така ще стигнем до ефективен баланс. Ако правителството не се намесва, не нарушава този красив пазарен механизъм, рано или късно всичко ще се подреди". Или, както казваше Кейнс: "Рано или късно всички ще сме мъртви."
Пол Кругман, човекът, който получи Нобелова награда за икономика през 2008 г., твърди: "За последните тридесет години макроикономическата теория е изключително безполезна в най-добрия, и изключително вредна в най-лошия случай."
Така че буржоазните икономисти сами признават, че нямат никаква представа какво се случва в икономиката. Цялата система е разградена. И сега ни внушават "комфорт" с приказки за "кълновете" на възстановяването. Но, ако се вгледаме в реалните цифри, ще видим, че икономиката на САЩ продължава да спада, особено в промишления сектор (въпреки че спадът е по-малък, отколкото беше по-рано).

Дългът

Според МВФ през 2010 г. трябва да настъпи възстановяване. Ето прогнозните данни:
САЩ - 0,8% растеж
Япония - 1,7% растеж
Китай - 8,5% растеж
ЕС - 0,1% спад.
Това, което се предвижда, не е възстановяване и няма да подобри живота. Такива резултати могат да се получат единствено след яростни атаки върху стандарта на живот чрез намаляване на публичните разходи и чрез повишаване на данъчното облагане, което

ще се стовари върху работническата класа и дребния бизнес

Подобно "възстановяване" ще послужи единствено като дразнител на работническата класа и ще бъде придружено от стачки. Бъдете сигурни в това!
Нека се върнем към въпроса за дълга. Буржоазията е толкова ужасена от ефектите на кризата, че изпомпва пари и ресурси в отчаяния си опит да избегне по-голям срив. Според МВФ брутният публичен дълг на десетте най-богати нации през 2010 г. ще бъде 106 на сто от брутния вътрешен продукт. За сравнение - през 2007 г. той е бил 78 процента, което означава, че за три години има увеличаване на допълнителното задължение с повече от девет трилиона долара.
През 1930 г. Хитлер прибягна до мащабна програма за оръжейни разходи за преодоляване на кризата. САЩ реално преодоляха кризата едва след началото на Втората световна война. Същото важи и за Германия. Ако Хитлер не беше започнал войната, немската икономика вървеше към тотален срив. Това беше и основната причина за войната - наложителната необходимост на немските капиталисти да разрешат своите проблеми за сметка на Европа. Но въпреки този пример перспективата за война от подобен тип днес е изключена - европейските капиталисти са в конкуренция със САЩ. А кой ще се пребори със САЩ? Самата идея предизвиква усмивки. Няма как, в рамките на тези обстоятелства срещу тази държава днес да бъде обявена война. Разбира се, военни конфликти има - Ирак, Афганистан, Сомалия... Но

война между великите сили е изключена

Цифрите на дълга са безпрецедентни, но - за мирно време. След Втората световна война държавният дълг на Великобритания е 250 процента от брутния вътрешен продукт. И в САЩ дългът тогава е над 100 процента от БВП, все в резултат от войната. Но тези дългове се стопяват от един огромен икономически подем след 1945 г. Но подобна розова перспектива днес е несъстоятелна. Буржоазните икономисти виждат единствено дълъг и болезнен процес, за да поправят бъркотията, която съдадоха. И понеже няма как да отидат на война - всички противоречия ще се развият в класова борба.
Огромното натрупване на дълг означава десетилетия на големи съкращения и постоянен режим на строги икономии - от едната страна е господстващата класа на страните, които не могат да си позволят да поддържат отстъпките, дадени на работниците през последните петдесет години. От другата страна е работническата класа, която не може да си позволи по-нататъшни съкращения в жизнения стандарт.
Такава е "рецептата" за класови конфликти по света. В развитите капиталистически страни (включително и в Швейцария, Швеция, Австрия) класовата борба също е на дневен ред.
И тази перспектива е единствено възможна от марксистка гледна точка.

* Авторът е председател на Движение "Че Гевара" и заместник-председател на Съюза на комунистите в България