Големите надежди за детското хранене

25 лъжички тракат шумно в метални панички. 25 малчугани приключват обяда си в детската градина. Доволните искат допълнително, недоволните се мръщят и опитват да прехвърлят неизяденото на другарчето си. Учителките бдят подопечните им да не останат гладни. С омазаните си лица и ръце децата стават от масите. Обядът в забавачката приключи.
Няма как всеки свидетел на тази мила и идеалистична картинка да не се усмихне и с носталгия да не си спомни собственото си детство.  Дали обаче ще се замисли не как, а с какво се хранят децата днес извън домовете си, под грижата на държавата или общината.
За обществото, а често и за конкретния родител, детското хранене е не просто на втори план. То твърде често изобщо не представлява интерес и се изчерпва до това, дали детето си е изяло ястието или в краен случай дали е хапнало хлебче. След време същите държавни органи и родители се питат защо малчуганите затлъстяват, а тийнейджърите се хранят с боклуци. Факт е, че 200 000 българчета са с наднормено тегло, а 2-3-годишни деца се разболяват от диабет. Цитирането на подобни статистики е досадно и безсмислено, когато не се прави нищо, за да могат данните да станат по-оптимистични.

В домашни условия мама решава какво да яде детето

Вездесъщият рецептурник

Има един документ, който е алфа и омега на цялото детско хранене в институциите у нас. Ако някоя майка се поинтересува дали е редно детето й да яде определена храна, тя веднага е препращана към рецептурника, по който се приговят порциите. Ако родителката се пита защо в менюто, изложено пред групата на детето й, е пълно с неподходящи ястия, учителката неизменно се позовава пак на рецептурника. Той е книжката, в която се кълнат готвачките в забавачките и чиновниците в здравните инспекции. Въздесъщият рецептурник е отговортът на всеки зададен въпрос. Според официалните органи той е "задължително ръководство за внедряване принципите на здравословното хранене". В същото време книжката не е нормативен документ и е трудно, почти невъзможно да се види и прочете от някой извън системата на детските градини. Сборникът рецепти с наръчник за хранене за деца от 3 до 7 години е на практика апокрифен документ, до който могат да се домогнат само най-упоритите.

Така изглежда "ястието" руло стефани, купено за 2,30 лв. от частна детска кухня в столицата

Информация за това, какво се поднася в градините на децата, може да се открие или чрез самите консуматори - децата, или от менюто, изнесено на табло. Някои детски заведения дори обявяват предвидената за седмицата храна в интернет. Проверка на ДУМА показва, че малчуганите в страната редовно си хапват пържено, кренвирши, салами, подсладени напитки, пастети и прочие. Случва се в обедното меню почти да отсъстват зеленчуци, а единственият намек за плод да е сок с неизвестно съдържание на ценния продукт. Много майки не са доволни, че сутрин и следобед децата им се тъпчат с тестени изделия, вместо да се наблегне на плодовете. Пържена филия с пудра захар за сутрешна закуска и подсладен нишестен крем с какао следобед със сигурност ще зарадва всеки невръстен човек, но това не е достатъчно, за да бъдат определени тези продукти като нужни и здравословни.
Следобедни закуски от пица, филия с течен шоколад или тестени продукти с гръмките и неясни наименования като "Софиянка" или "Родопчанка", могат да изглеждат много по-приемливи на фона на сухите пасти и вафли, предлагани в някои градини. Доколко тези продукти съответстват на принципите на здравословното хранене при деца и възрастни, е ясно на всеки. Не е ясно само какво казва по въпроса великият рецептурник...

Прословутите два лева

Най-честото извинение, което се използва при липса на качество в определена ситуация, са парите. Така е и в този случай. Около 2 лева дневно се отделят за трикратното хранене на всяко едно дете. "Какво очаквате за 60 лева на месец?", възмутено питат възпитателки, онези, които са си позволили да се поинтересуват от ястията. Двете левчета са най-честото оправдание за недостатъчно здравословната храна, която се предлага в градините. Че парите са малко е вярно. Но също така е вярно, че почти липсващите в менюто зърнени храни като житото и овесените ядки например не са скъпи. Те са проста и здравословна сутрешна или следобедна закуска. Но очевидно на някой му е по-лесно да намаже една филия с пълни с консерванти и оцветители майонези или лютеници.
Абсолютно в противоречие с оправданието за липсата на пари тези дни столичната кметица Йорданка Фандъкова взе че заяви, че двата лева "осигуряват изпълнението на всички изисквания за здравословно хранене". Което навежда само на една мисъл - или че никой "отгоре" не знае какво точно е здравословното хранене, или никой не се интересува от него. И в двата случая възниква съмнението, че не точно двата лева са виновни за ситуацията в общинските градини. Защото не особено полезна храна се поднася и на децата от частните градини. А както е добре известно, таксите в тях започват от 500 лева на месец. Пържени картофи и пица обаче присъстват в седмичното меню и на частните забавачки.

Обещания и очаквания

След като много родители години наред работят за промяна на начина на хранене или просто пасивно недоволстват, управниците се сетиха да направят първа стъпка по този върпос. Те сътвориха не една, а цели две наредби, с които на практика признаха, че досега малчуганите са хранени с не толкова подходящи ястия.
Земеделското министерство подготви наредба, според която от новата учебна година децата в детските заведения и училищата ще трябва да се хранят само с продукти по стандарт или такива, които отговарят на изискванията на БДС, или евродирективите. В текстовете е записано, че месните заготовки и месните продукти трябва да са произведени по утвърдения стандарт "Стара планина". В другата, вече приета наредба на Министерството на здравеопазването такова изискване обаче няма. В документа се предвижда да се осигурява поне по един представител на зърнените храни и картофите, зеленчуците, плодовете, млякото и млечните продукти, месото на ден. Поне четири пъти в седмицата децата трябва да ядат пълнозърнест хляб, овесени ядки, жито, елда, просо. Във всички тестени и картофени изделия пък трябва да има малко мазнини, сол и захар. Задължително е децата до 5 години да ядат на ден поне по 300 грама зеленчуци и плодове, а до 7 - по 350 грама.
Оказва се обаче, че малгучаните ще продължат да си хапват кебапчета и кюфтета, стига те да не са промишлено произведени полуфабрикати. Колбасите също си остават позволени, ако не се предлагат като основно ядене. Въпреки големите надежди на много майки, че децата им ще консумират малко захар, се оказва, че чайовете и млеката отново ще са подсладени. Всички видове кремове, сиропирани сладкиши, вафли, сухи пасти, шоколадови изделия, локум, бонбони на практика остават в менюто на децата, макар и с по-ограничен прием. Опит за оригиналничене в наредбата е препоръката за даването на 100% натурален сок на малчуганите. Всеки здравомислещ човек знае, че това е финансово невъзможна мисия, при цена на така наречения фреш от 3-4 лева за 200-300 мл.
Излиза, че традиционният въпрос, дали ще се прилага новата наредба, е излишен. Защото и да се приложи, тя едва ли ще промени особено статуквото. И месото да е по БДС, десертите пак ще са захаросани. И млякото да е пълномаслено, тестените храни пак ще са основна храна. И малко мазнини да има, вафлите пак ще са с консерванти.
А драмата действително не е, че детето ще хапне малко шоколадче или пържена филийка веднъж седмично. Проблемът е, че детската градина не му създава правилните навици за здравословно хранене. Родителите достатъчно често се изкушават да дават близалки и зрънчовци, но не е нужно това да се насърчава и в общинските заведения. Ако от малко детето не се научи да похапва и здравословно, логично има по-големи шансове като поотрасне да ограничи консумирането на вредни храни. Което вероятно ще вкарва хората по-рядко в болница и те ще имат нужда от по-малко средства за лечение. Това пък ще намали разходите на държавата за здравеопазване. Така току виж сме спрели да оглавяваме и мрачни европейски демографски статистики. Всъщност по някой път нещата са много прости, само трябва да се реализират.