Държава за продан

"Всичко за продан. Веднага и колкото дадат!", гласят последните директиви, спуснати от финансовия министър Симеон Дянков към приватизационното ведомство. Идеята е и останалите, все още държавни "златни кокошки", да бъдат спазарени в последната година до парламентарните избори, някои от тях - още през тази. Независимо от цената, независимо от мераклиите купувачи. Трябва ли тогава да се чудим защо са толкова скандално ниски сегашните оценки или офертни цени за "Техноекспортстрой", АДИС, "БДЖ - Товарни превози", или защо за 33%-ен дял на държавата в двете енергоразпределителни дружества ЧЕЗ и Е.ОН се чакат едва 200 млн. лв.
Няма що, очевидно "грижата" на принципала вместо да създава подходящи условия за раздвижване на дейността на фирмите, за финансово оздравяване и стабилизиране на това, което е останало, е да ги хариже за жълти стотинки. Цяла държава за продан, след нас и потоп! Празна територия.
Безпардонното поведение на управляващите при това не познава граници - алъш-веришът си върви тайно, без явни търгове за наддаване, с предварително вкарани в конкурсната документация условия, специално за "наши хора". А при положение че съдбата на големите компании вече е предрешена, и то с

официално предписана девалвация         

на активите им, какво да кажат малките и средни фирми, чието оцеляване е оставено на произвола на съдбата. Фактите, изнесени от бившия шеф на Националното сдружение "Недвижими имоти" Орлин Владиков, са направо убийствени - само от началото на 2012 г. досега над 100 индустриални обекта у нас са предложени за продажба, а до края на годината се очаква поне още толкова да бъдат оферирани. Броят им, разбира се, ще расте и догодина. Спрямо минали години този сериозен ръст в предлагането няма аналог и не е адекватно на търсеното, категоричен е експертът.
Причините за този необичаен "урожай" от индустриални имоти във всички сектори и във всички региони на България, са ясни: драстичният спад на потреблението в страната, трудностите при получаване на оборотни средства от производителите, липсата на по-облекчени процедури за издаване на разрешения на строеж и реконструкции, световната криза...
Не се оправдаха и очакванията, че заради проблемите в Гърция много местни предприемачи ще прелокират производствата си у нас. Блъф се оказаха и приказките на властта, че чакаме едва ли не

навалица от западни инвеститори

заради по-ниските осигурителни ставки, по-ниските заплати и 10-процентния корпоративен данък.
Картината изглежда още по-мрачна, като се има предвид, че едва 15-20% от общия брой дружества, обявени за продажба, имат сериозни активи и съответно шансове да бъдат по-лесно продадени според експертните оценки. Те са основно от машиностроенето, хранителната, мебелната, тежката индустрия. Има и предприятия с добри активи - земя и сгради, но технологичното им оборудване е твърде остаряло. Други пък са затънали в дългове, заради верижните фалити в производствения сектор, или са ипотекирани в полза на банки, а при свитото потребление и международни пазари имат проблеми с реализацията на продукцията и на практика са непродаваеми.
Във всяко от продаваните предприятия средно работят от 30 до 100 човека, и ако не се намерят купувачи за тях, това ще рефлектира поне с 1% отгоре върху безработицата в страната, която и без друго е рекордна. 
Безизходицата, в която тъне малкият и среден бизнес у нас, кара мнозина от предприемачите ни да се пробват и със

сделки зад граница

На сайта на в. "Файненшъл таймс" в графата Businesses for sale (бизнеси за продан) например в момента има 181 оферти за продажба на бизнеси в България. Броят им е скочил 2.5 пъти в сравнение с пролетта на 2009 г., когато е бил едва 73. Прави впечатление, че някои от тях стоят там от доста отдавна, което е признак, че купувачи трудно се намират. Нещо повече - да си купиш бизнес по света понякога може да струва милиони или дори милиарди, докато у нас инвеститорите купуват и продават компании и идеи средно за 500 хил. евро.    
Около 70-80 на сто от бизнесите в България, фигуриращи в Businesses for sale, са свързани главно с туризма и сектора на недвижимите имоти, но напоследък се увеличават предложенията и за ВЕИ проекти. Сред запомнящите се оферти е 4-звезден луксозен хотел на първа линия в курорта Слънчев бряг на цена от 35,2 млн. долара. В информацията за комплекса е посочено, че разполага с 1198 легла, от които 70% са с изглед към морето, две конферентни зали и два външни басейна. Интерес и купувачи обаче няма. 
Справката в сайта показва още, че предприемачите и собствениците край морето най-активно разпродават активи, като офертите са за хотели, къщи и земя. В столицата пък се разпродават най-много бизнес сгради, къщи и проекти. Сред по-любопитните предложения е земя от 25 320 кв. м до софийското летище за 8.03 млн. долара (6.07 млн. евро). Продавачът е описал парцела като подходящ за индустриална зона или логистичен парк, с лесен достъп до основните магистрали, на 200 метра от бъдещата спирка на метрото. За 6.1 млн. долара пък може да се купи и проект за търговска сграда със земята под нея върху 3472 кв. м на бул. "Цар Борис III".
Огромни парцели в почти всички краища на столицата също са обявени за продан. Най-евтиният е с цена от 238 хил. долара за 275 кв.м на улица "Димитър Петков". В кв. "Красна поляна" се търси купувач за 2500 кв. м с цена 331 хил. долара, в "Младост 2" се продава парцел за 397 хил. долара, а в "Овча купел" 2000 кв. м са на стойност 595 хил. долара.
В предложенията

не липсват и цели фабрики

Така например собственик на мебелна компания в Северна България е готов да се раздели с нея за скромните 4,4 млн. долара. За продажба са обявени и фабрика за бутилиране на минерална вода, новопостроен мол в Пловдив, както и активи на пловдивското предприятие "Металстрой". За тях в проспекта се описват задължения към банки и лизингови компании от близо 1 млн. евро.   
 Бизнес максимата обаче гласи, че не е важно колко оферти има, а колко продажби са осъществени. Затова и липсата на интерес, независимо от що-годе атрактивните цени, говори за едно - пазарът ще продължи да натиска надолу и ще обезценява стойността на обектите - сигурен знак за бъдещи загуби на този, който продава. И на България, разбира се.