Инфлация на доверието
/ брой: 46
Нора Стоичкова
Правителството, видите ли, било се справяло с обуздаването на инфлацията. Правителството било полагало кански усилия два тури ред в ценообразуването…Като седне човек сутрин пред телевизора, се чуди да плаче ли или да се смее на гротескните усилия на служебниците на Радев да обуздаят инфлационния водопад, който се изсипва ежедневно по главите на всички ни. А от днес по-специално и върху главите на земеделците. 10 000% е надценката на водата за поливане или около 800 лв. на декар излиза удоволствието да отглеждаш нещо на полето. Зреят водни бунтове, а правителството отчита ли, отчита безсмислени дейности, широко огласени от масмедиите.
Първо, не е нужно служебният кабинет нищо да измисля за инфлацията. Банките вече оскъпиха кредитите с по-високи лихви и този процес ще продължи скокообразно, дирижиран от Европейската централна банка, докато не охладят достатъчно пазарите, че да гарантират социалния мир в Европа и у нас.
Второ, битката на правителството трябва да е срещу спекулативното увеличение на цените, чрез създаването на изкуствен дефицит. Проверките на КЗП изобщо не са достатъчни, да не говорим, че са безкрайно закъснели.
Трето, европейският челен опит в обуздаването на инфлацията, просто трябва да се претвори в дела у нас. Хубаво е, че най-сетне се заговори за таван на цените, както от пандемията насам предлага БСП. Заговори се най-сетне и за таван на надценката, която слагат производители и търговци.
Така беше през 1990-1992 г. у нас, когато шоковата терапия направи от българите последните бедняци. Имаше кошница с продукти и услуги от първа необходимост и тогава, например, млякото можеше да се оскъпява до 6% норма на печалба. Нищо не пречи и сега правителството да определи кои продукти, от коя марка и кои жизненоважни социални, образователни и здравни услуги да са с определена норма на печалба за производители, търговци и прочее бизнеси със здравето и живота на хората.
Не е трудно. Но това, което пречи, са онези пазарни парадигми, в които са потопени мозъците на управляващите днес. Най-страшната от които е, че държавата не може да се меси на пазара. А как възможно най-капиталистическите държави да го правят в Европа и по света в името на запазването на жизнения стандарт на хората, а у нас още да са живи призраците на дивашкия капитализъм, който направи от гордите българи последните бедняци и гастарбайтери в Европа.