Гърция пред пълна смяна на управлението

След загубата на изборите за Европейския парламент, както и на проведените по същото време местни избори, за гръцкия премиер Алексис Ципрас нямаше друг ход, освен да предизвика разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори. На 7 юли, в разгара на туристическия сезон, Гърция ще гласува за нов парламент. Всички социологически проучвания в навечерието на изборите сочат, че  дясноцентристката "Нова демокрация" води с 9% на лявата партия "СИРИЗА". Може да се предположи, че Гърция наистина ще преживее "пълна смяна на управлението", както отбеляза Кириакос Мицотакис след впечатляващата победа на неговата партия на европейските и местните избори. Явно връщането на Гърция на финансовите пазари, излизането от програмата за икономии, налагани от МВФ заради дълговата криза, и опростяването на част от дължимите кредити не донесоха на Ципрас дивиденти, за да печели отново подкрепата на гърците. Не помогнаха и намаляването на данъци, ставки, повишаването на пенсионни добавки, направени в последния момент, но сигурно са спасили "СИРИЗА" от по-голяма изборна загуба. Казват обаче, че това, което е навредило повече, е непопулярното, особено в Северна Гърция, Преспанско споразумение, което Атина подписа със Скопие. Отвън го приветстваха без мяра, но гърците са народ, който не харесва натиск 

и трудно приема "присвояване на гръцко наследство"

Все пак по-логично е да се предполага, че икономическите въпроси са били  с "ключова роля за изборите". Още повече че и Мицотакис по време на кампанията обещаваше орязване на данъците за собствениците на имоти. Но в тези предизборни дни той по-скоро би трябвало да прави сметки ще получи ли абсолютно мнозинство в парламента на 7 юли, колко партии ще има в новия парламент, на чия подкрепа би могло да се разчита, за да се реализира програмата на неговата "Нова демокрация". Защото за Преспанското споразумение той вече заяви, че "ще го прегледаме внимателно и ако има нещо, което не е в интерес на Гърция, ще направим необходимото". Едва ли ще го отхвърли, защото Атина като цяло защити отстоявани години свои интереси. Сигнално е, че вниманието му е насочено към търговията и икономическите отношения с вече Северна Македония. Очакванията са, че в новия гръцки парламент, който е 300-местен, може да има 5, 6 или 7 партии, които имат различни възгледи за провеждане на гръцка политика, а това ще създаде дилема за Мицотакис. Защото едно е да имаш мнозинство от 164 депутати при 5 партии в парламента, друго е при 7-партиен парламент със 155 свои депутати. Партиите, които имат шанс след 7 юли да са в новия парламент, освен "Нова демокрация" (предполагаеми 36%) и "СИРИЗА" (27%), са  лявоцентристите от Движение за промяна с очаквани 7% подкрепа, Комунистическата партия с 5%, крайнодясната "Златна зора" с 4%, националистическата "Гръцко решение" с 3,5% и партията на бившия финансов министър Янис Варуфакис, МеRA25, също с 3,5%. На този етап 37% от гърците са заявили, че за премиер биха предпочели Кириакос Мицотакис, докато 28% остават верни на Ципрас. Очаква се изборна активност около 90%!

Каквито и да се резултатите на изборите, едно е сигурно. Гръцките интереси ще бъдат отстоявани по начин, който Гърция 

е отстоявала още от времето на византийците

Без значение дали се получава променлив успех, временно поражение или категорични постижения. Тя подготви и лобира преди десетилетия за членството на Кипърската република в ЕС (1990 г.), но сега жъне плодовете на тази своя стратегия. В период на усложнени отношения с Турция заради сондажите около Кипър за газ Атина, заедно с Никозия, призова Брюксел да наложи санкции на Анкара и да я подкрепи в сложната игра с Турция, която на моменти прилича на игра с огъня. ЕС, разбира се, застана на страната на Гърция и Кипър, те са държави членки от години. САЩ пък, отчитайки ролята на Гърция (чрез Преспанското споразумение) за стартиране още тази година на членството на Северна Македония в НАТО, приеха в комитета по външни отношения на Сената закон за Източното Средиземноморие, в който има точка за "предпазване на Гърция и Кипър от Турция". Преди време държавният секретар Помпео определи Гърция за "нашия най-важен стратегически партньор на Балканите". Тези позиции на Гърция едва ли ще бъдат загърбени от правителство на Мицотакис, дори и да е поискал от Ципрас "да спре всякакви действия, които ще обвържат следващото правителство в гръцко-турските отношения или други национални въпроси". Разбира се, че с цел вътрешни дивиденти за предстоящия избор на 7 юли Ципрас обяви подписване на договори с френската "Тотал", "Ексон мобил" и "Хелпе" за сондажни действия на изток и югоизток от Крит и дори че ще присъства на започването им. В същото време изпрати и определен сигнал на Анкара. Във Вашингтон смятат, че "наши стратегически партньори в Източното Средиземноморие са Гърция, Израел и Република Кипър". Предвиждат развитие на сътрудничеството в енергетиката чрез създаване на енергиен център за Източното Средиземноморие. С новия закон премахват наложеното през 1987 г. оръжейно ембарго на Кипър, чиято цел тогава е била да не възпрепятства мирните преговори. Сега около 

Александруполис (Дедеагач) ще се изгражда радарна база

за да се "следи обстановката в региона, включително по отношение на Русия и Турция". На Гърция се отпускат $3 млн. чрез фонд за финансиране на чужди армии, а гръцки и кипърски военни ще бъдат обучавани в периода 2020-2022 г. Стратегическата подкрепа е видна, а "Нова демокрация" едва ли ще предприема стъпки в друга посока. Още повече че САЩ са с "жизненоважни интереси в региона", Великобритания има голяма военна база в Кипър, Израел и Египет са включени към енергийната връзка в Източното Средиземноморие, а големи френски, италиански и щатски енергийни компании извършват сондажи точно там, поканени от Кипър, който не се съобрази с гневни реакции на Турция в тази връзка. 

Турция чрез норвежка фирма също сондира във води около Кипър, но изпрати и военни кораби, за да охраняват. Норвежците се оттеглиха, а Анкара, разчитайки на голяма военна мощ, плаши с "възможност за подобаваща реакция". Правителството на Ципрас, не може да се отрече, положи усилия да омиротвори обстановката и дори през февруари гръцкият премиер посети Ердоган в Анкара. Напрежението обаче продължава въпреки преговорите между министрите на отбраната на двете страни. Не става въпрос за предотвратяване на въоръжен конфликт, а по-скоро за постигане на компромиси, които ще удовлетворят и двете страни. Все пак са членки на НАТО. В това отношение 

Мицотакис е в по-изгодни позиции от Ципрас, защото е с нараснал авторитет след гласувано доверие от повечето гърци. Тонът, с който говори, е помирителен и призоваващ съпартийци и симпатизанти да "действат с отговорност и преди всичко с въздържаност". Очаква се такива да са проявите му и в областта на външната политика, включително и по отношение на Турция. Все пак е син на бившия премиер Константинос Мицотакис и е известен с "реформисткия си уклон". Дипломирал се е в Харвард и Станфорд, владее английски, френски и немски, познава политическата система, бил е министър в правителството на Самарис и е само на 51 години. Привърженик е на либералната икономика, но с отчитане интересите на жертвите на гръцката криза. Женен от 20 години, с 3 деца и има сериозна подкрепа от семейството си. Днес е с ореола на победител, успял да съживи партията си след продължилото от 2012 г. дълго отсъствие от управлението. Известно е, че пред Гърция има доста капани, защото Гърция не е само узо и море, както се разбра и у нас. Гръцкото общество е не само разделено, гърците са недоволни, имат си мощни кредитори и обещаните реформи на Мицотакис на този етап не са им много ясни. Те са свикнали да се гордеят с историята си, имат бунтарски гени и за тях стачна вълна не е проблем, напротив, нещо нормално и лесно осъществимо. В това отношение законите им са повече от либерални, а духът на протестите лесно закипява, и то масово. Примерът с преговорите от Преспа е красноречив. Улични шествия и демонстрации са често явление и държавата не се меси активно. Синдикатите им, казват, са толкова мощни и така отстояват права, 

че собственици и институции се плашат от тях

Независимо че Гърция е сред европейските страни с най-високи данъци, което принуждава предприемачите да търсят реализация извън страната. В България например излизат данни, че около 17 000 са регистрираните гръцки фирми, но 80% от тях нямат реална дейност. Те били регистрирани заради избягване да се плащат данъци в Гърция. Но се твърди, че 5 млрд. евро годишно са приходите на дружествата с гръцко участие у нас, а Гърция е на 6-о място като инвеститор в България. Въпреки че е отчетено намаляване на гръцките инвестиции, което се дължи по-скоро на прегрупиране на гръцките банки и мерките, които се взимат в Атина в тази връзка. 

Но колко ли са българите, които работят легално или не в Гърция, макар и сезонно? Колко българки са "домашни помощнички" в гръцки домове? Това е наш проблем, а не гръцки. Там капаните са други. 

Но няма спор, че и при управление на Мицотакис много българи ще предпочетат да летуват в Северна Гърция. Тя ни е на сърце от векове. А в днешно време очарова с умение да привлича гостите си. С природа, гръцки специалитети, ред и човешка обстановка по всички свои  курорти. Другото е въпрос на политика, от която можем само да черпим опит.