"Горещите теми" на Виена

Ако по стечение на обстоятелства човек попадне в друга страна, особено съпоставима по територия и брой население с България, нормално е да се огледа. На фона на политическата и всякаква друга криза в собствената ни държава, най-малкото е любопитно дали някой някъде обръща внимание на нашенските събития. Е, показаха по телевизиите на Австрия протестите в София, действията на полицията, но дневният ред на държавата на Моцарт е различен. По националните радиостанции по-често звучат песни на диалектен австрийски, отколкото на английски и на онзи език, който употребяват в Германия. Нещо като политиката на Виена, която по принцип е изцяло ориентирана на Запад, към ЕС, (Австрия не е член на НАТО), но има нюанси, които я отличават от решения на Берлин, например. Думите на канцлера Курц, че "ЕС не трябва да се поддава на натиск и изнудване на президента Ердоган", не звучат особено добре за канцлера Меркел. В Германия внимават с оценките за действията на Анкара, защото не само исторически са свързани с интереси, но и икономическите им връзки са калени във времето. Голям пазар е Турция. 

На този фон аферата "Ибиса" не слиза от първите страници на вестниците. Преди дни парламентарната комисия, образувана да разследва този случай, който доведе до падане на предишното коалиционно правителство (на канцлера Себастиян Курц с Партията на свободата на Хайнц-Кристиян Щрахе), научи от в. "Курир" за същността на разговорите в Ибиса между Щрахе и мнима руска бизнесменка. Прокуратурата едва тези дни предостави на комисията видео от срещата, и то не в пълния му размер, само за 4,5 ч. Опозицията във Виена, главно Партията на свободата, реагира с "това е маневра на Народната партия на Курц за отклоняване на вниманието". Коалиционният партньор на Народната партия - зелените, също настоява за пълния размер на видеото. Оказва се, че то е доста любопитно, макар и да се предполага, че няма как да се изясни кой и защо е снимал, защо го афишира след време и дали е предвиждал триумфалното завръщане във властта на Курц в неизбежните извънредни избори след "случката Ибиса". Впрочем, Щрахе има нова партия - "екип на Щрахе", и тя е в обтегнати отношения с Партията на свободата с новия й лидер Норберт Хофер. Засега от публикациите излизат наяве критични думи на Щрахе към управляващата Народна партия на Курц, към социалдемократическата партия, към службите на Австрия. Има думи за "отваряне към Източна Европа" и дори "да не се остава в декадентския Запад". Говорело се е за "милионни инвестиции на руски фирми в Австрия"; за купуване на медии като "Кронен цайтунг" - най-големия вестник в Австрия; за това, че "зад партията стоят инвеститори, които не искат Австрия да се ислямизира и децата и внуците й да се погубят", и т.н. 

Мирисът на корупция

отстрани Щрахе от Партията на свободата, Курц отново е канцлер, но във Виена сериозно се обсъжда доклад на министъра за интеграция Сузане Рааб за интегрирането на мигрантите сред гражданите на Австрия. Болезнен за австрийското общество проблем. Според Рааб "образованието е най-голямата строителна площадка за интеграция", защото се оказва, че 2/3 от децата на мигрантите не изпълняват въведените стандарти за четене и говорене на немски език. Причината е, че във всекидневието си те общуват само на собствен език. При задължително образование до 8 клас, 50% от децата на Виена не ползват немския език при общуване. Решението е за въвеждане на втора година обучение в детската градина и увеличаване броя на целодневните училища. Рааб казва: "ние не искаме "Чайна таун" или "Малката Италия" в Австрия". Кратко и ясно. В тази връзка е и проектозаконът срещу "омразата в социалните мрежи". Ако този закон влезе в сила, глобите ще са чувствителни при нарушаването му - до 10 милиона. Как звучи, а?

Всъщност, най-обсъждани в австрийската столица са предстоящите местни избори в провинция Виена на 11 октомври. Австрия е федерална държава и всяка провинция провежда избори за местна власт - кметове и общински съвети, съгласно свои решения. Но местните избори във Виена и селищата около нея няма как да не дават представа за общата картина на политическия живот в страната. Правят се социологически проучвания паралелно за местните избори и на национално ниво. Последните  такива на национално ниво сочат, че управляващата Народна партия на Курц има 41% подкрепа, социалдемократите - 19%, зелените - 14%, Партията на свободата - 13%, либералите (НЕОС) - 8%, и "екип на Щрахе" - 4%. Прагът за влизане в местната власт е 5%, но има време и за промяна, въпреки че Народната партия и Партията на свободата са започнали предизборна кампания на висок глас. Във Виена обаче социалдемократите на кмета Михаел Лудвиг водят с 39% и едва ли ще отстъпят първото място. 

Лудвиг отново е кандидат за кмет, а 

австрийската столица е "червена крепост"

вече десетилетия. Допитвания до членове на социалдемократическата партия дори сочат, че голяма част от членската маса би предпочела Лудвиг за лидер на партията вместо Памела Ренди-Вагнер, защото се смята, че тя не можела да изведе партията на водещо национално ниво.

Народната партия е с кандидат за кмет Гернот Блюмел, сегашен финансов министър - 23% подкрепа засега, зелените с Биргид Хебайн, настоящ зам.-кмет, имат 14%, Партията на свободата с Доминик Неп, сегашен зам.-кмет - 11%, либералите (НЕОС) с Кристоф Видеркер - 7%, и Щрахе тим - 4%. Самият Щрахе е кандидат за кмет.

Някои от посланията и програмите на кандидатите заслужават особено внимание. Като на зелените, които предлагат от 2021 г. всички граждани да пътуват безплатно в градския транспорт на Виена. Критиките на тази популистка идея са от всички страни. Интервюта на кандидата на Партията на свободата Неп срещат симпатии сред австрийското общество, защото отразяват настроенията към мигрантите. Виенчани напускат столицата и се заселват в околните селища, защото, както казва Неп, "се чувстват чужди в собствения си град и са малцинство в столицата". Факт, ако през деня се разходиш из Виена. Преобладават забрадени жени и млади мигранти от къде ли не. Сега това се вижда повече, защото туристите са малко заради коронавируса. А и защото австрийците работят и няма как да са по улици и площади. Кандидатът на Партията на свободата Доминик Неп, 39-годишен, политик по професия, е категоричен, че основни въпроси за него са сигурността на държавата и ислямизацията, свързана с мигрантите, а КОВИД-19 е "временна тема". Според него "горещата тема" е "пожертването на нашата култура и благоденствие за политиката на "добре дошли", която, смята той, е увеличила криминалния контингент, ислямизирала е "паралелните общности" и е създала "непосилна обстановка в училищата". Неп стига до изводи, че "се убива всичко наше - инфраструктура, култура, здравеопазване и образование". Как звучат думи като "Виена е Мека за мюсюлманските икономически мигранти"?

Решението е 

да се спре приемът на чужденци

и да станем неатрактивни за тях. Да се екстрадират криминално проявените мигранти, което сега не функционирало. Но той признава, че има и интегрирани чужденци, хора с образование, които "стават истински виенчани и спазват правилата".  "Винаги е било така", особено когато "ние не можем да задоволим нуждите си от персонал в здравеопазването и грижите за възрастните хора". Да, те не могат, ама нашенци стават за тези обслужващи сфери и задоволяват нуждите им, докато болници и домове за стари хора изнемогват в България. Каквото сам си направиш, друг не може и не ти е виновен, нали? 

Този лидер на виенската организация на Партията на свободата е убеден, че "през последните години дойдоха десетки хиляди мигранти, които чоплят социалната ни система, но ни презират и поставят шериата над демократичната ни държава". Може и да е прав, след като и Париж призна тези дни, че "74% от младите мюсюлмани в страната поставят религията си над ценностите на републиката". Смятат религията си за несъвместима с ценностите на западното общество, според тях тя е "единствената истинска религия". Само това признание липсваше в обетования Запад, за да си дадем сметка, че изказвания за настъпващ период на безредици и хаос никак не са безпочвени.

Студена война явно ще има не само между геополитическите играчи, а и сред различните религии, което ще ни изправи пред избор. Да се защитим, да се снижим или да се отставим на произвола на съдбата. В Австрия поне се дискутира, а Курц балансира между настроения и интереси, но винаги с мисъл за "Австрия на първо място". Ние пък имаме сега друг проблем и тези теми звучат "някак международно". Докато не ни дойдат до главата. Нищо, че сме най-бедните.