Дупнишката комуна

Има личности, които са по-силни от гръмотевици и блестят по-ярко от светкавици. Това са другарите, които загинаха за свободата на България. На 27 ноември БСП - Дупница, отбелязва 110 години от организираното социалистическо движение в града и 90 години от победата на Дупнишката комуна.
През далечната 1896 г., под влияние на вече основаната на Бузлуджанския конгрес БСДП, в Дупница е създадена първата социалистическа група. Нейни основатели са младите социалисти, завършили тогава Кюстендилската педагогическа гимназия: Трендафил Петрунов, Иван Димитров - по-голям брат на Станке Димитров, Никола Радков, Александър Младжов, Димо Хаджидимов, Димитър Павлов, Христо Марков, Георги Мартинов и Стоян Керемидаров. Групата се оглавява от Трендафил Петрунов и Иван Димитров. През ноември 1900 г. тя нараства двойно, а в края на същия месец се учредява като социалдемократическа работническа организация. За нейни членове са привлечени младите социалисти Иван Петрунов, Владимир Радев, Данаил Данаилов, Георги Наков, Иван Кепов, Александър Дренски, Димитър Бобошевски и др. Така в Дупница е поставено началото на организираното социалистическо движение, което разгръща широка политическа и синдикална дейност през първите десетилетия на ХХ в. През 1904 г. по инициатива на социалистите е изградено първото професионално дружество "Братство". То приема програма за своята бъдеща синдикална дейност, избира ръководство в състав Илия Грънчаров, Христо Костадинов и Георги Дюлгеров - тесни социалисти, и Александър Дюлгеров и Георги Мартинов - широки социалисти. През 1912 г. идва и

първият политически успех

на дупнишките социалисти. На местните избори социалистите излизат със свой кандидат - д-р Георги Панчаревски, който е избран и прокарва в Общинския съвет редица важни решения в защита на бедното население. Под ръководството на социалистическата партия се организират и първите стачки на тютюневите работници, които протестират за 8-часов работен ден, за по-добро заплащане. Така постепенно БСДП в Дупница навлиза в същността на своето политическо предназначение като партия.

Дупница (бивш Станке Димитров), Градският съвет, 50-те години на ХХ век

През 1912 г. под ръководството на БРСДП е проведена протесна акция срещу мизерното заплащане на тютюнопроизводителите. Начело е  Станке Димитров-Марек, тогава секретар на местната социалдемократическа организация. През следващите 1913-1914 г. дейността на дупнишките социалисти отново е в подем. Партията рязко се противопоставя срещу участието на България в Първата световна война. През декември 1914 г. в центъра на Дупница е проведен митинг под лозунга "Пълен неутралитет на България. Не на войната!" Речи произнасят изтъкнати партийни дейци Георги Димитров, Георги Кирков, Христо Марков, които разобличават намеренията на Фердинанд да въвлече България във войната като съюзник на Германия и Австро-Унгария.
Особено активна е дейността на партията след пробива на българската отбрана на Южния фронт при Добро поле в средата на септември 1918 г. Едни от най-убедителните агитатори срещу политиката на Фердинанд и неговото правителство е Станке Димитров-Марек, тогава секретар на Окръжния комитет на партията и година по-късно - член на Висшия партиен съвет. Той развива активна политическа агитация след отстъпващите от фронта  войници, тръгнали към Кюстендил, Радомир, Владая и София. Като народен представител Станке Димитров е връзката на ЦК на партията с революционния Войнишки комитет, участва при обявяването на Радомирската република, обсъжда съвместно с Александър Стамболийски и Райко Даскалов плана за спасяване на България от Втора национална катастрофа. През този период в много от селата на Дупнишка околия са изградени организации на БКП, като една от първите е в с. Тополница.
Т.г. БСП - Тополница, отбеляза 100 години от създаването си. Неин основател е Станке Димитров. На 7 декември 1919 г. Дупнишката партийна организация печели местните избори. За общински съветници са избрани Станке Димитров, Коста Петров, Георги Муструков, Владимир Радев, Крум Марков, Иван Чорлев и Израел Леви. Червените съветници имат мнозинство в Общинския съвет. За кмет на общината е предложен юристът Георги Муструков. На 10 януари 1920 г., когато Муструков е трябвало да встъпи в длъжност, той пада покосен от наемни убийци до Черния мост. По предложение на Станке Димитров червените съветници вкупом подават оставка в знак на протест срещу подлото убийство. Насрочени са нови избори през октомври с.г. Резултатите в полза на БКП са още по-убедителни. За кмет е избран д-р Коста Петров.
Отзвукът от тази политика на комуната  проличава на следващите местни избори в началото на февруари 1923 г. За кандидатите на БКП са подадени 1450 гласа. Партията печели мнозинство в общинската управа и отново дупнишката буржоазия е изплашена. На 21 февруари 1923 г. действащият кмет на комуната е прострелян смъртно от засада на главния път под с. Джерман. Червените  съветници са арестувани, малтретирани и принудени да напуснат общината. Властта преминава в ръцете на местните представители на т.нар. Демократически сговор и Военния съюз. След разгрома на Юнското и Септемврийското въстание 1923 г. мнозина от кадрите на партията са арестувани, избити или "безследно изчезнали", а останалите

преминават в дълбока нелегалност

По решение на ЦК на БКП в началото на 1924 г. се провежда първата нелегална партийна конференция на Витоша. Станке Димитров, който е избран за организационен секретар на ЦК, изнася основния доклад на тема "Политическата обстановка в страната и предстоящите задачи пред партията". В края на 1925-а Марек взема участие като делегат от БКП в Петия пленум на Коминтерна. По решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП той остава в Съветския съюз, където работи като преподавател в Института за червена професура и в Балканския сектор на Коминтерна.
От началото на 1923 г. партийната организация в Дупница се ръководи от Васил Милошов, а след това от Васил Демиревски-Жельо. Активира се дейността на РМС и се поставя началото на Втората партизанска чета в България начело с Васил Демиревски. Четата бързо се разраства и районът й на действие обхваща почти всички села в околията. През 1943-1944 г. властта в Дупница започва да губи контрол над нелегалното движение и прибягва до насилия спрямо населението. На територията на околията действа многочислен партизански отряд "Коста Петров". На 24 август 1944 г. обединеният Рило-Пирински отряд с командир Васил Демиревски-Жельо провежда най-голямата и блестящо организирана партизанска акция в България, която е прелюдия към Деветосептемврийското въстание.
110 години по-късно социалистите от Дупница помнят дълбоко в сърцата си имената на Станке Димитров-Марек, Коста Петров, Георги Муструков, полк. Васил Демиревски-Жельо, Никола Чуковски-Бончук, Любен Шилегарски, Георги Соколов-Орела, Васко Манолов, Славе Максимов, Емил Шекерджийски, Виолета Якова, Петра Лисичкова и на стотици загинали герои, написали с кръвта си историята и получили отличен по патриотизъм.


Днес ние, младите социалисти от Дупница, сме длъжни да продължим делото на Дупнишката комуна и нейните герои. Съдбовната ни задача е като национално отговорна партия БСП да поеме отново отговорността за управлението на страната, като пристъпи към осъществяване на цялостната стратегия в левия проект "България 2020 - европейска социална държава". Необходимо е да се подготвим сериозно за президенските и местните избори през 2011 г. и да постигнем достойни резултати. Така ще изпълним дълга си към нашите бележити политически предшественици, към техния величав подвиг и в името на по-доброто бъдеще за България.
В чест на 110-годишния юбилей на партията в Дупница приехме 110 нови млади и обществено активни хора в организацията. На 27 ноември по инициатива на председателя на партията в града Станислав Павлов и на Младежкото обединение с председател Орлин Тодоров ще се открие документална фотоизложба в Околийската къща.
БСП - Дупница, е доказала проверката на времето. Както сега, така и през последните 15-20 години местната организация на соцпартията е водила позитивна общинска политика. И като управляваща партия, и като опозиция винаги сме отстоявали интересите на всички граждани. Такава ще бъде позицията ни и в бъдеще - общинска политика в интерес на хората.

* Авторката е член на ЦС на БАС, председател на Областния съвет на младежите на БАС - Кюстендил, член на ОбС на БСП - Дупница, и секретар на Младежкото обединение на БСП - Дупница