Философ се пита "Накъде върви светът?"
/ брой: 12
След като обогати науката и знанието с такива забележителни трудове като "Познание и ценности", "Биосоциални ценности", "Глобалните промени и съдбата на България", "Насилието в модерната епоха", "Теория на българския преход", "Бъдещето на философията" и още много други, изтъкнатият български философ чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов предлага на публиката новото си изследване "Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът?". Тя излиза с марката на издателство "Захарий Стоянов".
Заглавието на изданието предизвиква асоциации с книгата "Бъдещето на историята" на американския политически философ Франсис Фукуяма, излязла през 2012 г. - 23 години след като той става световна знаменитост със статията си "Краят на историята", чертаеща нерадостна съдба на Източна Европа и СССР, и търсеща възможното бъдеще в либералната демокрация и капитализма. В "Бъдещето на историята" обаче Фукуяма се усъмнява във възможностите на либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ.
"Настоящето изглежда опасно, а бъдещето неясно. Все повече хора се чувстват несигурни и не могат да намерят спокойствие. Историята се движи с все по-голяма бързина, всичко става все по-нетрайно." В такава обстановка са нужни философите, които виждат по-далече от политиците, а и от всички останали. Васил Проданов осъзнава своя дълг и прави опит през призмата на определена философия на историята, опираща се на базисни закономерности, да обясни миналото, но и да погледне към бъдещето. А то при това ускоряване на промените води до свиване на циклите. Затуй той пространно се спира на цикличността на историята и системните кризи, развитието на света от глобализация към деглобализация, променящите се отношения между труда и капитала, скока на експлоатацията и неравенството, появата на рентиерски и неофеодален капитализъм.
Философът проследява движението от края на историята към края на либералната демокрация, подчертава тенденциите на преминаване от неолиберален цикъл към цикъл на консерватизми и национализми, анализира разгръщаща се екологическа и биомедицинска криза. Читателят ще намери отговор на такива трудни въпроси като: "Идва ли краят за Запада?", "В ход ли е Четвъртата световна война?". Книгата завършва със сравнителен анализ "Европейският съюз и краят на двете римски империи". Един от изводите, които авторът прави, е, че досегашните лидери от САЩ до България изглеждат като лилипути в сравнение с онези, които са били начело във времената на възходящия цикъл на капитализма. И в България тези, които стоят начело в последните 28 години, изглеждат дребни и нищожни и поради периферния и силно компрадорски характер на формираните политически елити. Когато политическите елити са лилипути, идва времето на интелектуалните лидери и на действията на масите, заключва философът.