Проф. Румен ГЕЧЕВ:
Икономическият растеж от 3% е бутафорен
"Преизпълненито" на приходите за тази година идва от помощи от ЕС и косвени данъци, което не предвещава подобрение
/ брой: 91
Данните за бюджетните приходи и разходи и основните макропараметри за 2015 г. показват, че постигнатият икономически растеж от 3% е бутафорен. Това сочи анализ, изготвен от депутата от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и зам.-председател на парламентарната бюджетна комисия проф. Румен Гечев.
Депутатът припомня, че ръстът на БВП за 2014 г. е 1,5%, а този за 2015 г. е двоен - 3%. Логично е, че при такова удвояване на растежа динамиката на основните макроикономически параметри да бъде в сходна посока. Въпреки това през 2015 г. освен износът (който нараства от -0,1% на 7,6%) няма други позитивни промени в икономиката. Потреблението се свива наполовина (от 2,2% на 1,7%), а инвестициите - с около четвърт (от 3,4% на 2,5%, като се очаква през 2016 г. те да се свият още повече.
Данните на БНБ вече показаха, че за февруари 2016 г. преките чужди инвестиции са се свили 4,5 пъти спрямо февруари 2015 година.
Депутатът прогнозира и по-слаб растеж за тази година, като изтъква слабата събираемост на преките данъци и липсата на политика за стимулиране. Гечев посочва, че събраните приходи и помощи по Консолидираната фискална програма (КФП) през първите два месеца на 2016 г. са в размер на 5,52 млрд. лева. Това е с близо 758 млн. лв. повече в сравнение с 2015 г. (4,76 млрд лв.).
Отчетеното преизпълнение на приходите до февруари на 2016 г. е около четвърт милиард лева. То обаче се дължи не на повишена събираемост, а основно на неданъчните (пред данъчните) постъпления, главно помощи. Ако обаче извадим помощите (296 млн. лв.) преизпълнението на приходите за 2016 г. излиза 489 млн. лв., а година по-рано то е 720 млн. лева. Тоест през 2016 г. са събрани около 230 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 година. Това според Гечев не са добри сигнали за икономиката и показва, че поредна година не само че не са прилагани политики за устойчивост на икономическия растеж, но междусекторните проблеми нарастват.
Допълнителните постъпления от помощи през 2016 г. се увеличават почти двойно спрямо 2015 г. - от 296 млн. лв. на 510 млн. лева. Около 407 млн. лв. от тях са възстановени от ЕС разходи по европроекти, направени в края на 2015 година. Същевременно правителството оправдава харченето на тези публични средства като "инвестиции", докато те са разплащане по европрограмите.
За сравнение - в края на 2015 г. правителството актуализира бюджетните си разходи за финализиране на ОП 2007-2013 г., като ги увеличи с 495 млн. лева. Година по-рано то направи същото само със 77 млн. лева. Тоест от средата на 2014 г. не се прилагат други икономически политики освен ударното усвояване на средства от ЕС.
По-слабата събираемост в държавния бюджет (ДБ) през първите месеци на 2016 г. не дава добра прогноза за икономическия ръст, посочва още Гечев. Годишното преизпълнение на приходите по ДБ до февруари 2016 г. (377 млн. лв.) е по-слабо спрямо същия период за 2015 г. (452 млн. лв.). В преизпълнението на данъчно-осигурителните приходи преобладава делът на осигурителните вноски и косвените данъци. При преките данъци превишаването за 2016 г. е едва 8 млн. лв. - те са 488 млн. лв., при 480 млн. лв. през 2015 година.
За разлика от всички други страни от ЕС, правителството запазва политиката си на превес на косвените данъци спрямо преките, което не предвещава траен растеж, изтъква Гечев. Освен това е заложено свиване на дела на бюджетните разходи в БВП, с което се движим в обратна посока на политиките на ЕС, заключава финансистът.